Човешкият материал на територията наистина не е като хората, прав е Борис(ов) Три. Докато вярваме на себе си, вместо на силните на деня, все ще се оплакваме, вместо да се радваме на благоденствието си. Тая седмица така ни заринаха сладки новини, че се чудя дали ще успеем да ги смелим, без да хванем захарна болест. Ама, айде от финикийските знаци да почнем.

Абе, ние много сериозни доходи сме имали, какво толкова мрънкаме? Бедни сме били, икономиката ни била пълна парлама, като спрат европейските инжекции сме щели да шибнем дъното толкова яко, че чак ум да ни зайде… По телевизията казаха, че няма нищо такова. Хилядарка, че и нагоре си изкарва средно нашего брата българинът на месец, ама пак не е доволен. Малко се усъмних. После още повече не ми се вярваше, тъй като чух какви били доходите в родния ми Северозапад, щото нали ми е болно за там и доста детайлно се интересувам от процесите, водещи до стремглавото му превръщане в пустиня… Но нещо съм се бил объркал явно.

Пичовете в Монтана например, откъдето мизерията прогони мен, стотици мои приятели и хиляди млади, пълнокръвни и доста способни, макар и генетично чепати хора, средно изкарвали по седем стотака като стой, та гледай. Защо ли съм останал с впечатлението, че седемстотин лева заплата в Монтана взема един на десет, и то в повечето случаи не особено официално? Ама по телевизията казаха, че там, някаква си официална статистика била изчислила. Това са доходите на средния монтанчанин. Точка. Кой съм аз, че да споря?

Бях забелязал, че имам приятели, които работят, но не смеят да отидат с децата си до магазина, за да не вземат малките да поискат шоколадче, защото целият бюджет на семейството се сбърква за седмица напред. Превиват гръб по десетина часа, а се водят на половин работен ден и получават под минималната заплата. Но очевидно съм се объркал. Явно, ако изключим няколкото човека, които изкарват доста добри доходи, но до един си скъсват задниците от бачкане и нито един от тях не е на заплата, познавам само маргиналите в родния си град.

Пък нали обикалям доста България и си говоря с различни хора, та виждам, че статистиката на доходите е завишена не само за Монтана, откъдето съм, и за Търново, където живея, но кажи-речи за навсякъде, ако изключим София. Според официалните цифри обаче явно гледам криво и съдя още по-криво, ама да беше само това…

Това телевизията си е голяма работа, каквото и да ми говорите. Там видях и кака Корни, която се оказа chick with dick, както се казва на чист български, отсече, че или тя или оня. И оня малко се дърпА, ама подаде оставка, да вече и БСП-то ни се катарзисира и в него няма разни ояли се милионери, дето държат панаири и организират явки с главни прокурори. Изобщо, светлото бъдеще е пред нас, даже го държим в ръцете си, ама просто не схващаме някак. Май сме си тъпи, изначално депресирани парчета и това е…

До душевен оргазъм обаче ме докара друго инфо, този път от най-високата трибуна – онази на Народното събрание. Ама ние, българите, не подлежим на никакви норми, бе! Тъмни балкански субекти, за които нито природните, нито човешките закони не важат. Щом всички отговорни органи ни казват, че уранът е нищо работа и не ни вреди завишението на стойностите му, ние какво има да спорим? Пием една студена Менделеева таблица и това е. Дори по едно време, слушайки парламентарния контрол, останах с впечатление, че притесненията на мислещата част от населението ни за завишените норми на уран, които може и да са такива от десетилетия, са някакъв смешен плач. Лиготия и половина. Еврогейщина, един вид…

Народ, който е по-богат, отколкото си мисли; народ, чийто социалисти-милионери се изправят един срещу друг ала „или ти, или аз“; народ, който пие уран на корем и нищо му няма, не може да бъде победен!