Трагедията, която не е природно бедствие
Ужасът от 3 октомври във ваканционно селище „Елените“ не е просто „природно бедствие“, а резултат от едно дългогодишно, внимателно подредено престъпление срещу закона и здравия разум. Река, „задушена“ под бетон, набутана в колектор, изтрита от кадастрални карти и планове, се събужда и за няколко часа помита всичко по пътя си към морето. Четирима души загиват. Две години по-рано други четирима загинаха в Царево. Южните склонове на Стара планина, срещнали Черно море, вече не са пейзаж от туристическа брошура, а декор на повторяем сценарий: заличени дерета, застроени водни течения, фрапиращ институционален отказ от контрол.
Когато към разтърсващите кадри от трагедията в „Елените“ се добавят строителните книжа, кадастралните карти, решенията на общинския съвет, актовете на администрацията, постановленията на прокуратурата и дори решения на Висшия съдебен съвет, въпросът става неизбежен и жесток: още колко души трябва да загинат, преди държавата да признае, че не дъждът убива, а 20 години погазване на закона?
Реката „изчезна“ от плановете, но не и от природата
Реките Козлука и Дръщела са реални водни течения, приток и главно корито, които се вливат в Черно море при комплекса „Елените“. Това го знаят не само местните хора и старите горски, но и самите инвеститори. В рекламните материали за ваканционното селище, за отделните вили и за хотел „Негреско“ присъства извадка от топографска карта, на която реката ясно се вижда. В старите горскостопански планове до 1999 г. реката е нанесена с характерното си дълбоко дере. В едромащабната топографска карта синята линия на водното течение също е там.
Законът за водите е категоричен: повърхностните води – реки, езера, водни течения – са изключителна публична държавна собственост. Прилежащите им земи, в границите на водните обекти, също не могат да бъдат частни. Законът за държавната собственост допълва този режим: публичната държавна собственост е извън гражданския оборот – тя не може да се продава, дарява, ипотекира и не може да бъде придобивана по давност. Реката, която се влива в Черно море, по дефиниция е държава – не на инвеститора, не на общината, не на фирмата „Сънрайз“.
Коритата на реките са публична държавна собственост по закон и върху тях НЕ може да се строи!
И въпреки това, в новите документи реката изчезва. В новия горскостопански план от 2009 г. тя вече я няма. В кадастралната карта от 2005 г. в участъка под „Негреско“ не е нанесено речно корито, а държавни имоти, свързани с реката, „мистериозно“ са станали частни. Не природата е скрила Козлука и Дръщела, а хората – чрез „пипане“ в кадастъра и помощта на търпеливо подготвени подробни устройствени планове.
ПУП-ове като оръжие: как се построява хотел върху река
Точно тези планове са ключът към построяването на хотел „Негреско“ върху река. На 20 май 2006 г. Общинският съвет в Несебър одобрява подробен устройствен план – ПУП, с който се определя урегулиран поземлен имот за „хотел и казино“. Документът е подписан от тогавашния председател на общинския съвет Димитър Янков, убит година по-късно с седем куршума в една от най-загадъчните екзекуции по Черноморието. Срещу решението няма постъпили възражения и то влиза в сила.
В преписката обаче липсват задължителните административни актове на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас и Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна. А Законът за водите изрично изисква за всяка корекция на река, за всяко застрояване в нейното корито и прилежащите терени, да има съгласуване с тези контролни органи.
На 2 октомври 2007 г. главният архитект на община Несебър, арх. Валентин Димов, издава виза за проектиране за „хотел и казино“.
В графичната част ясно се вижда преминаващо корито на река през имота. Законът за водите казва, че реките и прилежащите им земи са публична държавна собственост. Законът за държавната собственост казва, че с тази собственост се разпорежда държавата чрез министъра на регионалното развитие или областния управител, а не частна фирма и не община. Въпреки това, областният управител на Бургас не фигурира като възложител и не е дал съгласие за строителство в речния терен. Липсва и становище на Басейнова дирекция за каквато и да било „корекция“ на Козлука.
Правен Франкенщайн: „ваканционна жилищна сграда“ – понятие, което не съществува
Само две седмици по-късно, на 16 октомври 2007 г., същият главен архитект издава разрешение за строеж – но вече не за хотел и казино, а за „ваканционна жилищна сграда с ресторант, СПА-център и фитнес“.
Тук започва правният Франкенщайн. Законът за устройство на територията подробно дефинира видовете строежи, категориите им, видовете сгради – жилищни, обществени, смесени. В него няма такова понятие като „ваканционна жилищна сграда“. Една сграда или е за обществено ползване (хотел), или е за жилищно ползване (за постоянно обитаване).
