Кво са някакви си половин милиард за нашия Северозапад!?

Едва ли нужно да припомняме как услужливите медии тичаха след Бойко да го снимат, докато се пъчи и гледа решително, режейки лентички на обекти, които влизаха в ремонт само след няколко месеца експлоатация. Не вярвам да има и някой забравил гръмките приказки за усвояване, за това как само той знае как да получи пари от ЕС и ако падне от власт страната ни ще остане без европейско финансиране, за мазните репортажи на мисирките за грандиозните постижения на бойковите правителства… Ще ми се да кажа, че всеки си е направил изводите, но май не е така, защото все още има хора, които се превъзнасят по мъжкарските му приказки и суровия му поглед. Въпреки че всеки ден лъсват нови и нови грандиозни скандали около мутро-мафиотското му управление.

Ето, например тази седмица Министерството на икономиката на служебното правителство обяви резултатите от проверката, която е извършило по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за периода 2014 – 2020-а година. Тоест, приблизително за половината време, което Пожарникарят – слънце прекара на власт.

Данните от проверката биха били достатъчни политик от нормална държава не само да прекрати кариерата си с гръм и трясък, но и да подлежи на съдебна отговорност. Но това за нормална държава. За България се ограничаваме със следните цифри. Близо 3000 административни договора за безвъзмездна финансова помощ. Стойност от два милиарда лева. Всичко би изглеждало прекрасно и би се усетил сериозен икономически ефект, но! Цели 333 от договорите не отговарят на изискванията на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.

Естествено, че за пореден път става въпрос за стотици милиони, които България би могла, но няма да усвои заради умишлена некадърност на администрацията и порочност на моделите, по които пари се раздават на „наши хора“. После едва ли е нужно да си бием главите в стената и да се чудим и маем защо сме най-бедната страна в ЕС с най-голяма вътрешна и външна миграция. Ами, много просто е. Няма пари и хората бягат. Първо от бедните региони към столицата, а после от столицата към държавите, където можеш да работиш и живееш в нормална среда с ясно установени правила.

Според данните на Министерството на икономиката от целия този приказен триумф на Бойко Борисов най-много е „облажил“ милият ми роден Северозапад. Нищо изненадващо. Нали пари при пари отивали, а ние и без това сме си най-бедният регион в ЕС, та сме се разминали с още половин милиард лева. Колко му е? Не ни е за пръв път. По-точно разминали сме се „само“ с 478 милиона, които са били предназначени за подобряване на икономическата среда и спиране на миграцията – двата най-големи и неразривно свързани проблеми на всеки беден регион по света.

Това са само сухи цифри, но са много показателни, защото лесно бихме могли да се размечтаем какъв тласък биха дали толкова пари не само на икономиката на Северозапада, а и на цялата страна. Ако договорите бяха изрядни и средствата се използваха рационално, разбира се. Инфраструктура, нови технологии, производства, оживление… И това биха били само преките последствия, няма какво да говорим за косвените, защото излизането от омагьосания кръг на немотията води след себе си цяла поредица от позитивни явления. Раждаемост, промяна на средата, интерес към култура… Да си надвиеш на масрафа, както казват старите хора.

Вместо това ние за пореден път сме свидетели на това, че Пожарникаря – слънце е гол и никакви гръмки измишльотини не могат да променят този факт. Не само магистрала „Хемус“ и пътят от Ботевград през Враца и Монтана за Видин са до никъде (да не говорим за фантасмагоричния в български условия тунел под Петрохан), но и пари, които ЕС дава наготово, за да се облекчи ситуацията и да се оттласнем някак от дъното, остават неусвоени поради некадърност и извратено разбиране за разпределение на средствата.

В една държава, в която всички ресурси текат от центъра към периферията на базата на това наднича ли Бойко във врата ти от портрета си в кабинета ти, е така. И така ще си остане, ако продължаваме да се правим, че не знаем, че фирмите, които получават финансиране по неизрядни договори, са „богоизбрани“, защото дават отчисления от парите там, „където трябва“, осигуряват определен брой гласове на изборите и дори излизат на протести, ако е нужно на човека, който обича да му се целува ръка…

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022