На 2 юни отбелязваме паметта на Христо Ботйов и загиналите за свободата на България наши революционери. Разбира се, само някои от нас го правят така, както би трябвало да се прави според самата идея на подобно честване. С размисъл за величието на саможертвата, преклонение пред силата на духа и вътрешно смирение в знак на възхищение към онези грамадански личности, не трепнали пред грубата сила и смазващото превъзходство на врага. По правило хората, отбелязващи 2 юни по този начин, не обичат много-много да говорят за жалката пародия в която мнозинството превръща тази светла дата и гледат да странят от лъскавите чествания, използвани за евтин пиар, но понякога на човек наистина му писва.

Оня ден, на 2 юни, точно по пладне, (а)социалните мрежи се напълниха с мрачни публикации, дело на чутовни родолюбци. „Като започнаха сирените, спрях на кръстовището, ама знаете ли колко много хора не спряха?“; „Заковах се на едно място в парка, но другите си продължиха да ходят. Национални предатели!“; „Ние, българите, не можем да сме единни дори и в такива моменти…“. С това, последното, съм напълно съгласен. Не можем и това си е. За нищо не сме единни. Ако другият до нас е наопаки, ние ще сме на терсене. Има нещо тъжно в това, още повече, че разнородните ни мнения не се дължат на плурализъм, както е в модерните общества, а на гаден, тъп магарешки инат.

И на мен много ми се ще всички да постоим една минутка, мислейки с благодарност, признателност и любов за хората, жертвали живота си, за да възкръсне България от пепелищата. Би било показател за висока национална култура. Би изпратило много чиста и положителна енергия към Вселената и тя, евентуално, би ни я върнала. Би, но не би… Хубост на сила не става. Стоя си кротко едната минута, мисля си за ония, истинските патриоти и тотално не ме интересува кой върви, говори или прави челни стойки. И после не го обсъждам с възмущение. Защото той не ме интересува. Той прави своя избор, аз – моя. И не мисля, че ако Родината ни изпадне в крайна опасност, този човек, дето на спира на едно място за минутка по пладне на 2 юни, ще я защити по-лошо или по-непатриотично от мен. Да, ако има магическа пръчка, бих накарал всички да замръзнат през въпросната минутка, но нямам и затова предпочитам да се концентрирам върху собственото си поведение.

Представителите на твърде модерния напоследък патрЕотизъм обаче имат съвсем различни виждания по въпроса. За тях по-ценно занимание от това да раздаваш присъди и да лепиш етикети няма. Така че, който не спира на едно място и говори, докато сирените вият, е национален предател и толкова. Няма второ мнение по въпроса. Няма второ мнение и за участниците в ежегодния поход от Козлодуй до Околчица. Те са истински патриоти. На мен обаче някак натрапчиво ми се прокрадва в главата еретична мисъл. Да, преди години, когато и аз участвах в този поход, се запознах с наистина пламенни патриоти. Срещнах обаче и истински позьори и лицемери, които бяха тръгнали само за сеира, олелията и омайната миризма на кебапчета и кюфтета, с която ни посрещнаха търговците в храма Околчица.

Тази година на върха, станал свидетел на такива драматични събития преди 140 години, пак бяха опънати шатрите и каймата цвърчеше примамливо. Аз обаче го видях по телевизията. Повече в този поход не бих участвал. Освен, за да заведа децата си по веднъж, за да видят какво е. Защото, ако ще и половин час да стоиш мирно и кротко в 12 на обед, не от Козлодуй, а от Букурещ да тръгнеш, загубваш и последната си капчица родолюбие като видиш доволните физиономии на носещите в пластмасови тарелки тройка кебапчета с гарнитура от боб и лютеница. Там, на Околчица, точно в този ден…

Политиците също се надпреварват да демонстрират патриотизъм. За тях тази дата няма нищо общо със смирението и признателността. Тя е безценен начин да се натрупа някоя политическа точица в сметката. Цецка Цачева била отишла във Враца. Президентът казал не знам какво си. Премиерът бил категоричен, че… И това подминавам равнодушно. Когато Цачева, Плевнелиев и Борисов оживеят само месец във Враца със средната работна заплата за региона, тогава да ми говорят, да ми се хилят пред камерите и да ми се правят на патриоти.

Отдавна обаче съм се отказал да споря. Както с ония с показното родолюбие, така и с другите, дето къртят самите устои на държавността, в името на която са загиналите героите, в чиято памет е този ден. В крайна сметка и Ботйов е търсил показност. Да, с цел да разшуми около делото си и да събере повече сподвижници за святата си кауза, но откъде да знам? Може пък псевдопатриотите и политиците също да смятат каузата си за свята?

Докато мълчах през оная минута, се замислих дали загиналите за свобода биха хванали оръжието отново, ако можеха да видят в какво сме превърнали бленуваното от тях свободно отечество. Мисля, че биха направили същия избор отново. Защото те просто са се чувствали длъжни да жертват най-скъпото си в името на един идеал. И това няма нищо общо с нас, с речите пред камерите и с броенето на ходещи и говорещи по кръстовищата под звуците на сирените. Това е в сърцето и ума. Него не можеш да го демонстрираш показно, нито да го имитираш успешно. Или го имаш, или го нямаш. Замислих се и колко от нас носят този дух жив в себе си. Не можах да си отговоря на този въпрос…

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet