Борисов налагал лично цензура срещу Биволъ като Премиер * Mind the horns!

Димитър Димитров е политилог, който в момента работи като посланик на свободното знание за Уикимедия към Европейския съюз. Като такъв, основни приоритети са му авторското право, достъпът до информация и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот. В България е член на Изпълнителния съвет на Зелените от 2014 година, говорител по цифрови политики на партията и отговарящ за развитието на местните организации. Живее в Брюксел и София.

Как виждате Свободата на словото в България?

Числата казват всичко. В индекса за свободата на пресата създаван всяка година от Репортери без граници за тази година заемаме 113 място. Още едно нещо в което сме последни в Европейския съюз и което игнорираме настойчиво от години. За сравнение 2006 бяхме на 35 място. Оттогава насам устойчиво и бързо унищожаваме независимите си медийни канали и гоним разследващите си журналисти. В доклада се намират обяснения като „среда доминирана от корупция и съглашателство“ и „Комисията за финансов надзор играе ролята на медийно ченге“. Превръщаме се в ахилесова пета на ЕС.

Ахилесова пета на ЕС? Какво имате предвид под това?

Репортери без граници и техният индекс са следени и уважавани международно. В последните години все по-често се случва когато екипи на Европейския съюз поставят на дневен ред темата за свободата на словото, азиатските или африканските страни страни с които преговарят да посочат България като част от ЕС и факта, че техните държави са по-напред от нея.

Допълнително не помага и все по-наглото поведение на министър председателя на България, който напоследък е започнал да се държи като „медийно ченге“, даже с международни партньори. На Диалога за интернет управление EURODIG, който се проведе в София миналата година, бях част от програмния екип. По темата за интернет медии се предложи и беше прието да говоря с Асен Йорданов от Биволъ, тъй като искахме да има и разследващ журналист. Лично Бойко Борисов се обади в Берлин при основните организатори за да настоява да не го допуснат той да говори. Хората в Германия бяха потресени, че може лично правителствения глава на една държава да се опитва да спре някой да се изкаже на конференция.

Това са неща които се знаят и за които се говори в Брюксел. Не по време на пресконференции, но ако обиколите кафенетата и баровете след работа и се разприказвате с хора от тази сфера ще се наслушате на изказвания с присмешка и клатене на глави като стане дума за България. Ставаме буквално за смях.

Частните или обществените медии са по-достоверни?

Аз съм от хората, които вярват, че при всички форми на управление има риск от зависимости. Държавните медии могат да бъдат манипулирани от правителството, но са по-независими от рекламодателите например. Въпросът е да ги балансираме така, че в крайна сметка никой да не може да затапи общественото пространство и да спре свободния дебат. Трябва ни разумен микс от собственост, редакционни процеси и финансиране. Третият фундамент трябва да са граждански медии. Тук включвам лични блогове, огромни сайтове с хиляди доброволци като Укипидеия и редакции финансирани от много хора с малки дарения.

Каква роля играят новите технологии в медийния плурализъм?

Те са шанс за подобрение на ситуацията, но не и решение само по себе си. Това виждаме и от факта, че в България медийния плурализъм намалява въпреки на все по-масовото ползване на интернет. Най-ценното е, че тази мрежа ни дава шанс за потенциален достъп до целия пазар на практика почти безплатно. Отпадат разходите за лицензи, печат, разпространение. На практика един блогър има достъп до всички до които има и голяма медийна група. За да остане това така обаче, трябва мрежата до остане неутрална и свободна, нещо което защитаваме ежедневно.

А какви са рисковете и недостатъците?

Интернет е като космоса в орбитите около земята. Има много модерни и иновативни инструменти, отключва нови перспективи. Но също така кръжат и много боклуци, които се превръщат в опасни шрапнели. Интернет пространството все повече се замърсява с дезинформация. Когато някой има нужда да скрие неудобна информация, най-предпочитаната услуга поръчвана на специализираните за това комуникационни агенции вече създаването на много наброй статии с лъжлива и противоречива информация по същата тема. Така читателя се обърква кое е истина и кое лъжа. Крайният ефект е пълна загуба на доверие. Само допреди няколко години основната тактика за справяне с неудобна информация беше триене или спиране на достъпа. Сега вече това се счита за сложно и неефективно.

Как може България да излезе от тази дупка на медийната свобода в която се намира?

Трудно, но възможно. Трябва всички го поискаме и да се координираме – граждани, правителството и Европейския съюз.

Конкретни мерки биха били Брюксел да обвърже спазването на Хартата на основните права на Европейския съюз, от която свободата и плурализмът на медиите са част, с получаване на парични средства например.

В България правителството може и трябва да предприеме стъпки държавните медии да станат обществени. Една крачка в тази посока е чрез ясни и гарантирани правила за финансиране. Сега на практика правителството има възможност просто да заплаши с орязване на бюджета.

Трето, ние гражданите трябва да се осъзнаем, че дори и малко пари имат огромно значение ако се дават редовно. Уикипедия например функционира изключително благодарение на дарения средното от които е около пет долара. Това я прави независими от големи спонсори, други НПО-та и правителства. Съществени суми се даряват на Уикипедия и от България. По даренията измервани в глава от населението редовно сме сред 30те най-щедри държави. В това показва, че има немалко хора в България, които вярват, че може нещата да се случват и по този начин. Имаме поне две медии – Биволъ и КлинКлин – които също заслужават да бъдат подпомагани с малки, но редовни суми от всички нас. Реално с едни 100-200 хиляди лева годишно можем да поставим началото на едни много живи граждански медии, които да обърнат тренда. А това е доста постижимо.

* заглавието е на редакцията. Интервюто е дадено за Биволъ преди президентските избори 2016.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.