Die Wochenzeitung (Le Monde Diplomatique): България – на Биволи и борци Mind the horns!

Олигарси и мафиозни структури формират лицето на България пред света. Онези, които се съпротивляват срещу системната корупция живеят в постоянна опасност. Не всички обаче се оставят да бъдат заплашвани, както показа нашата среща със смелата (и въоръжена) опозиция. Това пише Сара Шмалц в разширен обзорен репортаж за България в швейцарския вестник Die Wochenzeitung (WOZ) – издание на френския LE MONDЕ Diplomatique*.

Моторът на старичкия лоцмански катер ни отнася с пъропрене навътре в морето. Асен Йорданов показва със замах към брега. „Унищожиха и съсипаха всичко!”“ Журналистът е облечен в черно дънково яке на Dolce&Gabbana, под което се очертава пистолет, на колана му виси нож.

Асен Йорданов в офиса си в Бургас (Снимка: Томас Щюси, WOZ)

Никоя друга държава не би могла да създаде човек като Йорданов, вероятно и никой друг град, освен Бургас – най-голямото черноморско пристанище на България, кръстопътят между Изтока и Запада. Пред погледите ни изплува бившето рибарско селище Ченгене Скеле с къщи подобни на кутии, някои от тях на пилони, повечето незаконно построени. Тук живеят заедно:

“Политици, магистрати, бивши държавни служители, бизнесмени, гангстери.”,

казва Йорданов

Катерърт минава покрай военноморска база, ползвана и от НАТО, а малко след това виждаме една от най-големите нефтени рафинерии в Европа, експлоатирана от руския петролен гигант “Лукойл”.

Дворецът на Ахмед Доган се появява непосредствено след белеещите се резервоари за петрол. Гледката е чудовищно грозна – кулите на сградата са построени в стил “Дисниленд”, а паркът е доминиран от огромен павилион с неокласически колони и сребрист купол. Огромният кей на частното пристанище се врязва в морето. Доган, агент на българската Държавна сигурност от времето на зрелия социализъм, се смята за най-влиятелния олигарх в най-бедната държава на Европа.

Имението му е символ на българския преход, на окончателното завземане на властта от сенчестия свят на нечистите сделки. Последните най-големи протести в посткомунистическа България започнаха миналото лято на крайбрежната ивица до двореца на Доган. /Доган Сарай, б.р./

Бойни изкуства и мутри

Българската мафия е непроницаема мрежа, в която се преплитат връзките на стария комунистически елит с новобогаташите-олигарси и типичните престъпници. Застанал на катера Йорданов казва:

“В някои страни мафията идва отдолу, тук тя е организирана отгоре”

Както и в други посткомунистически държави, така и в България номенклатурчиците, партийците и агентите на Държавна сигурност си осигуриха икономическата мощ и привилегиите по време на прехода. Те източват държавните средства, които след това наливат в непрозрачни фирмени структури и в същото време продължават да управляват съществуващите от миналото контрабандни канали.

Woz Nr12 2021 Seiten15 17

„Амфетамин, хероин, оръжия“, казва Асен Йорданов, докогато катерът се отдалечава от имота на Доган.

Старият елит защитава бизнеса си с частна армия от спортисти, създадени и наемани от бившите комунистическите кадри – предимно борци, но също криминални престъпници, затворници и други.

Българите ги наричат “мутри”.

След падането на стената /през 1989 г/ навсякъде в страната се появяват момчетата с дебели вратове. Те основават охранителни и застрахователни компании, рекетитрат и окупират цели браншове на икономиката, като туризма, за да се издигнат днес до олигарси.

Самият Йорданов в началото поема по пътя към мутренския бизнес. Бие се по социалистическо време за националния отбор по бойни изкуства и обучава антитерористичните подразделения на граничната полиция, разкава той за миналото по пътя от пристанището до офиса си.

„След падането на Стената за кратко имах охранителна компания, но това
беше грешният път.“

Това не е единствената му безумна история. Йорданов твърди, че е живял пет години напълно сам с биволи извън цивилизацията, след като е разбрал, че първата му съпруга е била вербуван агент със задача да го следи и да го докладва на Държавна сигурност (ДС). Оттук и името на блога му – „Биволъ“.

Асен Йорданов е посветил на борбата срещу българската мафия журналистическите си разследвания. През 2010 г. печели Лайпцигската медийна награда, присъждана на журналисти, готови да поемат изключителни рискове в името на свободата на словото. На първата ни среща във фоайето на софийски хотел, разказа, че през последните години мафията все повече задушава страната. Присъединяването на България към ЕС /2007 г. б.р/ само влошава ситуацията.

