Mина към четвърт век, откакто покойният вече Тодор Колев изпя своя хит „Как ще ги стигнем американците“, превърнал се във времето в символ на наивността и провалените мечти на няколко поколения българи. Към сегашния момент все повече от нас изобщо и не мислят за стигане на американците по начина, по който акторът ги представя – като еталон за това, за което си мечтае всеки нормален народ. Достоен живот, ред, сигурност, честни управници, работеща икономика.

За нас подобни мечти отдавна са все по-мъглява ефимерия. Разбраха го два милиона и половина наши сънародници, които омерзени, отчаяни и обидени си хванаха съдбите под ръка и заминаха тук и там да търсят нормалността по други географски ширини. Разбрахме го и ние, балъците, останали тук, за да задоволим мазохистичните си наклонности и да повтаряме като мантра, че все някога ще стигнем дъното, за да се оттласнем от него.

Но дъно сякаш няма. Рецепторите ни за нормалност са толкова изкривени, че приемаме като чиста монета друга мантра, оная на премиера за стабилността. Или ако не я приемаме, поне просто си псуваме през зъби, защото живеем твърде дълго в извратената си реалност. Толкова дълго, че сме загубили рефлекса си за това що е то нормалност, що е то стабилност. Толкова дълго, че в момента въпросът е не „как“ и не „американците“, а „кога“. Кога ще стигнем зимбабвийците. По повсеместна корупция по всички етажи на властта, разхищения, беззаконие, вътрешни ежби и политически слугинаж на чужди интерес. Кога като тях ще се докараме дотам – всеки да притежава трилиарди от местната валута, срещу които може да си купи един-два американски долара.

Много от вас биха ме апострофирали, че ние живеем в европейска страна и при нас никога не може да се стигне до дълбините, в които са потънали жителите на една държава в черната част на Африка. Аз пък ще отвърна, че прекалено много се доверявате на познанията си по география и това ви изиграва лоша шега.

Ние сме европейска държава само защото Аспарух е основал България тук и дълги векове сме били сред водещите във военно, икономическо и културно отношение страни на континента. Тези столетия обаче са все по-отдалечаващо се минало, а лошото е, че от нашата капандура това минало изглежда безнадеждно невъзвратимо.

В момента България е държава, в която се приема хора без никаква компетентност да се назначават на най-висшите постове. Няма никакъв проблем, стига да си от нашите. Освен рехави протести в социалните мрежи и една-две медии. Същото е и когато премиерът излъже, че ще се приемат едни конституционни промени, а всъщност предложи други, на практика бутафорни, като за капак на всичко отиде да джитка мачле по време на гласуването за съдебната реформа, може би единственото нещо, около което има политически консенсус, че трябва да се случи. Поне на думи…

У нас някакъв субект, за когото се знае колкото за дълбините на Световния океан, фалира банки, преобръща държавата наобратно с хастара, изкупува я почти цялата за няколко години, поставя медиите, службите и на практика всички нас в своя услуга. Как, откъде пари… Защо две, дори три поредни правителства му замазват следите, докато ние, данъкоплатците, надлежно плащаме милиардите заеми. Милиарди, ама не в зимбабвийски долари, иначе майната му. И нов фалит се задава на хоризонта по същата схема, но всички имащи отношение по въпроса сякаш са изпаднали в летаргия.

В България висши магистрати, които обсъждат стряскащи за самите устои на държавата факти биват представяни за “две каки”, които си плямпат лакардии, а записите на разговорите им биват преценявани като достоверни или недостоверни, законни или незаконни, важни или маловажни от хората, които биха били пряко засегнати в случай, че истината излезе наяве.

В Зимбабве на Балканите най-строгата мярка за неотклонение, в случай че имаш правилните връзки или „кихнеш“ колкото и на когото трябва, е „домашен арест“. Независимо убивал ли си, изнасилвал ли си, прегазвал ли си хора, крал ли си милиони… Няма значение. Важното е, че няма да се укриеш. Въпреки че вече имаме десетки случаи на не само укрили се, а на такива светли личности, които едва ли някога пак ще се изправят пред правосъдието ни.

Така сме ние. Няма значение колко слагаш в джоба си за поръчката на някакви си табели за врати в качеството си на министър, какви данъчни измами си направил, с колко си ощетил еврофондовете, колко гора си изрязал или каква приватизация си правил. Няма значение, че във всеки от случаите има куп недвусмислени доказателства за вината ти. Ти знаеш прекалено много, за да влезеш в затвора.

Каква е разликата между България и една наскоро откъснала се от племенната си разпокъсаност държава каквато например е Зимбабве? Нима бизнесът ни е по-адекватен на международните реалности? Как ви звучи 44% намаление на цените на петрола, 12% по-ниски горива у нас и 1% надолу на стоките по щандовете на магазините? Адекватно? Я да видите когато черното злато тръгне нагоре каква цифромания ще настане само. А маститите ни предприемачи се тюхкат от тежкия си живот в някой поръчков майбах, докато обмислят поредната си екскурзийка до Дубай. Примерно.

А това местни феодали да колят и да бесят безнаказано? За щастие по-често в преносния, но понякога и в буквалния смисъл. Като страна от ЕС или като бивша колония ви изглежда подобна реалност?

Пък не дай си Боже да посмееш да се противопоставиш открито на някоя от имитациите на държавност, които те заобикалят отвсякъде. Според положението ти в обществото или ще те заплашват и изритат от работа, или ще те орезилят по съсредоточените в едни потни длани медии, или, ако си прекалено приказлив, ще изкарат куп компромати срещу теб и ще представят бялото за черно, та ако ще от самолет да се вижда, че царят е гол. Докато те прекършат и накарат да замълчиш.

И знаете ли, за всичко това сме си виновни само и единствено ние. Българите. Никой друг народ не е получил правила, ред, законност и равноправие наготово. Всички се борят, за да го постигнат. Именно в тази борба и народът, и ръководителите му узряват, че повече не може така. И при нас май се появяват бледи наченки на подобно зреене. Пък и тук-таме в горните етажи на властта има някакви признаци на паника, породена от обществения натиск. Дано да е така, защото иначе в скоро време ще се превърнем в небивал досега феномен, а нищо чудно и Зимбабве да изпреварим…