Археологическите извори твърдят, че по време на Първата българска държава в Плиска, тогавашната столица, имало не само канализационна система, но и бани, пък и дворецът бил топлофициран чрез хитроумна система от тръби, които отвеждали загретия в подземията въздух до покоите на благородниците и на владетеля.

Сега, може и да кажете, че търновлии не живеят в Плиска, но пък аз съвсем спокойно ще ви отвърна, че не е VII век. Нито пък VIII. В XXI не се прави така. Състоянието във Велико Търново е неприемливо и с радост и прискърбие ще ви обясня защо.

Няма топличко. Това не ме притеснява, поне не и физически. Цяло лято чакам зимата. Но не съм само аз в Търново. Там са жена ми, децата ми, а и десетки хиляди хора, които се отопляват чрез „Топлофикация“. „Отопляват“ е силна дума. Твърде силна за конкретната ситуация.

Нека да съм сравнително конкретен. В Европейския съюз. В страна, където по документи плащаш и получаваш услуга срещу парите си. В областен град. Да, но това, което се случва, е продължително държане на фалически символ в едната ръка и на сметка за парно в другата. Не се съмнявайте, и в двата случая очите са разширени и се премятат насам-натам като полуслепи диви котета.

Сметката стряска първо, преди да си усетил температурата на „ребрата“. „Не, няма как да е толкова!“, сигурен си, но гледаш, гледаш и се убеждаваш, че не си прав. От „Топлофикация“ са прави. Пак пипаш радиатора с пръсти, в които има повече студ, отколкото недоверие. Може и обратното, зависи от душевното ти състояние.

Не, радиаторите не са особено топли. Даже хич не са топли, а вече са минали две седмици, откакто синоптиците на БАН казаха, че тц!, свърши циганското лято и трябва да се подготвяме да ни натисне така чаканата от мен и толкова мразената от повечето хора зима. Е, зима не дойде, ако изключим няколкото снежинки, които се превърнаха почти моментално в кална, сивокафява киша, но пък студ си има, няма какво да отричаме.

Според законите след определен срок с температура под определената трябва да има определено парно отопление, доставено от определени умници, съблюдаващи задължението да поддържат системите срещу заплащането, което получават, бидейки държавни служители. Дотук всичко изглежда сравнително ясно, но почти всички държавни служители в България могат единствено да хабят на халост парите на данъкоплатците, но не и да вършат задълженията си съвестно.
До преди няколко седмици нямаше топла вода. Отново от „Топлофикация“. Попсувах както си мога могъщо, жената ходи до шибаната им централа. Като да чакаш от умрял писмо. Оставете другото, оказа се, че и разни сметки за месеци, в които не сме си и стъпвали в апартамента, имаме.

Минахме на бойлер. От немай къде. Защото от работа и деца все пак не ни остава време, колкото и лицемерно да звучи, особено на тия без работа и деца. Поне електричество имаме. Все още. Е, с топлата вода се примирихме

Но, колкото и обаждания, посещения на място… не, парното не дойде. Всъщност, кривя си душата. Че има парно, има. Представете си препечена филия. На тостер препечена. Представете си, че я пипате десетина минути, след като сте я махнали от този така гениален електрически уред. Е, толкова топло е най-загрятото „ребро“ на радиаторите.
Осъзнавам, че писанието ми е свръхбитийно. Осъзнавам и че е пределно показващо оскотяването на народонаселението, от което съм неделима част. Осъзнавам обаче, че и няма нищо стряскащо в това. Моуст уонтед? Слави и Баце? Веселина?

Ами, не. Мен ме дразни, че като се прибера от обиколките си насам и натам, за да представям книгите си, у нас няма това, за което съм си платил, а жена ми и децата ми са мръзнали.

Осъзнавам, че не е много възвишено, но, повтарям – не ме кефи жена ми и децата ми мръзнат, а търновската „Топлофикация“ да харчи част от данъците ми. При все, че не съм болярин, а приходящ северозападен индивид, не ми отърва и, в качеството си на такъв, съм сериозен в намерението си да съм отзад в аналното съвокупление със споменатото дружество. Знам, че си говоря на вятъра, тъй като свинските черва са навързани, но какво от това? Ако десетина се разгневим, след нас ще се вдигнат стотина. После още. Положителният пример е заразителен. Както и отрицателният. Само че повече…

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци