За каките и бацетата

Толкова е психоделично, че да се чудиш дали да се смееш или да ревеш с крокодилски сълзи. Някакви Буди, успели млади мъже, преминали през катарзис, каки и безкраен низ „служители“ на Темида ни разкатават фамилията всеки божи ден, а ние само се вайкаме, ама тихичко, за да не събудим гнева им. Защото те са си повярвали, че са всемогъщи, а ние, като истински граждани на Европейския съюз, изпитваме емпатия към тях и също ги приемаме като такива.

Всъщност, май не е емпатия, а стокхолмски синдром. Нашият народ е с толкова притъпен рефлекс за оцеляване, че е готов да приеме всичко, дори и да слави мъчителите си. Като целокупен организъм губим имунната си система със страшна сила и това няма как да не доведе до хронични заболявания, а даже и до смърт. И то в обозримо бъдеще…

Всяка нормална общност от хомосапиенси би разтърсила ябълката  из основи, за да опадат гнилите плодове от овошката. Ние обаче сме замрели в ступор и няколко седмици сме под упойка, при положение, че записите на разговорите между каките и произлезлите от публикуването им събития ни дават идеална възможност да обрулим цялата гнила гад, която се е настанила удобно на върха на уж плодното ни дръвче.

В коя нормална държава гнилите ябълки сами ще решават дали са гнили!? Представяте ли си колко дълбоко втъкана във всяка клетка на държавния ни организъм е порочността!? Или пък сме толкова наивни, че да вярваме, че същите тия опраскващи се кой когото дохване в брутална оргия политици и магистрати са способни да покажат морал, подобен на този на японски самурай, и ще си изсипят червата, правейки си харакири? Подобни размисли са повече от наивни. Но въпреки това независимо разследване няма да има, а ние си кротувкаме…

Не, никой не го вярва. Щели сами да се разследват. Хаха! Мижи, да те лажем! Политическата класа пък за пръв път от десетилетия насам показа завидно единство и мощно защити Буда срещу „нападките“ към светлата му, величава личност.

Едва ли има здравомислещ човек, който да не осъзнава какво се случва и колко дълбоко в държавническото ни бунище е заровено кучето. Въпреки това обаче сме изпаднали в невъобразим ступор и изпускаме реален шанс да разринем Авгиевите обори за едно денонощие и да се опитаме да започнем на чисто.

Къде сте, драги протестъри!? Май се намърдахте на топличко по креслата в тая и оная агенция, институция или друга службичка…

А вие, реформатори!? Единственият премиер в ЕС, който учи английски от разговорник за предучилищна възраст, возейки се от едно рязане на лентичка кък друго рязане на лентичка, ви погали с могъщата си банкенска десница и вие започнахте да реформирате общественото мнение, наричайки черното – бяло. Той, Буда, бил незаслужено окепазен… Както казах, мижи, да те лажем…

Грозната истина е, че системата е така организирана (с нашето любезно мълчание), че работи перфектно. Всички замесени в скандала, техните кукловоди и изобщо цялото блато се размириса яката, но постепенно бурята ще отмине, водите му ще се успокоят и жабурнякът ще си остане жабурняк.

Именно защото губим рефлексите си за оцеляване. Ние живеем в паралелна реалност. Още по-лошо, свикнахме, примирихме се с това. Не ни прави впечатление, че е така. Просто си мълчим, молейки се да не прескочим ръба на физическото оцеляване, а ония горе да си правят каквото искат. „Така е в България“, мислим си, свеждаме глави и толкова.

Никое трезвомислещо общество не би приело да му отклоняват вниманието от истинските корени на злото с разни протести на полицаи, циркове на русофило-националисти с ментални отклонения и силно съмнителни медикаментозни независимости. Още по-малко пък с покачването на цената на винетките.

Длъжни сме да осъзнаем, че всички абсурди няма да са факт единствено, ако не са факт техните организатори. Докато те не са в затворите, а по висшите етажи на политическата и съдебната власт, единственото, което ще правим, е да се чудим откъде ни е дошло поредното бедствие. И малцина от нас ще успяват да схванат кристално ясната причина. А именно, че самите ние сме си виновни заради овчедушието ни…

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022

This post is also available in: EnglishRussianFrench