„Парадоксално е, но вместо да доведе до демократичен напредък в страната, то доведе до обратния ефект”.

Впоследствие българските политици губят мотивация „да се представят като реформаторски настроени демократи”, a финансирането от структурните и инвестиционни фондове на ЕС, които се вливат в страната след присъединяването, само затвърдявят позициите на олигархията.

„На престъпните мрежи вече не се налагаше да се финансират чрез криминални дейности, те преминаха към много по-доходоносното присвояване на европейски пари”.

Влиянието на олигархията нараства със средствата от еврофондовете. Ахмед Доган, основател на партията на турското малцинство „Движение за права и свободи“ /ДПС/, смятана за особено податлива на корупция и сам член на парламента допреди няколко години, казва за себе си: „Аз разпределям порциите”.

“Унищожиха и съсипаха всичко!” Дворецът на олигарха Ахмед Доган на Черно море, край Бургас

В офиса на Йорданов стените са изпъстрени с множество дипломи и награди в рамки, но се намират и интересни неща, като „почетно гражданство на City of Mobile, USA“ . Журналистът разбърква замислено кафето си, погледът му губи обичайната си острота.

„Толкова много награди – казва, – но ние сме разсипани“.

Откакто България се е присъедила към ЕС, по свобода на словото тя изпада от 35-о на 111-о място в списъка на „Репортери без граници“ зад страни като Уганда и Украйна, и е последна по този признак в Eвросъюза.

Българският медиен пазар се контролира от един човек – Делян Пеевски. Депутатът от ДПС и довереник на Доган, с известни контакти в криминалните среди, притежава и влияе върху осемдесет процента от печатните издания, както и различни телевизии и онлайн медии.

Йорданов задава риторичен въпрос с какви ли пари ги е купил. Много преди началото на протестите, откакто е насочил разследванията си към имуществото на Доган – съмнителните източници на финансиране, липсата на разрешителни – натискът върху него настоящата му съпруга (Алберта Акалай – бел. ред.) се е увеличил още повече. Йорданов казва:

“Изстласкват ни.”

Съпругата му, която управлява комуникационна агенция, е загубила почти всички клиенти, защото те са били поставени „под натиск“.

Непримиримият господин Бачийски

Общинският съветник Константин Бачийски от партия „Средна европейска класа“ е седнал пред портрет на жена с прелъстителен поглед. Собственик е на ИТ компания, помещаваща се в панелен блок в покрайнините на стария град в Бургас. В интерес на истината, именно Бачийски, който с въодушевения си изказ прилича на старателен ученик, стои в началото на българското протестно движение.

Всичко започва миналия април. По това време кметът на Бургас, Димитър
Николов от управляващата партия ГЕРБ, раздава документ от сто страници на
общинските съветници – става дума за канализационна система за рибарското
селище Ченгене Скеле и е предвиден за обсъждане за следващия ден.

„Много необичайно – казва Бачийски, – обикновено получаваме всички точки от дневния ред три седмици предварително.“

Бачийски казва, че се е мъчил цяла нощ над сухия текст. След известно време се натъква на скритото предложение за приватизиране на общински пътища, водещи до имота на Ахмед Доган. Незаконно намерение, защото по закон в България плажовете по Черноморието трябва да бъдат публично достъпни.

На заседанието в общината Бачийски обърща внимание на проекта, в
следствие на което, мнозинството отхвърля предложението. „По време на
почивката в кметът отиде при всеки отделен член на съвета, за да окаже
натиск“, казва Бачийски.

“За десетте си години като съветник, никога не съм бил свидетел на подобно нещо”.

Кметът нарежда повторно гласуване и общинския съвет на Бургас приема предложението.

Бачийски подава жалба за решението до областната администрация. Какво се е случва след това, той описва с иронията на невярващия: „Само дето папата не дойде при мен“. Първото обаждане следва само часове след подаване на жалбата. Политикът описва позвънилия му като „един от хората между бизнеса и политиката“. Той го предупреждава: „Какво се забъркваш с тези хора? Това е неразумно, те притежават цялата страна”. „Това продължи”, казва Бачийски.

„Обажданията последваха едно след друго, имах поредица от странни срещи.“

Заплахите се засилват, когато непреклонният Бачийски отнася жалбата в по-горна инстанция. „Попитаха ме: „ Да те арестуват ли искаш?“ Тогава разбрах, че трябва да се обърна към обществеността.“ В общинския съвет член на
опозиционната партия “Да, България!” предлага да се обърнат към популярния водач на партията Христо Иванов.