Измислянето на хибридно понятие, което не съществува в закона, не е невинен езиков каприз. То позволява промяна на категорията на строежа и заобикаляне на контрола от държавната приемателна комисия. ЗУТ е категоричен: сградите от по-висока категория, каквато е голям хотелски комплекс с казино, трябва да се въвеждат в експлоатация от ДНСК, а не от самата община. Когато обаче на хартия обектът се превърне в „ваканционна жилищна сграда“ и се раздели на „етапи“, категорията пада и въпросната сграда претърпява административна метаморфоза, удобна за инвеститора.
Кметът на Несебър Николай Димитров и гл. арх.Валентин Димов се крият и не дават отговори!
С последваща заповед на кмета на Несебър Николай Димитров площта на имота и обхватът на застрояването се увеличават. Предназначението се променя – от хотел и казино се стига до вилни сгради, паркинг, спорт и рекреация. Обединяват се имоти, изменят се улици. Възложител е „Сънрайз“ АД, проектант е арх. Калин Тихолов, познат и от други скандални застроявания по Черноморието.
И към тази преписка не са приложени решения на РИОСВ и Басейнова дирекция. Нарушени са и разпоредбите на ЗУТ, които изискват съгласуване с компетентните органи при строителство в и около водни обекти, както и на Закона за водите, който задължава всяка корекция на река да се одобрява с проект от Басейновата дирекция.
Прокуратурата и болният прокурор: когато ЗСВ се чете избирателно
Когато през ноември 2009 г. Басейнова дирекция – Варна сигнализира, че дерето Козлука се застроява, върху бетонирано и покрито корито се лее фундамент на хотел, сигналът попада в Районна прокуратура – Несебър. Законът за съдебната власт и Наказателният кодекс са категорични: строителство в публична държавна собственост без надлежни актове, без съгласие на собственика (държавата) и в противоречие с устройствени планове и специални закони, може да съставлява престъпление по служба, както и незаконно строителство със значителни вредни последици. От прокурора се очаква обективна и пълна проверка.
Прокурор Мариан Чернаев
Вместо това прокурор Мариян Чернаев прекратява преписката с мотив, че строежът се извършва по одобрени проекти и разрешение за строеж и липсвали данни за престъпление от общ характер. Не вижда, че областният управител не е възложител, въпреки че се строи в корито на река. Не забелязва липсата на съгласуване от Басейнова дирекция. Не се интересува от факта, че РИОСВ – Бургас не е давала становище. Пренебрегва и очевидното: върху публична държавна собственост – река по Закона за водите и ЗДС – се издига частна сграда.
Разследванията на журналисти по онова време разкриват още един шокиращ слой. Мариян Чернаев е диагностициран с тежко психично заболяване, лекуван доброволно в психиатрия. Въпреки публичните скандали, включително побои над полицаи, кражба на автомобил, вземане на стоки без плащане с репликата „аз съм прокурор“, той остава на поста. Едва през 2007 г. в Закона за съдебната власт се въвежда изискване магистратите да не страдат от психично заболяване.
Прокурорът е диагностициран, но въпреки това е оставен нарочно на поста си и продължава да правораздава!
Но дори след тази поправка Висшият съдебен съвет не го отстранява, а го атестира с оценка „много добра“ и го повишава в ранг. Година по-късно Чернаев подписва постановлението, че при строежа в реката „не е налице престъпление“. Няколко години по-късно той се самоубива показно в собствения си дом в Несебър.
Системата, която би трябвало да гарантира независима и компетентна прокуратура, превръща психично болен прокурор в удобен инструмент за узаконяване на груби нарушения. Този факт говори не само за лична трагедия, а за тежък институционален дефект, за който носи отговорност Висшият съдебен съвет.
Прокурорската преписка
Въвеждане в експлоатация: две лица на една и съща сграда
Докато прокуратурата затваря очи, строежът върху реката продължава. На 20 април 2012 г. главният архитект арх. Димов подписва удостоверение за въвеждане в експлоатация на „ваканционна жилищна сграда със зала за тихи игри, общи събирания и складове“. В кадастралната карта обаче обектът е нанесен като „хотел“ с конкретен идентификатор. Разминаването е крещящо. ЗУТ изисква при въвеждане в експлоатация на строеж клас „хотел“ да се спазват други правила, да се извършват други проверки, да се издават съответните актове и протоколи. Тук подмененият термин „ваканционна жилищна сграда“ служи за измъкване от по-строг контрол, но кадастърът не се е „научил“ на тази измама и честно продължава да нарича сградата „хотел“.
