Това, което изглежда като две и две четири в реалния живот, в политиката може и да стане две и пет единайсет или пет и шест – минус  три. Зависи от гледната точка. Най-важното умение, което трябва да притежава всеки един колега, за да просперира в нашата паралелна реалност, е да може да убеди ония от реалния живот, тоест негово величество избирателя (такива помпозни и лишени от всякакво съдържание фрази също помагат), че независимо колко си плюс независимо колко си е равно на еди колко си, без да позволи очевадната истина да заглуши думите му. Политиката не е игра на истини, действия и резултати, тя е игра на думи. Един вид надлъгване, но нека да използваме риториката и да го наречем „диспут“, „плурализъм на мнения“, „конструктивен дебат“ и така нанататъка, и така нанататъка. Ще ви дам един прост пример.

Няма как да не сте забелязали, че през последните десетилетия, а най-вече години, природните бедствия се увеличават в геометрична прогресия. За да убедиш оня от реалния живот, който работи на полето или поне не седи затворен по цял ден в офиса, че е така е колкото лесно, толкова и трудно. Той вижда наводненията, вижда разрушенията, вижда и жертвите, а и безсилието на отговорните институции. И дотук е съгласен, че има проблем, но вече идва деликатната част.

Той не вярва, че бедствието е бедствие, пък камо ли природно. Виждал е дъжд и гръмотевици и преди, знае, че през зимата все някога пада сняг, а през лятото комарите стават колкото врабчета и се вдигат на облаци от блатата. За него това не е бедствие, а природен ритъм, естествен кръговрат, нещо толкова нормално, колкото и дишането. Този наглец контрира най-хладнокръвно, че и преди е имало такива, че и по-силни дъждове, но наводненията са били значително по-малко, ако не и хич. И започва да изрежда причини.

На първо място законната сеч. Твърди негово величество избирателят, че се реже поголовно, не се залесява, почвата ерозира, получават се свлачища от най-малкия ръмеж… На второ – незаконната сеч. Според него тя е още по-вредна, а пък и местните и централните власти я били толерирали срещу определени „дарения“, моля ви се… И развива тезата си в съвсем неподходяща посока. Горската мафия режела вековните гори в по-непристъпните части на планините, вземала само огромните дънери, като ги окастряла от клоните, които дъждовете свличали в деретата, където, в комбинация с камъните и тоновете пръст, те образували едни чуднички бентове. При първия порой тия естествени микроязовирчета се срутват едно след друго, акумулирайки все по-голяма енергия и когато стигнат до цивилизацията, бам! Няма цивилизация! Като на Шипка камъни и дръве громят със страшна сила, ама не османлиите, а мостове, домове, съдби, че даже и животи.

Този многознайко добавя и друго. За какво е изградена огромна система от изкуствени водоеми, която да обере и укроти силата на природата при много по-чрезвичайни от наличните обстоятелства? За да ги вземат разни мутри на концесия и да нехаят какво ниво на водите трябва да се поддържа, какво е състоянието на язовира, за да няма преливания, скъсани диги и многократно увеличаване на ужаса, вместо предотвратяването му? За това ли?

В такъв случай е най-добре многоуважаемият избирател да не се прекъсва, докато не позагуби инерция. А и да го прекъснеш в такъв момент е истинско безумие. Нали помните? Не е важно да победиш с аргументи, а да изкараш простата аритметика най-висша математика. Затова си мълчиш търпеливо и търсиш пробойна в тезата му, върху която да се фокусираш и да срутиш всичко смислено, което е наговорил негово величество барабар с другите величества от неправителствени и екологични организации.

Гадното копеле…, тоест, негово величество избирателят обаче не мирясва. Ами коритата на реките? Защо се дават милиони за почистването им, а те на места са по-обрасли от изсечените гори!? Шуробаджанащина, отклоняване на средства, фиктивни договори, безхаберие… Абе, направо крадливост до преяждане. Но все някога ще дойде време да ви построим вомиторий, заканва се будният гражданин, но политикът не трябва да знае какво значи… оная дума. Неговото ноухау е да е спретнат, обран в жестове и думи, когато е под светлината на прожекторите, и да се усмихва. Най-вече да се усмихва.

Заради това са наводненията, разрушенията, смъртните случаи, продължава, без да си взема дъх избирателят. И даже уточнява, че почти всички те били по протежение на реките, извиращи от най-интензивно обезлесяваните напоследък планини – Западния Балкан, Рила, Пирин, Витоша, Странджа…

Тук вече е време да се намесите. Първо, изнасят се сложни и объркани цифри. Данни за наводнения от преди век примерно. Данни за наводнения от Югоизточна Азия, Южна Америка или Чехия, че е най-близо. Със сериозен тон се обобщава, че с природата никой не може да се бори, че всички виждаме как се променя буквално пред очите ни глобалният климат (в други ситуации се твърди точно обратното; няма климатични проблеми, човешката дейност не влияе на околната среда)и общо взето ни остава да се уповаваме на Всевишния, защото институциите си вършат работата съвестно и целеустремено. Когато опонентът разбие тези твърдения на пух и прах (което е много близко до акъла), се пристъпва към опорна точка две.

А тя е ефективна – нЕма пАри, бате! България е бедна, малка страна, много планини, пълноводни реки, как да се борим с тях, като сме с продънени джобове, мамата си е ивало! Тук обаче статистиките и цифрите са на страната на многоуважаемото плямпало и той може да ни докаже как във всяка нормална държава със сходни разходи се постигат многократно по-добри резултати.

Тогава обвиняваме горската мафия (самият факт, че признаваме съществуването й би трябвало да ни представи като честен човек пред обществото) и се заканваме, че ще й видим сметката за нула време. Ако ни питат чий сме го държали, та не сме се справили досега, рЕзко отклоняваме темата и посочваме синоптиците. БАН нищо не работи, само пари иска, тинтири-минтири, чували сте всички. Ако и тук ни опровергаят, обръщаме палачинката.

Тия техни величества избирателите, дето много им знаят устите, екоорганизациите, неправителственият сектор… всичкото сиганин, дету лае срещу правителството, е платен умен и красив соросоид и живее в някакъв друг свят. Тук е така, терминали като слънце сме ви построили, хващайте багажките и дим да ви няма!

В такъв случай повечето многознайковци се отчайват, защото виждат, че каквито и разумни доводи да приложат, все тая. И млъкват с безпомощно увиснали рамене и празен поглед. Тук е моментът да се зарадвате на триумфа си, но тайно, в никакъв случай не показвайте превъзходството си. Тогава се намесват и верните ви съюзници – патреотете, хейтърите и носталгиците. Може и някоя футболна агитка или банда рецидивисти на свобода. Те ненавиждат издън душа негово величество гражданското общество и ще му се зъбят, ще ръмжат и ще вият, а, при известен материален стимул и ще скочат да го разкъсват. Това обаче не трябва да се допуска, защото в открит сблъсък вашите съюзници нямат шанс. Страхливи са, мамка им, трябва да бъдат спрени преди да си повярват и да не усетят кога са разпертушинени.

Така или иначе обаче простата математика излезе. Поредната атака срещу държовността е отблъсната и справедливостта, разумът, нормалността победиха. Сега можем спокойно да изчакаме София да престане да е La piccola Venezia, а след това да поизрежем к‘вото има из Пирин, че модерен туризъм ще развиваме. Дотогава трябва да нахъсаме медиите. Катастрофи, силикони, тоя опънал оная, брадъри, някое селебрити се напило, уринотерапия и дванайсет тайни на френската лИбоФФ.