„Чаках да ми се обади три седмици и тогава видях видеото му в интернет. Бяха отишли до имота на Доган без мен – не най-добрият пример за честна игра. Но хубавото беше, че след акцията натискът върху мен намаля”.

(Снимка: Томас Щюси, WOZ)

На видеото се вижда как Иванов пристига с моторна лодка на плажа до
двореца на Доган в началото на юли 2020 г., забива българско знаме между
камъните и бива избутан обратно в морето от сътрудници на Националната
служба за охрана, които неправомерно пазят бивш депутат. Няколко дни по-
късно протестиращи отиват по суша и вода до имота на Доган.

Когато на сцената излиза главният прокурор Иван Гешев – известен като лоялен
васал на олигархията – протестите се развихрят в столицата София. Гешев
нарежда претърсване на офисите на президента Румен Радев от
опозиционната Социалистическа партия, тъй като Радев изисква разследване
на събитията в Бургас.

През и без това белязаното от политически скандали лято, това прелива чашата на търпението. Според непримиримия Бачийски цялата тази история е израз на българското нещастие в малък формат.

“Тя е модел за това как работи цялата държава”.

Премиерът и златните кюлчета

През февруари единственото доказателство за протестите е празна палатка пред сградата на парламента в София. Един от лидерите на движението намираме в запусната жълта сграда от Сецесиона – кабели висят от фасадата
и стълбището мирише на влажна, рушаща се мазилка. На конферентната маса на компанията си за политически PR, Арман Бабикян си спомня минали надежди.

„Роналд Рейгън каза навремето: „Съборете Стената! “Бяхме наивни. Мислехме, че когато диктатурата падне, слънцето ще изгрее на следващия ден”.

Бабикян е част от така нареченото Отровно трио – трима сивокоси мъже, които са станали лица на протеста. „Защо ние?“, Пита той. – Може би гузната съвест. Навремето не довършихме започнатото”.

Като млад Арман Бабикян работи за основаната от ЦРУ радиостанция „Свободна Европа“, която пропагандира либерално-капиталистическото щастие на Изток. Днес той се чувства като в капан, подобно на цялата държава. „Аз съм антикомунист – казва, – и това си остава така. Ако бяхме преработили и осъзнали миналото си както в Германия, щеше да е различно. А така сме пак там, където бяхме преди тридесет години, само че вече не можем да разчитаме
на Свободния свят”.

Дори тридесет години след капиталистическия обрат, българските протести се подхранват от неизпълнените му обещания. Бабикян, един изтощен мъж със сиво лице и дяволити, широко разтворени очи, лаконично казва:

„Просперитет, демокрация, върховенство на правото“.

Реалността в страната му е лоша карикатура на това обещание – това демострират снимки на спалнята на премиера Бойко Борисов, които излизат на бял свят миналото лято. На тях се вижда как премиерът спи в леглото си, с
пистолет на нощното шкафче, пачки банкноти от 500 евро и златни кюлчета в чекмеджето. Борисов твърди, че негова бивша любовница е уредила снимката, за да го компрометира.

Твърди се, че премиерът има тесни връзки с Доган и организираната престъпност. Бидейки дългогодишен служител в МВР по време на социализма, през деветдесетте Борисов участва в редица съмнителни сделки. Фокусира се
основно върху охранителния бизнес и след падането на Стената основава охранителната фирма „Ипон”, която охранява и бившия диктатор Тодор Живков.

Политическата му кариера започва, когато тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски го издига от телохранител в главен секретар на Министерството на вътрешните работи през 2001 г. През 2006 г.
като кмет на столицата София, Борисов основа дяснолиберална партия ГЕРБ.

(Снимка: Томас Щюси, WOZ)

Седмици наред миналото лято по улиците на България всяка вечер излизат десетки хиляди хора. Много от тях са млади и уморени от липсата на перспективи. Срещу Арман Бабикян е седнал 27-годишният му син Хаго Бабикян. Подобно на много от младите си сънародници, той учи в чужбина.

На отличен английски казва, че в България е необходимо много, за да се излее гнева на улицата. Икономическата нищета, страхът.

“На мнозина липсва силата да протестират”.

Това лято обаче търпението на хората изведнъж се изчерпва. Основното искане на протестното движение, продължило до октомври, е оставка на Бойко Борисов и неговия кабинет, а лозунгът му “Мутри, вън!”.

Четири месеца по-късно Борисов все още е на власт. Хаго Бабикян трезво
казва, че протестите вече жънат успехи: “Най-важното е, че Европа вече
обърна поглед към нас”.

Досега ЕС всяка година хвали България за напредъка й в демокрацията. През октомври Европейският парламент прие резолюция, в която се обявява „значително влошаване на принципите на правовата държава,
демокрацията и човешките права“ в България, „включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите ”.

