Керванът, керванът… Mind the horns!

Пред-, около- и следпразнично голяма част от нас показаха за пореден път, че сме народ, който силно люби и мрази и, ако не друго, в това можем да се мерим с най-добрите. Или пък защо не да сме ненадминати в настървението да потапяме рязко плувката каквато и гола кукичка да ни заметнат в гьола? Въпрос на гледна точка.

Както е въпрос на гледна точка и начинът, по който всеки изразява радостта си. Поне на теория. Защото, ако не сме застигнати от някоя зловеща лична драма, коледно-новогодишните празници са си повод за празник, няма как да го оспорим.

Нормалният човек го приема така. Денят се уголемява за сметка на нощта, светлината започва да набира надмощие над мрака, доброто постепенно надделява над злото, Спасителят се ражда… Надежда, радост от преодоляното и очакване за по-добро бъдеще.

Ние, българите обаче, поне силно преобладаващата част от нас, май сме застигнати от драма. Не лична, а колективна. Чул-недочул, видял-недовидял, разбрал-недоразбрал. На талази.Някакви си учени обявили мусаката за най-вредното европейско ястие. Пише го във Фейсбук, казаха го по телевизията, а и в няколко сутрешни блока „специалисти“, „анализатори“ и други клети лидери на общественото мнение изказаха становища. Крайни и полярни, разбира се.

И се отключи едно „спонтанно“ противоборство по маси и социални мрежи, по високи трибуни и ниски дувари…Еврогейовете, след кривите краставици, тричането на кучета и шкембето, и на изконната мусака имат наглостта да ни посегнат. Нищо подобно!

Това е само началото и тъпите български селяндури веднъж завинаги трябва да станат вегани, да приемат съществуването на най-малко 3003 пола и да се покаят горко и за най-малкото отклонение от мейнстрима.Сега, на кого му пука, че това изследване е на явно пишман британски учени, които биха сложили въглероден отпечатък и на задника си, ако някой им каже, че в него има телешко?

В масовата българска кайма колко телешко има, само един Бог знае, а и той не е наясно преди колко десетилетия евентуално е произведено и е оставило въглеродния си отпечатък.От друга страна, на кого му влиза в работата, че никой не е споменавал нищо за забраната на мусаката, кривите краставици или шкембето, а практики, подобни на тричането са си незаконни по всяка конституция; даже по Димитровската и Живковската? За традиционността на мусаката като българско ястие хич и не искам да отварям тема.

Зародилият се като яростен спор „за“ или „против“ мусаката някак плавно присламчи към себе си и лакомо погълна една на пръв поглед нямаща нищо общо тема, която пък се разрази главоломно за пореден път покрай празниците. Имат ли почва у нас всички думкащи, святкащи, летящи, въртящи се, падащи в произволни посоки магазинни и ръчно направени джаджи, предназначени според употребата си да доставят естетическо удоволствие или да причиняват непоправими емоционални, физически и материални щети?

Накратко казано, фойерверките.Може би заради напредналата консумация на напитки и продължилото прекалено дълго празнично съжителство в разширени роднински и приятелски колективи, съставени от представители на различни поколения, социални, морални и ментални групи, сякаш спорът избухна по-ярко и звучно от всяка възможна пиратка.

И пак всички участници бяха толкова убедени и нахъсани, все едно чакаме изчезването на България до края на годината, предвещано от Алена, ако Борисов не се върне на власт. Е, най-вероятно част от тях са били по-нервни и поради тази причина.В интерес на истината, имаше и такива, които бяха умерени.

„Не съм против, само да внимават“; „Нека да се порадват, всяка година е така“; „Ако има закони и се спазват, няма нищо лошо“. Но те не бяха мнозинство. Махалото отново се залюля със страшна сила. От едната страна бяха изтънчените, дето си късаха дрехите, че най-долните примитиви искат да взривят блока им, като преди това стресират до смърт децата, кучетата, че даже и аквариумните им рибки (дано поне последното да е шега), но зад барикадата твърдо стояха суровите милитаристи, които не си даваха новогодишната изконна игра на стражари и апаши на ония, дето не са ходили в казарма.

В крайна сметка тонове въглероден отпечатък се изконсумираха под формата на мусаки и пироефекти, еврогейовете така и не разбраха, че са посегнали на изконната българщина, а даже и най-чувствителните златни рибки ще преживеят стреса някак.А ние дано да се радваме на добро храносмилане, да избутаме махмурлука някак и да си отпушим ушите от гърмежите.

Пък, когато си съберем главите, да осъзнаем, че по празници може и да се скараме здравата на маса, ама делниците са неотменни и те си искат повече консенсус. Защото корупцията не е мусака, ковидът пиратка не го лови, а държавата е отдавна затлачена от такъв невъобразим талог, че въглеродният му отпечатък е дамгосан чак на челата ни…За много години!

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

About
Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)