Аз съм твърдо убеден, че ако Моника Маковей се заеме със съдебната ни система и прокуратурата, ще се разхвърчи перушина навсякъде. Тя, разбира се, няма да се заеме, защото трябва да изгребва лайна поне до живот, а жената не ѝ е само това на главата. Не искам да съм толкова досаден, но такъв съм си, талант, к‘во да го пра‘иш, та, ето тук ще спомена само няколко примера, че ни е нужна не Маковей, а и Мойсей няма да ни стигне.

Монике (извинявай за фамилиарността), Монике, без теб сме за никъде! Търсим си нов пророк ние, в този цикъл на работа сме от десетилетия. Да не се връщам толкова назад, но идваха партизани, които съвместяваха председателството на Политбюро и богато философско творчество, царе републикански премиери, убедени възпитаници на страна огромная, пожарникари ленторезчици, дето учат английски от разговорници на път по „модерните“ си магистрали (напред, науката е слънце!).

Кой ли не ни се изреди, Монике, Монике… То не бяха канали за трафик на хора, дрога,цигари. То не бяха ограбени европроекти, то не беше корупция и бюрокрация.

Идоли колкото искаш си създадохме, чакахме спасител търпеливо. Пинизът „някой да дойде да ни опра‘и!“ май ни е отдавна, много преди правешкият дерибей на шеснайстата република да обяснява, че живеел в недоимък и не знам си к‘ва си там му кърпела чорапите.

И аз ходя с кърпени чорапи, Монике, моя северносъседска надеждо (няма да казвам мамалигарска, че е обидно, пейоративно било), ама не се возя в лъсната лимузина „Чайка“, та моля те, ела да видиш какво става по въпроса. Царчето ни излезе тотален провал, дето е прекарал цялата си младост по казината и изсече камара гора, за да си върне дълговете. А, като стана въпрос, и някои дългове преструктурира, ама, айде, да караме нататък.

Монике, ти баща, ти майка! После се домъкна тотално неадекватният идол на пенсионерите и смахнатите в България. Беше спечелил някакви избори в Полски Тръмбеш и го повтори сто пъти. Пък се извинява с целувки на разни цифльовци, дето а са либерали, а са обратносегрегиращи. Както и да е, това не е твоя грижа, Монике, да не те занимавам. И тоя кумир се срути като колос на глинени крака, Монике, Монике…

Ама ние не се отказахме, госпожо Маковей! Ние сме упорито племе, особено в случаите, в които сме се засилили здравата към пропастта. Добре де, към свлачището, дето никоя държавна изнституция все още не го е регистрирала, пък камо ли да е взела мерки да го укрепи… Да ни спре нещо е трудно, почти невъзможно…

После си взехме за премиер едно много добро момче. Стреля с гранатомети, гаси пожари, подслушва, охранява будки, к‘вото се сетиш, Монике. Нумбер уан, как се вика в българо-английските разговорници. Много лети насам-натам за народна сметка и се сърди като му се иска отчет за изразходваните средства. Кофти е, когато слепият поклонник на Карл Май сполучи преди да е учил, и то сполучи яката, но няма к‘во да се напра‘и, Монике, последна надежда моя. Пък и един, дето притичваше през задните входове, за да се пази от народната любов, ни беше също така министър-председател.

Да не ти разправям за съдебната ни система, Монике. При вас наистина политическо-олигархичния натиск смля няколко достойни и последователни борци с престъпността преди години, но се видя, че воля имате, госпожо Маковей, във вашата уж мамалигарска държава и после политическо-олигархичния натиск започна да се упражнява на решетките, ама от вътрешната страна.

При нас няма такива неща Моника, Моника… За сметка на това си имаме Моника Станишева, дето притежавам бегла представа с какво се занимава и Моника Валериева, за която ми е напълно ясно какви са й задълженията и отговорностите в живота.

Иначе друго няма. Питай, Моника, всички следствени и съдебни органи, пък после ми кажи има ли някой от висшите етажи на която и да било власт – политическа, престъпна, финансова, административна, съдебна, да е в затвора? Да е реално осъден? При вас, нищо че ви викат мамалиги, има, но не и при нас.

Видя ли ги сега какОв го спретнаха? Суров! Няма кворум, няма промени в Закона за горите. А, като говоря за липси, няколко милиарда, една банка и двама дупнишки феодали също се губят. Ще ни станеш ли следващия идол, Монике, молим ти се целокупно!? Ние сме народ, който безрезервно вярва на идоли и месии. Затова и сме стигнали дотук най-вероятно…

Лошото е, че ако съгласиш и ти бързо-бързо ще си заминеш по каналния ред, Монике, дори и да се пребориш, дори и да имаш отлични намерения. То нали виждаш, че у нас пропадат грамадни булеварди в столицата, та ти ли!?

Bun venit в България! Ела да пием по една ракия и да те науча как българите си скланят главичките и затова им се струпват всякакви гадости на вратовете, ама умеем да стискаме зъби и да търпим. Защото все някой си щял да ни опра‘и, Монике… Нас винаги някой ни оправя, а ние пък недоумяваме с какво сме сбъркали… Та Борисов, Станишев, Искров, Цацаров и още мноооого подобни ни оправят, за да тънем в принудителна мизерия, престъпност и корупция, Монике! А ти лъжеш, че били виновни!

Първи и последни два сериозни реда днес, обещавам! Не може да си живеем така. Защото кретаме, а не съществуваме. Моника Маковей каза очевидното. Но нашите глави отдавна са заровени в пясъка.