Измък – примък

Аз дарих. Направих каквото е според скромните ми възможностите за бежанците от войната, която започнаха ватниците на територията на една независима държава. Ватниците започнаха войната, защото искат светът да бъде „мир“. И „страна могучая, страна агромная“ да го владее.

Преди да започне „асвабадителная аперация“ имах смесени чувства към Кремъл. Не към руснаците, а към Кремъл. Всяка империя прави така, както мовсковската. Империите не могат да съществуват, ако не завладяват нови и нови територии. Ако не са в състояние на постоянен военен конфликт, ако и да бил той „студен“, се разпадат. Защото това е същността им. Ако не налагат доминацията си, се губи смисълът на съществуването им. Никоя империя не е съставена от един народ. По много са. И мачканите народи, етноси, раси, ако щете, трябва да бъдат пращани да воюват, да бъдат смазвани от робски труд и/или периодично изтребвани, защото в противен случай се надигат и колосът на глинени крака рухва.

Не, не дарих аз. Моето участие беше преодолимо. Вложил съм някакъв труд, за да напиша книги, някакви пари, за да ги издам, да платя на всички по веригата, докато текстът се превърне в книжно тяло, обикалял съм по представяния… И още хиляди неща, които не са важни в случая.

В случая е важно лицемерието. Аз съм някой си там. Имам няколко верни читатели, които приеха присърце кампанията ми за събиране на средства за жертвите на войната. И толкова. Защото толкова си мога. Каквото се получи, получи се.

Аз не съм държава. Кирил Петков е държава. Държи. По Конституция държи. Той е лицето на държавата ни. За добро, или за лошо. Няма да вземам отношение по въпроса, защото не съм меродавен. Всеки народ избира властниците си. Освен ако някое сдружение на „бивши“ служители на някоя тайна държавна служба не изкупи гласовете на разни маргинали, които представляват голям процент от населението и диаспората, прокудена от „прекрасната“ Родина.

Та, за Кирил Петков, като лице на държавата ни ми е думата. Кирил Петков е лицемер. Не слагам запетайки. Мисля го. Кирил Петков и неговата кампания, в която щял да дарява заплата и да привлича други да си били дарили заплатата в помощ на украинците, е чиста проба лицемерие. Нека да се обоснова, ако сте така добри да ме изтърпите до края на този така гневен текст.

Кирил Петков има избор. Изборът е прост. Можеш да застанеш на страната на агресора, на страната на отбраняващия се, или на ничия страна. Кирил Петков се изхлузва като мокра връв от опиняк. И използва разни витиевати, обтекаеми, политкоректни думи просто за да не каже нищо. Това не е поведение на държавник.

Не ме разбирайте погрешно. Не съм русофоб. Нито украинофил. Просто мисля, че когато нападнеш друга държава, можеш да измислиш хиляди прозрачни извинения, че си го направил, но ти причиняваш болка, страх и смърт. Така че всеки истински справедлив човек на света трябва да застане срещу теб и да те спре. Особено, ако е държавен ръководител.

Е, Кирил Петков не е държавник. Той просто мрънка, фъфли и го усуква, ако цитирам правилно репликата от „Тринайстият воин“. И Румен Радев така прави, но за него си знаехме от самото начало, че Бойко го направи президент, понеже всички комунисти навсякъде по света имат практиката да се преструват на върли противници, за да оберат и вота на полезните идиоти, и на справедливо несъгласните. Болшевики и меншевики, сещате се.

Кирил Петков, Румен Радев, Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Костадин Костадинов, Слави Трифонов… Ако продължа да изброявам, трябва да стигна до 44-а година. Поне. Алеко и Захари Стоянов много по-назад са отишли, така че явно си е отколешна практика от времето на Иван Шишман, ако не и на хан Сабин.

Ако не знаете кой е хан Сабин, това не е мой проблем. Поинтересувайте се. Страхливец и предател е. Също като тези, които изброих в горния абзац. Ако и „абзац“ не знаете какво е, значи можете да бъдете искрено убедени, че Кирил Петков и Румен Радев имат пълното право да са със широко затворени очи за моменталната нужда да се даде всяка възможна помощ на нападнатия, за да се защити от нападналия. Помпозните словосъчетания не са помощ. Те са чисто и просто израз на лицемерие.

Хората със здрав разум виждат какво има зад лицемерието. И помнят. А тази война ще свърши. Като всяка друга. Но хората със здрав разум ще помнят. Кой е бил агресорът, кой е имал нужда от помощ и кой го е играл женски полов орган.

Със здраве останете и весели празници!

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022