Отворено писмо до ДПС

Здравейте, аферим, ашколсун, машалла!

Човек с времето остарява и помъдрява, така съм чул поне. Опитвах се да се занимавам с какво ли не, да се боря срещу статуквото, парадигмата, вездесъщия промисъл или както искате го наречете, но вече знам, че няма да се получи. Разбрах, че с журналистика, публицистика и писателство обричам семейството си на глад, а себе си – на постоянна липса на алкохол, та реших да сменя попрището, така да се каже.

Чудих се, чудих се и изведнъж ми просветна. Политика! Няма политик, който да е умрял от глад. Няма и беден политик, поне в България. Да не говорим, че няма нито един такъв да е влязъл в затвора, ако изключим онова педофилско недоразумение, дето не искам да му споменавам и името.

Но, да се върнем към моите дертове. Замислих се, че просто нищо не съм постигнал в живота, пък какви нищожества (голяма част от тях, свързани с вашите структури) са преуспели, преяли, състоятелни и влиятелни обществени, политически и бизнес деятели. И си викам „Що пък да не се шмугна и аз в руслото на политиката!?“.

Почнах да се чудя към коя партия да се присъединя, но така и не можах да избера, защото то е същото като да се чудиш гнила тиква или гнила круша да ядеш. Все ще ти остане гаден вкус в устата и ще посещаваш тоалетната често-често.

Затова реших да се гмурна в дълбокото. „Ако ще е, да е…!“, казах си. И ето, пиша ви. Кой е луд в тази държава да иска членство в друга партия, освен във вашата!? Та вие командвате целия политически живот тук от началото на новото хилядолетие! От Милениума, дето се вика. Моля ви, вземете ме в редиците си! Искам да съм част от либералната ви формация, па макар и да ми подхвърлите някое съвсем малко постче. Аз ще се развия кариерно. След като Бат Сали може да стане депутатИН, аз ли пък да нямам потенциала поне до общински съветник да се докопам?

Няма да ви лъжа, в замяна на членството си не мога да предложа много. Единственото, с което мога да ви се отблагодаря, е да спра да пиша срещу вас и да се разкая публично. Но това би трябвало да е достатъчно, имайки предвид, че аз съм надраскал някакви си кирливи десетина-двайсет статии по ваш адрес, а вие простихте на столетната терористична партия за Възродителния процес, и то също пред целокупния български контрапротестиращ и телезрител.

Нито съм тартор в гето, за да ви осигуря неколкостотин гласа, нито имам обръчи от фирми, за да ви отчислявам част от печалбата срещу държавни поръчки, нито пък съм чак толкова популярен журналист, за да ви лъскам имиджа. Пък и нямам камиони, дървосекачи, връзки с горски. С две думи едното нищо съм във вашите очи…

Но все пак да пробвам. Ето тук ангажиментите, които поемам в пет точки, пък вие си преценете дали да ме приемете в неетническите си обятия.

Никога повече няма да пиша статии по казуса около вашия генезис и позицията ви на изнудвач на която и да е партия, спечелила изборите. Няма да ви наричам master of puppets, ще се правя, че не виждам какво се случва в българския политически живот и ще се обръщам на другата страна, когато фалирате някоя банка.

За Сокола, Лютфито и Бисера или добро, или нищо. Поради липса на добро – нищо. Ще си мълча като пън, това ви го гарантирам. Ще се раздам на 110%, като Ники Михайлов на мач на националния отбор.

Ще се правя на припикано мушкато за това, че мачкате, държите в принудително робство и средновековни феодални зависимости всички етнически българи по малките населени места и братята ми българомохамедани, както и тези от турски и цигански произход. Ваша си работа, можете, позволява ви се, правите го. Почти всички си мълчат, защо да не си мълча и аз?

Ще тръбя навсякъде, че сте модерна европейска партия с либерален характер. Колкото повече всички мислещи хора (те останаха малко, спокойно) в тази страна ми се смеят в лицето, толкова по силно ще крещя. Току-виж съм убедил някого, знае ли човек?

Ще обикалям като щурав по пътищата от паланка на паланка и ще купувам гласове за вас по избори, като целевата ми група ще са всички неграмотни, маргинализирани и оскотели от мизерия елементи  на социума ни. Ако се наложи, ще се науча да шофирам и автобус и ще карам гласоподаватели от югоизточната ни съседка, грижа нямате никаква.

Само ми намерете някое постче, ей така, да си седя спокойно по цял ден и да вземам хубава заплатка бе, какво толкова ще ви стане!? Наистина, глупав съм бил, мислел съм че нещо може да се промени, но приемете катарзиса ми, Аллах да ви благослови! Вече съм наясно, че вие колите и бесите, няма мърдане… Който иска да се бори, аз желая да съм част от вездесъщата ви структура. Прекланям главица, та да не я отсече сабята.

P.S. Шегичка, нали не ми повярвахте? Вие сте долни измекяри и по-скоро бих пикал на гроба си, отколкото да имам каквото и да било общо с вас! Ебавате се толкова години с нас, всички български граждани, които милеем за Родината си, нека и аз малко да се включа в тази извратена игра…

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022