Цъфтящи пейзажи

Мария Капон също има офис в протестната централа на Арман Бабикян. Закръглената, енергично жестикулираща жена управлява строителна компания за панаири, а през 2008 г. основа малката „Обединена народна партия“. Думите за страна ѝ, напомнят за „цъфтящите пейзажи“, които канцлерът от Християндемократическат партия Хелмут Кол, обеща на бившата ГДР след падането на Стената. „Толкова красива природа“, казва тя.

„Толкова красиви деца. И никакъв обществен живот. Невероятно”.

От 2005 до 2007 г. Капон е председател на българската делегация, която инициира присъединяването на страната към ЕС в Европейския парламент от вече несъществуващата Демократическа партия. Казва,че навремето е
направила всичко възможно България да се присъедини максимално бързо. „Искахме дата“, което ги е поставило пред дилема.

„Бяхме щастливи, че въпреки всички критики, получихме дата. Не можехме обаче гласно да искаме
строги критерии за страната, макар тя имаше нужда точно от това.“ Капон твърди, че мониторингът на ЕС, вече е засвидетелствал толкова много нива на напредък, че „вече трябва да сме достигнали върха“. В действителност нищо не се е променило.

“България е мека диктатура.”

(Снимка: Томас Щюси, WOZ)

Партията на Капон е в неолибералната периферия на центризма и отхвърля
идеологиите. В крайна сметка мафията също не познава такива, казва тя. “Дори в партията на Зелените има мафиоти”.

Така че опозицията също трябва да се формира по една единствена разделителна линия. „Има само една граница – или политик може да бъде купен от олигархията, или не.“

Арман Бабикян е бивш активист в движението „Екогласност”. Едва много по-
късно забелязва, че: „Те ни наблюдаваха и контролираха“.

Дори старите демократични сили в България след падането на Стената, като
социалдемократите например, биват маргинализирани чрез наблюдение и
разделение. Днес всичко е същото, казва Бабикян. Отново се подслушват телефони и колата на негов съмишленик е била запалена.

“Това са старите номера, те нямат интелект за повече”.

На 4 април в България ще се проведат парламентарни избори. Анкетите предсказват ясна победа на изборите за партията ГЕРБ на Борисов, но най-голямата агенция за статистически проучвания не е независима. Хаго Бабикян казва, че протестното движение не е изчезнало, “заради коронавируса в един момент вече не можахме да излезем на улицата”.

Протестите са продължили на заден план: тъй като движението се страхува от манипулация на изборите, то изпраща доброволни наблюдатели към особено западнали и поради това склонни към купуване на гласове райони. Опозиционното движение също ще осигури възможно най-много официални преброители на гласовете.

Арман Бабикян смята, че Борисов все пак е „политически труп“. Но дори ако Борисов, който управлява в коалиция с дясноекстремистките и приятелски настроени към Русия Обединени патриоти, да загуби мнозинството на изборите, изграждането на нова България ще бъде трудно:

„Върху какво да градим?“

Борбата с корупцията също изисква много повече от смяна на правителството, „като решителни действия на финансовата полиция срещу организираната престъпност“. Преди всичко обаче движението призовава за
реформа на съдебната система.

Агнешки главички за върховния съдия

Лозан Панов ни посреща в Съдебната палата: светлокафява ламперия, жълти кожени кресла, полилей от шестдесетте години. В острите черти на председателя на Върховния касационен съд има нещо птичешко. Изглежда
уморен. Случката с агнешките главички е от една сутрин в края на април 2017 г. Панов казва:

„Това ми напомни за„ Кръстникът “, сцената с конската глава в леглото.“

Шестима мъже посрещат Панов в този ден пред Съдебната палата маскирани и всеки от тях държи в ръка отрязана агнешка главичка. „Веднага стана ясно, че това е директна заплаха към мен“, казва Панов. Преди мъжете да се появят, Панов задава въпроси на Висшия съдебен съвет, относно
заплахите, които главният прокурор е отправил публично срещу бизнесмен и медиен собственик.

(Снимка: Томас Щюси, WOZ)

Лозан Панов се дистанцира от властта и публично критикува обсебването на
съдебната власт от олигархията. Оттогава председателя на Върховния
касационен съд, солидарен с протестиращите след скандала с Доган, бива
тормозен. „Машината, машината“, казва той.

Българската съдебна система все още функционира по съветски модел: цялата власт е на главния прокурор Иван Гешев, който може произволно да прекрати производството на подчинените му прокурори. Освен това, Висшият съдебен съвет, в чиито правомощия влизат бюджета на съдилищата, номинирането за различни постове и дисциплинарните въпроси, се състои предимно от политически фигури.

