Много се изкушавам да напиша един много гневен, изпълнен с псувни, поръсен с жлъч и омраза текст за скорошните проникновени констатации и пророчества на Сокола, но това би било просто поредния път, когато се подвеждам по емоциите си и падам в капана на евтините циркаджийски трикове на кукловодите. Темата на седмицата не е свързана с „прозренията“ на почетния председател относно Ердоган. Ние т‘ва много добре си го знаемЕ отдавна. И за опасната лудост на неосултана, и за гафовете на „Булгартабак“ на П‘еФски, Баце и Догана в югоизточната ни съседка, и за прехвалената бежанска вълна, която аха да ни залее вече няколко години. ЗнаемЕ си го, ама предпочитаме да си кротуваме или да споменаваме мимоходом през зъби.

Темата на седмицата е посещението на Лаура Кьовеши и нейният прочит на антикорупционния ни шериат. Не е свързана нито с пост фактум спирането на анонимната книжна дрисня на корпулентните медии, нито с боянски и черноморски сараи, камо ли пък с това, че неосултанът не си пие хаповете.

Въпреки че обичайните заподозрени от българската съдебна система отново се направиха на ударени, Бойко съвсем случайно по същото време свика верни медии, за да похвали реформите в правосъдието, а Дудука и Беновска направиха всичко възможно, за да опорочат по най-долния възможен начин събитието, то си се превърна в такова за всички мислещи хора в България, които не искат да се поздравяват със „Здравей, родителю на бъдещ емигрант!“.

Всъщност, ако трябва да сме честни, Лаура Кьовеши не каза нищо, което всички ние не знаем. Е, направи го по оня иносказателен начин ала „Казвам ти, дъще, сещай се, снахо“. Но, като че ли на целокупното българско общество точно това му трябва. Една обрана, сдържана и аргументирана румънка да му обърне внимание върху наличието на тумори, които то усеща от години, но пренебрегва, защото им е свикнало. Ден да мине, друг да дойде.

Откога си шушукаме, че единственият начин да се промени нещо в системата и поне част от политико-олигархичната мафия да влезе по затворите, е Цацата или който и да е друг главен прокурор да няма безгранични правомощия? Защо ни е Лаура, за да ни каже в прав текст, но без императивност, че така се реформира съдебна система? Става въпрос за реална реформа, не иде реч за залъгалки.

И да ни допълни че, откакто антикорупционната прокуратура на Румъния (DNA), е организирана на принципа на равнопоставеността и никой няма право да се бърка в работата на останалите, резултатите й са ефективни, последователни и видими като изгрева… Ами, уважаема Кьовеши, ние и това го виждаме много добре. Но усилено цъкаме с език, защото искаме и у нас да е като вас, ама нямаме желание да излезем и да протестираме. Не и повече от двайсетина човека. Търпим си сталинската прокуратура и така.

Лаура обърна изключително внимание на единствения смислен факт. Която и политическа институция да се опита да ореже правомощията или бюджета на антикорупционната прокуратура в северната ни съседка, народът влашки скача на нож и пляска през ръцете властниците си, така че дълго след това не се сещат да се повторят. Това е защото отвъд Дунава прокурорите се радват на 55% обществена подкрепа срещу 9 у нас. Причините за подобна пропаст в уважението към една институция отново е ясна на всички ни, знаемЕ я, ама търпимЕ.Не си мърдаме задниците дори и когато една дълго чакана и обещана от партиите в управляващата коалиция реформа пред очите ни се превръща в лигав исторически компромис.

И други неща каза бившата волейболистка, която сега кове гръмовни забивки в главите на тамошните Шишита. Те обаче са също толкова ясни за всички нас, колкото и нуждата от независима прокуратура, в която да работят независими един от друг, добре платени и безкомпромисни прокурори. Нека обаче със собствените й думи да наблегнем какъв е единственият начин да се случи това.

Най-голямото предизвикателство не е свързано с реформиране на институциите или с промените на законодателството. Най-тежката битка е за промяна на начина на мислене, битката с манталитета, с консерватизма в обществото.

Отново „Казвам ти дъще, сещай се снахо“… Защото Триумвиратът на Шишитата, накуп със соколите, патреотите, кака Нинова и всички около тях знаят как стоят нещата не по-зле от нас, но нямат намерение насила да ни изкарат на площадите, да реформират без компромиси, пък били те и исторически, и създадат независима институция, която да ги набута по занданите. Това е поради причина, че не са правени с обратната страна на хОя. Не съм сигурен дали подобна констатация важи за нас, българското гражданско общество. Времето ще покаже. А Лаура Кьонеши може да помага, ама у кошара не Укарва…