Идва ми на ума оня виц, който завършва на „пийраси, сър“. Добре де, държавата се тресеше преди седемдесетина години. Преди трийсетина години. Преди десетина години хич нямаше какво да се тресе, защото сеизмологичният център отчете данни, които нито ска̀лата на Меркали-Канкани-Зиберг, нито тази на Рихтер или пък камо ли тази на Медведев-Шпонхойер-Карник могат да отчетат. С други думи казано, държавността в България понесе няколко силни удара, по-силни от ония преди векове и се сгромоляса. На прах. Не се срути, направи го доста безшумно. Може би от срам, няма как да знаем, никой от нас не е с провиденческа мисъл, колкото и доста хора да твърдят обратното.

Та, да се върна на „пийраси, сър“. Ами, да. Пийрасите са си пийраси, хомосексуалните са си хомосексуални. За първи път се запознах с хомосексуалист преди около 22 години (плюс-минус няколко месеца). Бях свикнал жените да не ми отказват вниманието си и отидох подпийнал и наперен да свалям едно много красиво момиче, което седеше на бара в това, което тогава наричахме „дискотека“, макар според всички световни стандарти да си е квартална кръчма.

Не ми пусна. Не само това, не ми даде дори да седна до нея. Държа се любезно, но дистанцирано и в очите й се четеше нещо, което ми показваше, че ако се приближа, ще ме отблъсне, както се отблъскват два магнита.

Два часа по-късно, по-подпийнал и наперен, се върнах за втора атака. Тя не реагира по-различно. Отново беше любезна. Просто ми каза, че е нужно да си сменя пола, за да ме хареса. Трябваше ми време, за да асимилирам думите й, но успях. Тя изчака търпеливо и любезно отговори на пожеланието ми да си изкарам вечерта приятно. Заоглеждах се за някоя друга, но май тийнейджърското ми самочувствие беше прекалено наранено и трябваше да се прибирам вкъщи да ближа рани.

Няколко години по-късно се бях настанил в едно друго заведение, в друг град, сякаш и на друга планета, за да гледам мач от Световното първенство по футбол. Тогава вече бях запознат с наличието на хомосексуални индивиди. Познавах няколко, и от двата пола. Ами, хора като хора, дори много по-деликатни и чувствителни, с повече усет към детайла от средностатистически хетеросексуалист. До мен на бара седна един мъж на средна възраст. Поддържан, любезен, поздрави ме ненатрапчиво, заговорихме се за мача, поръча си бира…

След около половин час вече бяхме като първи приятели и си водехме един много задушевен мъжки разговор, като взаимно си разменяхме почерпки. Един път поръчвах аз, другия – той. Знаете, кръчмарски истории. Малко преди мачът да свърши, той ме попита, вярно, ни е клин, ни в ръкав, посягайки към китката ми, какво мисля за хомосексуалните. Пак останах за известно време стъписан, като с оная красива мома, за която ви разказах, но си събрах главата и му отговорих, че нямам нищо против тях, стига да не ме занимават със себе си. Беше достатъчно леко да си отместя ръката, за да поздрави любезно и да си тръгне, за да ме остави да си догледам мача. Бях заложил. Загубих. Няма да казвам, че с гол в продължението, че ще стане като рибарски виц.

Ами, това не са пийраси, сър! (Ако не броим съдията на мача). Това са си чисти хомосексуалисти. Хора като всички останали, дори и доста над средното ниво на хетеросексуалните. С тях можеш да проведеш нормален, смислен диалог, да се разбереш цивилизовано и да си прекараш приятно времето, без да ти пълнят главата с различността си, възгледите си за политика, да ти дават акъл, да ти обясняват какво било новото куче на Лейди Гага или новата гага на Dog eat Dog.

Друго е обаче да ходиш на прайдове. То е като да парадираш в кръчмата колко много **тки си изтърбушил. Колкото и модерно да е сега да демонстрираш различността си, никой в съвременния свят не е поставен под запрещение да не прави секс с лице от същия пол, стига да е пълнолетно и от същия биологичен вид. И тия, дето ни занимават със смешния си плач, при положение, че държавността ни наистина се разпадна на пух и прах, не са хомосексуалисти. Никой не им пречи да са хомосексуални, бисексуални или каквито-си-пожелаят-сексъални. Но те са просто пийраси, сър.

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Можете да се включите с PayPal, банкова карта (Visa или Master Card), Epay.bg, в брой през EasyPay, през банкомат с B-Pay или с банков трансфер. Приемаме и криптовалутен данъкъ в биткойн или друга криптовалута.