Господар, командир и ламер (без Ръсел Кроу)

– Мили деца, нека ви разкажа една приказка.

– Да, да, разкажи ни! Знаеш ли приказка за някой цар?

– Мхм, знам. Но, то даже не е приказка, а си е истинска история…

– Нищо, разкажи ни я, интересно ни е.

– Имало едно време един пожарникар. Ама не ми бил пожарникар, а най ми бил цар… Той бил величав, едър мъж с решителен поглед, това не може да му се отрече. И си повярвал, че може да остави следа в историята. Това да си повярваш, мили деца, понякога те прави велик и запомнящ се, понякога те проваля и те запраща в забвение, а в други случаи те кара да си мислиш, че си велик и те обрича на забвение. Животът е такъв, странно нещо е.

– Ама, той нали е бил цар…

– Много са били царете в световната история, сине. Но малко от тях са оставили следа в нея. Още по-малко са тези, които са направили нещо, което да накара поколенията да ги запомнят с добро. Та, да се върна към царя-пожарникар. Всъщност пожарникаря-цар. Той бил най-добрият в световната история в едно – да реже лентички. Откривал всякакви неща, с повечето от които нямал нищо общо. Правел го, като отивал на конкретното място с мъжествена походка и се къпел в любовта на бардовете, които го заобикаляли от всички страни и даже докосвали бицепсите му. Също мъжествени, няма съмнение в това. Дали ще са магистрали, заводи за китайски автомобили или трибуни на разни стадиони, няма значение. Пожарникарят-цар винаги бил там.

– Тате, ама той как е успявал да стигне тук и там, трябва да е било много малко царството му…

– Малко било, да. Малко но Вселената го била надарила с всичко необходимо, за да могат всичките му поданици да живеят честито и пречестито. Земята давала богат урожай, планините на това царство забивали върховете си в небето, а морето му било красиво като очите на Хелена Кристенсен. Да, но този цар, както и предишните няколко царе били прекалено лакоми и безочливи, да именно безочливи искам да кажа, за да видят красотата, да усетят любовта към родината, да дадат своята дан, за да процъфти Родината им. Те просто скривали истинските си намерения зад гръмки приказки и евтини демонстрации.

– Но, аз те питах как се е придвижвал оттук дотам. Това, че царството му е малко не означава, че му е било лесно. Все пак по думите ти излиза, че всеки ден е бил тук и там.

– Да, точно така! Всеки ден бил тук и там! Раздавал се яката. Тук с правителствен самолет, там с хеликоптер… Царят пожарникар бил над нещата. Не се стискал хич. Vox populi vox Dei. Харчел народни пари колкото му душа сака. Опа, извинявайте, мили деца, нали съм от Северозапада, та се изпуснах. Колкото му душа иска, не „сака“, трябва да спазваме книжовната норма.

– Тате, а представяш ли си ние да можем да пътуваме със самолети и хеликоптери насам-натам!? Толкова хубаво би било!

– Както са тръгнали нещата ще пътуваме със самолети, но от „Терминал 2“, миличък. Този цар направи това, което направиха и предишните царе. Историческата памет помни много случаи на помпозни, самозабравили се владетели. Погром за владенията им, но след тях последва някой грамотен и достоен мъж, който не е чел само „Винету“ и нещата се „оправят“. Когато обаче се изредят няколко некадърни, продажни и крадливи управленци един след друг, всичко отива на погибел, мили деца. На погибел…Заради това има твърде голяма вероятност да хванем първия самолет от „Терминал 2“ в някой близък във времето момент.

– Добре, а защо да го правим? Нали тук е нашата Родина… Аз харесвам България. Обичам България, тате…

– Защото, мили деца, всички обичаме България. Всички я харесваме. С изключение на царете й. Те възприемат нашата държава като държанка.

– Какво означава държанка, тате?

– Гнусна курва, която изпълнява всички сексуални желания на този, който и купува предмети – тук вече алтер егото ми забрави за родителския контрол и се раздаде на сто и десет процента, както обичат да казват футбалерите ни – Предметите са безсмислени, мили деца. Полетите с правителствени самолети и вертолети – също. Ако не са с цел да направиш нещо хубаво за държавата си.

– А как се казва този цар-пожарникар?

– Едно време имало един цар, който бил наречен от враговете на родината ни Кало- йоанис, Калоян, тъй като ги биел под път и над път като хала. Този цар се казва Кало-Баце Първи-дано-и-последен. Но не защото побеждава враговете на родината ни. Нито вътре в нея, нито външните. А защото е кален до ушите. С невидима кал.

image_pdfimage_print
Print Friendly