На 23 ноември 2011 г. е издадено и разрешение за строеж на открит басейн към „ваканционната жилищна сграда“. За него няма одобрени инвестиционни проекти, няма данни за въвеждане в експлоатация. Всичко това се случва върху място, където според топографската карта и горските планове минава речно корито. На терен тревата е зелена, алеите са подредени, а под всичко това, невидима за туриста, реката влиза в тунел под хотела и изчезва под бетона.
Законът за държавната собственост задължава областния управител да пази публичната държавна собственост, включително речните корита. Законът за водите изисква всяка корекция да се извършва по проект, одобрен от компетентния орган. ЗУТ предвижда санкции и премахване на незаконни строежи, включително такива, издигнати в чужд имот или в нарушение на устройствени планове. На практика 20 години областните управители на Бургас „проспиват“ факта, че река е „извадена“ от държавната собственост и превърната в частен имот. Няма акт за публична държавна собственост, няма последващо възстановяване, няма иск в съда за защита на държавния интерес.
Басейнова дирекция срещу главния архитект: „няма река“
През 2015 г. Басейнова дирекция – Варна прави нов опит да спре застрояването. Пише до РДНСК – Бургас сигнал, че река Дръщела при „Елените“ е покрита и върху нея са изградени хотел и атракциони. РДНСК изпраща писмо до главния архитект, а той отговаря, че изградените обекти „не касаят водната площ“, отразена в одобрените ПУП и кадастрална карта.
Лъжата на Главния архитект на Несебър, че НЯМА река под строежите, придобива институционална тежест
Така лъжата на хартия – че „няма река“ – се използва като щит срещу контролните органи. ДНСК приема отговора за сведение и не предприема радикални действия, въпреки че разполага с правомощия да спре строежа, да издаде заповеди за премахване на незаконни части и да сезира прокуратурата по ЗУТ.
След трагедията новото ръководство на ДНСК вече признава, че корекцията на река Козлука е извършена незаконно и съставя констативен акт. Подготвя се заповед за „освобождаване“ на коритото на реката под сградата – тоест някой ден конструктори трябва да измислят как „да се изрежат“ долните етажи, за да минава реката. В същото време дирекцията категорично заявява, че няма да предприема действия по отношение на самата сграда „Негреско“, защото тя има разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация, независимо от очевидните правни абсурди. Законът формално е спазен на хартия, макар да е изнасилен по същество.
Нотариалната „изрядност“: апартамент за 12000 евро в хотел върху река
На върха на тази конструкция стои и нотариалната практика. След трагедията собственици на апартаменти в „Негреско“ – руснаци, украинци, германци – се кълнат, че документите им са „абсолютно изрядни“. Но нотариалните актове показват друго. В един от тях е записано, че чужд гражданин купува през 2019 г. апартамент от 72 кв.м в „хотел Негреско“ за 12000 евро. В нотариалния акт фигурира скица от кадастъра, в която обектът е обозначен като „хотел“. Няма запис в акта, че е представено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Това е грубо нарушение на ЗУТ и на нотариалните правила – при сделка със сграда, завършена и въведена в експлоатация през 2012 г., нотариусът е длъжен да изиска удостоверение за въвеждане в експлоатация. В случая вместо това се ползва стар нотариален акт от 2011 г., преди завършването на сградата. Така нотариусът фактически легитимира продажба в хотел, който уж бил „ваканционна жилищна сграда“ и се намира върху река, която „я няма“.
Когато журналист търси нотариус Линка Чуткина в кантората ѝ, Чуткина бързо прекъсва разговора, заявявайки, че не може да помни сделки отпреди шест години. От този кратък диалог следва едно ужасяващо заключение: нито полиция, нито прокуратура са я питали как е изповядвала сделки в „Елените“ след трагедията. Ако имаше реална проверка, тя щеше да знае много добре какви сделки са минали през кантората й.
Моделът „държавата като зрител“
Така отделните фрагменти – ЗУТ, Законът за водите, Законът за държавната собственост, Законът за съдебната власт – се подреждат в един цялостен пъзел. Река, която законът поставя под особена защита като публична държавна собственост, е „изтрита“ от планове и кадастър и превърната в частен терен. Устройствени планове, които по ЗУТ би трябвало да подреждат хармонично територията, се превръщат в инструмент за застрояване на дерета. В деловодната система на басейново Дирекция Черноморски Регион не е открита информация за съгласуване на инвестиционни предложения, свързани с покриване на речното корито на р. Дращела, или Козлука, за строителството на сгради в него.
