Да, Големият господар на малките магнолии е пълен тъпанар, но това не е никаква новина. Със селяндурски (не селски) подход към ситуацията. Едно време баба ми казваше „силен ветър и прост човек спирка немат“. По-късно съм го чувал и от други хора, но в нейно изпълнение съм го запомнил най-цветисто.

Банкенският бек може и да отнесе много критики за посрещането на Макрон, но не може да му се отрече едно: вярва си. Има самочувствие до небесата и комуникира с всички на собствен език. „Всички парле ву франсе“ е нещо си там в ъгъла, дето сега медиите го изкараха на показ, за да прикрият с парцалче други, много по-гноясали рани на политиЗЕТАТА ни (не знам френски, така ми звучи; щом той може да е неграмотен и да ги раздава умнотиите, аз защо пък да не мога? Вярно, не са ме целували и зироу папи по главата, ама търпя).

Помните ли, когато екзалтираното журналистическо общество го чакаше пред колата, а фоторепортерите вкупом го щракаха, докато Той трябваше да реже някаква лентичка? Преди пет-шест години беше, не помня точно и къде. Не ме и интересува, защото симптомът не е болестта. Пожарникарят-слънце си чете съсредоточено, макар и на отворена врата, под „светлините на прожекторите“. Всички го чакат търпеливо, а той слиза с оная мутра, дето значи приблизително „Аз имам суперсила, не ми се пречкайте, само ме обожавайте“.

Тогава една журналистка попита Светилото какво чете и той отговори, че натЕга на разговорник, та да научи инглиша. Добре де, да кажем, че в това няма нищо лошо. И аз нямам никаква представа от мандарин, пък имам добър приятел в Китай. Нищо срамно в това, на света има десетки хиляди езици, диалекти и наречия, няма как да ги знаем всички.

Тънката червена линия обаче, види ми се, минава там, където аз на мандарин не се опитвам да приказвам, а премиерът ни учи от разговорник, с който криво-ляво можеш да се оправиш в ресторант, английски, най-разпространения след мандарина език на света, пък оня ден със завидно самочувствие целува, прегръща мусю и мадам Макрон, метна на втората един букет в ръцете, без и думичка да обели, и се почна.

Според мислещата част от света би било недопустимо да си близо две декади в най-високите етажи на властта и да не се постараеш поне някой чужд език да научиш. Не, че и български артикулира както подобава на държавен лидер, но това е друга тема. Проблемът обаче е друг и той е основополагащ.

В Банкя и в Говежда, защото и аз съм селянин по произход, макар и гражданин по местожителство, можеш да се държиш съобразно нормите на микрообществото, което обитаваш. Има си негласни правила, някой се съобразява с тях, друг – не. Няма драма. Микросоцимът се саморегулира и няма представителни функции. Той не е лицето на страната ни, а и не е на държавна издръжка. Когато Баце си намества сателитната чиния на покрива или аз изкрещя „Ебаньеее!“, това си е наша работа. Свършили сме си добре работата (според собствените си критерии) и сме рекли да го удариме на уволнявка.

Когато обаче станеш шибан държавник е друго. Тогава ти не си Баце, а си премиерът на Република България и нито „Ебаньеее!“, нито „Всички парле ву франсе“ не можеш да казваш. Поне не и пред хора, макар че в Банкя и в тоалетната не става, че Цеци надава едно ухо.

Ти дължиш известни неща на работодателите си, тоест, на нас. Част от тях са свързани със спазването на протокола. Да метнеш букет в ръцете на първата дама на втората по големина икономика в Европейския съюз, да говориш френски като Безухия от „Винету“ – английски, на президента на същата тази страна, да ги мляскаш като Брежнев – Хонекер… Айде, де! Спри се малко!

Щото после малкото хора с много разсъдък в главите си, останали на територията, с право питат с какво право иначе симпатичния младеж Макрон обикаля цяла Източна Европа и иска не да възстанови, а да затвърди неоколониализма. Няма право да го иска, но има основание да го прави. Защото се среща с туземен вожд, който му вади копие с обгорен на огъня връх срещу топовете на Бастилията. Тъжно, но факт. С това разполагаме като политически елит (by Цец Кацачева), тоя кОр ще ядем. Au revoir! Опа… Оревоар!

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet