Монтана – я я има, я я нема…

„Язовиро“. Така си го знаем в Монтана. Така го знаехме и преди, когато живеехме в Михайловград. За грандиозното му комунистическо строителство, заради което са затрити от картата на света селата Живовци и Калиманица, съдби, хилядолетна история; за второто му по обем и четвъртото по площ място сред хидротехническите съоръжения на НРБ… За всичко това можете да прочетете достатъчно. Достатъчно е да си направите труда да кликнете из нета.

Грандомански планове за язовир „Огоста“ (това е настоящето официално име на Язовиро) е имало колкото искаш в епохата на „развития социализъм“. Чрез канали щяла да се водоснабдява цялата плодородна Златия, да се регулира мощта на планинските реки Огоста, Бързия и Златица, да се създаде място за „развлечение и отдих“. И още по-грандиозни знам. Всички монтанчани ги знаем. Смеем им се злорадо. Централната власт ни е приучила на грандиозни планове с нулев резултат.

Според документите планът е бил да се направи най-големият язовир на Балканския полуостров. Сред възрастните жители на Монтана се шири устойчивото твърдение, че единствената причина това да не се случи, е че румънците се възпротивили. Техният бряг на Дунава е по-нисък от българския. При евентуално „отприщване“ на язовира, милиони кубични метри вода биха отнесли не само всички населени места по поречието на Огоста до вливането ѝ при Хърлец. Биха залели територията на северната ни съседка десетки километри навътре, а и на изток по течението. Чак до големите градове Бекет, Корабия и Турну Магъреле, че и до столицата Букурещ. Дали това е възможно, би трябвало да кажат специалисти по хидроинженерство. Аз не знам.

Затова смятам да се спра (поне засега) на безспорни факти. Без да влизам в подробности. Без да цитирам редица специалисти, които твърдят, че язовир на това място не бива да се строи. Още преди, по време на строителството му, а и до днес все с една и съща категоричност го твърдят.

Стената на язовир „Огоста“ е компрометирана и водата отдавна пълни джобове и кухини както под нея, така и откъм двете ѝ страни. Особено проблемна е тази, върху която се намира римската крепост Кастра ад Монтанезиум. Иначе казано, хълмът Калето. При проектирането и грандиозното социалистическо изграждане на язовира са престъпно пренебрегнати както структурата на скалата, така и смисълът от подобно съоръжение. По един абзац и за двете.

Калето е варовиков хълм. Карст. Знаете какво прави водата с карста. Дълбае го, придава му причудливи форми, намира си път през него. Водата, особено с такъв напор, какъвто ѝ придава хирдотехническото недоразумение язовир „Огоста“, може да откъсне целия карстов хълм и да го отнесе незнайно къде. Барабар с областния град Монтана, всички населени места в равнината между него и Дунав, жителите им и следите от това, че изобщо някога са съществували.

„Язовиро“ в момента на практика не се използва за нищо смислено. Освен за любителски риболов, къмпингуване, чат-пат лодкарство и захранване на два малки ВЕЦ-а, които нямат никаква съществена роля в борбата ни с повишаването на цените на електроенергията.

Още, преди да бъде създаден за напояване, е било ясно, че язовирът не би могъл да бъде използван с тази цел поради изпускането на хвостохранилищата от рудниците в Чипровска планина в реките, вливащи се в него. Няма как да поливаш храната си с букет от отровни химични елементи. Всъщност, има. В ония години се е правело. За комунистическия разцвет пречки няма.

Достатъчно е да се поразходите из Монтана и да погледате некролозите. Ако имате слаби нерви и вярвате, че средната продължителност на живота в България надвишава седемдесет години, не го правете. И това, че хората там мрат млади не е защото са кекави. Напротив – яки и устойчиви на всякакви трудности, на които ги подлага геноцидът от жълтите павета са. Справят се както могат, докогато могат. Псуват, но търпят. Не го казвам, за да ги изкарвам светци. Според мен не бива да търпят Дамоклевия меч над главите си.

Да, аз също съм роден в Монтана. Там мина голяма част от детството ми, там са голяма част от приятелите ми, там е майка ми, там са гробовете на баща ми и брат ми, там са едни от най-хубавите ми спомени. Сега не живея под Язовиро, но това не ме прави по-малко съпричастен. И на Сириус да ме изстрелят, огромната част от сърцето ми винаги ще си остане У Северозападо. Затова и няма как да не побеснявам след подобно изказване на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов. Прясно е, тазгодишно.

„Ако се стигне до сериозна ситуация, град Монтана е застрашен от доста сериозна приливна вълна… Надявам се да направим всичко възможно да не се допускат инциденти като този в Бисер”.
Няма „АКО“, няма „НАДЯВАМ СЕ“. Никакви извинения! Ако „СЕРИОЗНА ПРИЛИВНА ВЪЛНА“ повлече стената на язовир „Огоста“, към една трета от населението на Северозападна България ще загине физически. За морални и материални щети не говорим.

Стига с великите приказки. Ако ще строите Ботевград – Видин и/или тунел под Петрохан, направете го, спрете само да ни залъгвате. Но дамоклевият меч язовир „Огоста“ над вратовете на десетки хиляди хора трябва да бъде обезопасен, а най-добре и източен час по-скоро.Без дългосрочни планове. Преди да се случи нещо немислимо за здрав човешки разум.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022