О, комунизъм, ти поспри!

Явно и тази седмица няма да излезем от дългата, черна като пушека на уазка, спирала на иначе светлото ни комунистическо минало. Няма да изучаваме престъпленията му в училище, децата ни ще стоят в неведение за  лагерите, в които са потъпкани хиляди човешки съдби, за затворите, в които без съд и присъда са избити хладнокръвно стотици невинни. Само защото са се осмелили да изкажат мнение, различно от това на Партията – кърмилница…

Няма да научат децата ни и за хилядите застреляни по границите ни хора, опитващи се с риск за живота си доброволно да се откажат от великите привилегии на това да си поданик на БКП и жител на Народна република България. Ще си останат в неведение за смазващата цензура, за печатите на бедрата на момичетата, пременили се с полички над коляното, за това как се тичаше от единия край на града до другия, защото били пуснали някоя дефицитна стока…

Няма да знаят и че прадядо ми, прекарал десетилетия в Канада, строейки железницата, се е върнал два пъти оттам, за да участва като доброволец в Балканските и Първата световна война, купил със спестяванията си гори и стада и заживял като порядъчен селянин, докато на 8-и септември най-големият пройдоха на поречието не излязъл в Балкана, за да се върне на 9-и като ликуващ борец срещу фашизЪма. Разбира се, само няколко години след 44-а, дядо ми бил лишен от всичко, което притежавал. А същият този пройдоха си заживял царската.

Не биха могли да знаят и за една голяма красавица от градчето Х, на която политкомисарят хвърлил око и си ѝ поискал. Тя отказала. След няколко седмици мъжът ѝ бил изпратен в Белене, а тя – брутално изнасилена. Съпруга убили за нула време, а тя се хвърлила от моста още в нощта след насилствения полов акт.

Няма да знаят и как един съсед си купи запорожец, а друг съсед писа донос до него, че имал незаконно придобито имущество. За 45 дена в ареста първият съсед се върна с напълно побеляла коса, нищо че едва минаваше тридесетте и възстанови 8,50 лева, които му били надчислили по грешка преди десетина години. Само това открило обстойното разследване. В резултат на изтезанията и униженията, на които е бил подложен той изкрета още няколко години и си замина. Що се отнася до втория съсед, той си е жив… Примери хиляди, може би стотици хиляди…

Защо ли им е да знаят за тия ужаси? Отговорът е прост. Един от преподавателите ми, когато следвах История, казваше, че това, което помни баба ти, не е история, а политика. Именно затова и трябва учениците да научат какво се е случвало с предците им. За да проумеят какъв е генезисът на пълния абсурд, в който живеем днес. Да си дадат много отговори на на пръв поглед простички въпроси.

„Откъде дойдоха политиците и богатите след 1989 година?“; „Защо правилата важат за едни, а за други – не?“; „Как така в нормалните страни до високи постове във властта и бизнеса се издигат можещите, образованите и упоритите, а тук само жалки посмешища?“.

Биха разбрали кристално ясно, че отговорът е един и той се крие именно в престъпленията на комунистическата власт, които продължават и до ден днешен. Впрочем, тези, които имат буден ум и си задават подобни въпроси и сега ще намерят начин да прочетат, разсъдят, да си направят изводи.

Функцията на това да се признаят най-после издевателствата на комунизма със закон и да се изучават в училища е друга. Никога няма да преживеем катарзис (не като на КОЙ) и да продължим напред, без да го направим. Заравяме си главата в пясъка като щрауса. Ама той не може да се движи в правилната посока със заровена глава, нали?

Смисълът е, че хората ще бъдат по-информирани и няма да позволят на някакви нагрухтели се и самозабравили се властимащи да си мълчат за трагедия от ранга на Чернобил и косвено да обрекат хиляди хора на бавна и мъчителна смърт. Смисълът е в истината. Щом я има, значи трябва да е на показ, колкото и грозна да е. И децата имат право да я знаят. Не ми пука, че нИкой си ме убеждава пред камерата, че нищо, че не е в закона, изучаването на престъпленията на комунизма ще е факт в най-скоро време. Вие Конституцията не спазвате, пък камо ли думата си.

И за завършек. Като казах „деца“ и „Конституция“, се сетих за нещо друго. Знаете ли, че правото на децата на образование е гарантирано от Конституцията? На всички деца, които са граждани на Република България. Без изключение. Е, децата от велинградските села Цветино, Магерово и Абланица нямат това право. По-точно, имат го, но при нечовешки условия. Возят ги до най-близкото училище с ван. Дотук нищо лошо, но те са дванадесет!

Някои от тях пътуват в багажника. Натъпкани като чували с картофи, както спучливо метафоризира един от бащите. Родителите били принудени дори да наемат частни автомобили, за да закарат децата им до заветното школо. Представете си какви доходи имат българомохамеданите в този беден край. На фона на ширещата се антималцинствена пропаганда, примерът на хората от тези три села е заразителен. Късат си от залъка, търпят унижението да гледат децата си наблъскани като кокошки в клетка само и само да ги образоват. Иначе работят и плащат данъци, както всички ние.

А държавата нехае и нарушава конституционните права на децата им. Те търпят, но тяхното търпение е оправдано. Искат да осигурят образование и по-добро бъдеще на децата си. И ние, всички жители на България търпим. Търпим политиците ни да се правят на приятно разсеяни за истината за близкото минало на страната ни. Нашето търпение не е оправдано. То е позорно…

Редакцията честити рождения ден на Стоян и му пожелава нови творчески и лични успехи

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022