Долу ръцете от МОЧА!

МОЧА го били напръскали с дрон. Бил оцветен с цветовете на една държава. Няма да казвам коя. Лично аз одобрявам с цялото си сърце тази постъпка. Това е цивилизационна позиция, която унижава агресора, колкото и той да обяснява, че прави „асвабадителная аперация“.

Други пък, интелектуалци от класа, не може да им се отрече, ходили да пазят МОЧА. Нещо им бил ценен този символ на съветската доминация в Родината ни. Добре, ама на нас, нормално мислещите хора, не ни е. Той е символ на позор и окупация. На смърт. На затваряне на цвета на нацията ни в лагери. На публични унижения. На отнемане на имоти, създадени с поколения усилен труд.

Мислещите, не ония с „различната гледна точка“, знаят, че МОЧА трябва да го няма. Не заради друго, а защото МОЧА, Альоша, паметникът на руските метилови пиячи в Бургас… Стотици са, няма как да ги изброя, са паметници не на друго, а на оскотяването. На унищожението на умните и можещите, в името на това да се настанят на тяхно място Цола Драгойчева и Вълко Червенков.

Да го позволим втори път ли? Според мен не бива. Да, казвам личното си мнение, но ми се струва, че не съм само аз. Все пак, не съм меродавен, та да питам друго, което е еднозначно.

Защо „родната полиция ни пази“ пази МОЧА? Нали едните са протестиращи, а и другите са протестиращи? Как така ония с паравоенните униформи могат да вършат някаква си тяхна дейност и да окупират част от центъра на столицата ни, а другите, които са на различна позиция, не могат? Принципът не е ли същият? Плурализация, това, онова?

Зад всичко това, което пиша, има едно нещо. Искам да го кажа в прав текст, за да не остана неразбран. Държавата ни е превзета от МОЧА от близо осемдесет години. Партии. Корпорации. Всичко, с малки изключения. Не се учудвайте, че не изпращаме военна техника на защитаващата се от агресора Украйна. Поне не и по официален начин. Няма да го направим.

Кака Корни обяснява, че РуZия е приятелска страна. Бърка БКП с БСП. С партията, на която е начело от години. Не, не бърка. Казала си е това, което си мисли шармантната фея от Крушовица. БКП си е БСП, ама има още няколко разклонения. Даже повечето от тях са в народното ни събрание. И са верни на агресорите, защото черпят рубли от тях. Но не в рубли. В евро, защото рубльовката май не струва колкото хартията, върху която е отпечатана вече.

Та, да се върна на тия от МОЧА. Те хубаво са си интелектуални капацитети и седят денонощно да пазят паметник на агресор, нахлул в България и причинил реки от кръв и болка. Какво прави там „господин полицай“? Кого пази? Обществения ред? Не.

Господин полицай пази това, което пази кака Корни, Чалгаджията, Копейкин, Бочко, Сокола и други знайни и незнайни ватници. Пази си кваса, махорката и матрьошката. Ето затова в центъра на европейска столица се саботират протести срещу най-откровено агресивната военна кампания в Европа от десетилетия.

Затова и Волгин, Ива Николова, Беновска, Копейкин, Карбовски… всякакви платени анализатори на световната политика са по студиата на „националните“ медии. Затова „родната милиция ни пази“ охранява паравоенните пред МОЧА.

Защото 78 години са много. Три поколения. Така се промива мозък. С пропаганда. Деца на деца, обучени как трябва да вярват, че МОЧА е символ на победата. Ами, не е. МОЧА е символ на издевателството на съветската армия на територията на Родината ни. И ония умници, дето ходят с камуфлажни бермуди покрай него са полезни идиоти. Но на „родната полиция ни пази“ плащаме от данъците си. „Родната полиция ни пази“ постоянно иска да ѝ плащаме повече от данъците си. За да пази МОЧА. Кой както иска да го разбира.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022