По сайтовете, който все още смеят да пишат нещичко без дитирамби за “Партията – това съм Аз!” на Пожарникаря – Слънце, се чете, че някакъв си Живко Мартинов, депутат бил, преджобил бизнесмен от Добрич за четири тона суджук, както и 60 килограма телешка пастърма и филе „Елена“. Щял да ги дава на Бойко, щото, разбираш ли, въпросният бизнесмен иначе се превръщал в бизнесмен без бизнес. А това е кофти, съгласете се. Бизнесмен без бизнес ако си, не си никакъв бизнесмен. Проста логика.

Според същия този Живко, суджукът, който по-голямата част от диетолозите определят като тежка храна, а почти всички домакини режат на тънки парченца, за да си замези човек с него, а не да се нагрухти като свиня баберка, бил за Баце. Сега, че Баце има суперсили според себе си и според някои журналисти, така си е. Но и самото негово Величие не мо‘е да ома‘а четири тона суджук, та ако ще и Цвъки Цвък да му помага. Е, ако Божи Димитров и Веждичката се намесят, може би ще да стане, но поне за два живота, гаранция. Пастърмата и филето са лесни, една тежка и продължителна зима и са заминали, но суджукът, ах този суджук… Четири тона, Баце…

Цацаронко вика, че до Баце не е стигнало и едно парченце. Даже и отрязано от габровска въртокъщница. Тънко, та чак прозрачно. Е, един от всеки двайсетина българи вярва на Сотир, ама аз не съм единият – аз съм от ония деветнайсетте, дето пият ракия пред телевизора, псуват жената, бият децата и си мерят малката пишка с комшията. Не съм толкова възвисена личност, демек, затова и да го карам по-напреки.

Местният, пък и международният бизнес бягат от Баце като дявол от тамян. Проста математика. Личи си по отчетите за чуждестранните инвестиции, очевидно е и по чичо Ванчо, леля Ванка и братчедът Ваньо. За протокола – нямам такива роднини, но имам достатъчно познати, и българи, и чужденци, които се пробват да се бият като мътна водА У брЕг, за да развиват нещо тук и сега. Да създават принаден продукт, къде‘ се вика.

Като дойде Баце на власт се започва едно протръсване на чувала, та не е истина. Трети път е така. Брашно не пада, защото ония, няколкото фамилии приятели на Баце, които държат всички земеделски субсидии, изкарват житото още, преди да е минало през мелниците, пък после си купуват мазератита. Отчисления обаче падат.

Баце е актьор и половина, в това спор няма. Щял да маха цялото областно и общинско ръководство на ГЕРБ в Добрич, столицата на българската житница. Как се сетих да направя връзка между стотиците хиляди декари на ония с мазератитата и господин депутата Живко не знам. Може би някоя клема в главата ми е дала на късо, а може би тъкмо обратното…

Важното, според мен, обаче е друго. Баце, че няма да излапа четири тона суджук, за това спор няма. Живко Мартинов също не може да го направи. Нито областното или общинското ръководство на една от метастазите на БКП, та било то и добричкият й тумор.

Четирите тона суджук са мутрагенска история в най-чист вид. Те съизмерими със следното: Мичо Баданарката идва с петкилограмовия чук на рамо в бакалията на Райчо в средата на деветдесетте на миналия век и му казва, че трябва да дава Х лева на месец, за да го „защитава“. Де факто той го защитава от себе си, но все пак го защитава.

Мичо Баданарката също е измислен образ. Баце обаче не е, нито пък Живко Мартинов. Над Живко Мартинов стои Баце и взема отчисления както от четирите тона суджук, така и от шейсетте килограма пастърми и филета. И от чушки, домати, през болтове, гайки, та до технопарковете и магистралите.

Простичка истина.

Кой стои зад Баце и Цацаронко всеки от нас може само да предполага. Ясно е обаче е едно. Когото и да махне Баце от областната, общинската и бля-бля организация, все тоя кОр. На тяхно място ще дойдат нови, ама идентични кадри. „Лош човешки материал“, каза той преди години. И е прав. Същите като него са го обградили. Ама едно към едно.

Докато партиите, чиновничеството и съдебната система изнудват хората, които ги издържат с труда си, все така ще е. А демонстрациите на мускули са само прах в очите. Може и да помните Искра Фидосова. Тя пак отнесе другарска критика и беше натирена от Баце. Е, сега държи половината Северозапад. Поне. Покри се за няколко години и после отново изгря, но се държи настрани от светлината на прожекторите. Каква мислите, че е бъдещата съдба на Живко Мартинов?

Що се отнася до нас, остават ни две опции. Или да вземем дебелите прътове, или да изкрещим с пълно гърло: Ave Caesar, morituri te salutant!

Колаж: Иван Червенков

Print Friendly, PDF & Email