“И ако съветът е зависим, това естествено засяга съдебната власт”.

Той продължава: „Гешев определя кой ще бъде преследван и кой не. Той е защитен чадър за
приятелите си и инструмент срещу враговете им”. Случващото се в България е трудно разбираемо за външни лица. „В други системи, ако някой контролен механизъм се повреди, се включва друг. Тук всеки прави всичко необходимо, за да запази статуквото”.

В България разследванията на корупция в особено големи размери почти винаги се прекратяват след години на формално протакане. Тъй като Панов критикува публично корупцията, ежедневието му е почти непоносимо.

„Вместо да мога да си върша работа, цялата ми енергия отива в защита и отбрана.“

Панов казва, че репресивната система винаги работи еднакво. “Не е измислена специално за мен”.

Първо, чрез медиите се разпространяват информационни материали, които накърняват репутацията. „Ако се докаже, че са фалшиви, просто повече не се пише, такава е схемата.“ Медийният магнат Делян Пеевски е централна фигура за властта в България, казва съдията. “Борисов го вкара в системата, за да оцелее политически. Отвлечените от олигархията медии ще осигуряват власт на министър-председателя и обратно”.

„Ето как работят нещата.“

След твърденията в медиите, казва Панов, са последвали проверки от официални институции. Често натискът се упражнява чрез НАП. „Висшият съдебен съвет също има Инспекторат, отговарящ за етични нарушения. През втората година на мандата си ги преброих 83 проверки на моя офис от различни държавни институции”.

Съпругата на Панов, икономически журналист, също многократно е подложена на репресии. Съвсем наскоро банковата ѝ сметка внезапно бива блокирана, „точно когато снимките от спалнята на Борисов създадоха скандала“. Панов казва, че не е лесно да се говори за всичко открито.

“Агнешките главички бяха много шокиращи”.

Дори когато показва снимките на колеги от Африка или Азия, те казват: „И ние знаем какво значи репресия, но това е нещо небивало…“

Развитието на България е разклатило доверието на Панов в ЕС. „Ценности?“, пита той. Икономическите интереси определят всичко. “Това е видно и от начина, по който ЕС се държи спрямо Русия”. За разлика от правителствата на други страни от Източна Европа, като Унгария или Полша, Бойко Борисов никога не се е конфронтирал с ЕС. Съдия Панов казва, че Борисов е човек, който винаги отговаря с „да“.

„Ако Меркел се нуждае от няколко гласа в комисията на ЕС за това или онова, той казва„ да “. Ако САЩ искат да построят някакви военни бази тук, той казва „да“. Същото е и с Русия”

“Борисов е много удобен на всички. Само не и за собствения си народ”.

Четирима мъже с ножове

Според Панов липсват истинските лидери – Рейгън, Тачър, Кол, Митеран. На корупция мирише чак до върха: „Питате ме, дали част от парите на ЕС се връщат обратно към Комисията в Брюксел? Не знам, но защитата за Бойко Борисов е подозрителна.”

Асен Йорданов, журналистът от Бургас, споделя подозренията на Панов. Във фоайето на хотела той казва, че е изпратил две разследвания за присвояване на средства от ЕС до Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Реакцията на OLAF? “Никаква”. Йорданов вече е преживял два опита за убийство. Вторият път, когато четирима мъже го нападат с ножове, журналистът и майсторът по карате оцелява с коремна рана.

Оттогава е постоянно въоръжен и циничен – не, не вижда никакъв шанс за реална политическа промяна.

„Но аз оставам тук, защото те искат да се отърват от мен.”

Улица в Казанлък (Снимка: Томас Щюси, WOZ)

ИТ предприемачът и общински съветник Константин Бачийски е съвсем различен. На сбогуване с радост казва, че сега е правилния момент за промяна, „в момента има много енергия за това“.

Неговата постоянна и неотменна борба срещу законовите нарушенията на олигарха, продължава в сянката на националните протести: Когато Ахмед Доган издига ограда около имота си, Бачийски отива на терен с измервателна техника,

„за да докаже, че е построена върху общинска земя“.

Общинският съвет на Бургас междувременно отменя решението си за пътищата за достъп до плажа в Росенец, но спорът ще продължи в съда. Най-гротескният обрат в случая – хората на Доган твърдят, че крайбрежието изобщо не е плаж, а земеделска земя. Бачийски: „Директно докараха туфи трева и ги засадиха в пясъка”.

Редактор на превода: Мила Вангелова

Редактор: Николай Марченко

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.