Главен архитект и кмет използват кухи понятия като „ваканционна жилищна сграда“, които не съществуват в закона, за да свалят категорията на строежа и да заобиколят държавния контрол. Прокуратурата, вместо да защити обществения интерес и да приложи Наказателния кодекс, възлага съдбата на река и хора в ръцете на психично болен прокурор, който удобно не открива престъпление. Висшият съдебен съвет, вместо да защити авторитета на съдебната власт, повишава същия прокурор в ранг.
ДНСК признава незаконна корекция на река, но отказва да пипне сградата. Трябвало прокуратурата да установи, че са нищожни и едва тогава съдът да ги обяви за такива. Само така можел да се събори хотелът. С решение на съда. Подобна процедура обаче не е задействана. Нотариус вписва сделки без необходимите удостоверения, а никой не я пита защо. Началникът на ДНСК инж. Лиляна Петрова все информира, че официално са сезирали Прокуратурата да извърши цялостна проверка на неправомерните строителни книжа на строителството в Елените и да установи нарушителите.
Реакция от страна на Прокуратурата обаче засега няма. Така както е нямало и през годините. Общественият интерес и законите на страната остават незащитени в полза на #Корупцията и определени частни интереси.
Как реагира цивилизованият свят – и как не реагира България
В други държави подобни трагедии имат съвсем различен правен резултат. В Турция, след рухването на хотел при земетресението през 2023 г., при което загинаха 72 души, собственикът и архитектът са арестувани и осъдени на дълги години затвор, десетки строители са подведени под отговорност за нарушени строителни норми. В Сърбия, при срутване на козирка на ж.п. гара в Нови Сад с 16 жертви, 11 души са задържани. В Северна Македония, след пожар в дискотека в Кочани с 63 загинали, собственикът и още трима са в ареста. Общественият натиск не стихва, съдебните дела се движат, присъдите са реални.
В България след „Елените“ няма задържани. Няма обиски за документи. Няма обвинения за незаконно строителство върху публична държавна собственост, няма дела за длъжностни престъпления, няма ефективни присъди за отнет живот вследствие на погазване на ЗУТ, Закона за водите и Закона за държавната собственост. Има само поредно „природно бедствие“, поредни жертви и вечната мантра, че „такъв дъжд не е валял“.
#КОЙ строи в реките?
Дъждът обаче не строи хотели в реките. Не заличава корита от кадастъра. Не измисля хибридни понятия в ЗУТ. Не повишава психично болни прокурори. Не изповядва сделки без удостоверения за въвеждане в експлоатация. Всичко това го правят хора – с имена, длъжности и подписи. Докато тези подписи не се превърнат в обвинителни актове и присъди, всеки следващ дъжд над „Елените“ няма да е просто валеж, а напомняне, че една река, превърната насилствено в имот, винаги си взима обратно цената. И я плащат не тези, които са подписвали, а онези, които просто са тръгнали на море.
Коментарът на Биволъ
Трагедията в „Елените“ не е акт на „гнева небесен“, а краен резултат на един циничен и последователен модел: реки се крадат с молив, закони се кълчат с ПУП-ове, психично болни прокурори „узаконяват“ очевидни престъпления, главни архитекти крият водни площи с чертежи, а нотариуси бетонират измамата с евтини сделки на хартия. Зад четирите трупа в калта стои цяла верига от имена, длъжности и подписи, които двайсет години системно са превръщали публичната държавна собственост в частен кеш.
Днес същите тези институции ни обясняват, че дъждът бил „безпрецедентен“, че реката била „пресъхнала“, че документите били „изрядни“. Но нито един от тях не може да отговори на простите въпроси: Кой изтри Козлука от кадастъра, Кой позволи хотел в корито на река, защо психично болен прокурор прекрати преписката и защо след четири жертви пак няма нито обвиняем, нито арестуван, нито осъден. Законите – ЗУТ, Законът за водите, Законът за държавната собственост, Законът за съдебната власт – са превърнати в декор, зад който безнаказано се упражнява частен интерес.
Ако тази схема остане ненаказана, следващият проливен дъжд вече няма да е „форсмажор“, а предупредителен изстрел. Защото когато държавата допусне хотел в реката и прокурор в психиатрията да решава съдбата на цели курорти, не природата е убийцата. Убийци са онези, които години наред са подписвали, мълчали и се крили зад „изрядни документи“. И докато имената им не застанат на подсъдимата скамейка, всяка нова жертва по Черноморието ще тежи не само на съвестта им – а и на съучастието на една цяла държава, която предпочете да обвини дъжда, вместо собствената си #Kорупция.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
You must be logged in to post a comment.