Нямам представа от колко време се чудя защо страната ни, народът ни, са на това дередже. Май откакто съм сравнително съзнателна личност. Постоянно си повтарях, че имаме ресурси за селско стопанство, туризъм, високи технологии, умни сме, работливи сме, а сме бедни като църковни мишки и се мъчим да свържем двата края. Но в един момент ми светна пред очите. Все едно някой ме шибна с юмрук. Все едно ме тресна локомотив, барабар с товарните вагони. Челно. Вие преценете за себе си дали съм прав.

Чисто и просто ние хич не сме умни, объркал съм се бил. Ние сме народ, в който преобладават търапарите. Ама не обикновени тъпанари, а такива, които биха могли да завършат висше образование по тъпанарство, ако имаше такава смециалност. Всъщност, нищо чудно скоро да създадат такава в някой „свободен“ университет.

Какво имам предвид ли? „Героите на нашето време“ от няколко века насам са предимно разбойници, изедници и нехранимайковци. Неслучайно казвам „героите на нашето време“. Защото истинските великани на духа и делото като Пайсий, Левский и Ботйов ние почваме да тачим едва след като ги предадем, убием или оставим да умрат в мизерия.

За сметка на това приживе обожествяваме най-големите изверги, които ни се появят в полезрението. Знаете ли кой е Марко Мърнявчевич? Ще ви улесня. Народните ни песни са пълни с величаене на светлата му личност и това как бил освобождавал три синджира роби, бил изтребвал турците, бил не знам какво си велико дело направил. Марко Мърнявчевич е истинското име на нашето величие Крали Марко.

Това чутовно създание на фолклора всъщност е било през целия си живот васал на Османската империя и е допринесло с всички сили за завладяването на Балканския полуостров. Слава богу, Мирча Стария, влашки воевода, му разкатава фамилията през 1395 година при Ровине и Марко заживява само в легендите.

Какво общо има Крали Марко със сегашното състояние на държавата ни ли? Много. Нали съм си историк и по призвание, и по образование, та мога да ви споделя от достоверни източници, че нашия народ от векове превъзнася неправилните хора. Знаете ли каква е съдбата на братята Евлоги и Христо Георгиеви, дали огромна за времето си сума за създаването на Софийския университет и за ред други обществено полезни инициативи? А на един от най-добрите икономисти за времето си Атанас Буров? Ако не знаете, лесно е да научите. Нерадостна е, за съжаление.

За хайдутите обаче сте чували, няма съмнение. Да, част от тях са се борили за идеали, срещу потисници, за да отмъстят за несправедливости, но повечето са били чисто и просто непрокопсаници, които искат да грабят и да си карат кефа. Моят именяк (в Северозапада рядко използваме турцизми, каквато дума е „адаш“) Индже войвода е показателен пример за това, нищо че се води кърджалия. Въпреки жестокостта и безчовечността си Индже Стоян също е увековечен от народа ни, макар да не е направил нищо за него.

И приказката си продължава по същия начин. Издигаме на пиедестала само утрепки, изедници и недоразумения на природата. Как иначе да си обясним „великите“ партизани? Същият модел като на онази част от хайдутското движение, която не се е борила за освобождение или справедливост, а просто е мародерствала.

Едни симпатяги излизат в Балкана за няколко дни, основното им занимание е да ограбват пастирите, а кура ми Янко от Правец и други негови „друзя“ се крият от властта при верни сподвижници, макар че тя не ги търси. Защото те реално не правят нищо смислено, пък камо ли опасно. Те са посредствени и мързеливи нагаждачи, провеждащи интересите на друга държава, могъщата червена империя, в суверенната ни родина. Такива си избираме ние за герои. Затова и ще страдаме. Защото от кура ми Янко България е управлявал повече само цар Петър I.

Не знам как, но в гените на народа ни през последните няколко века се е втъкал синдромът на посредствеността и идОлогизирането й. Как да си обясним по друг начин, че когато най-после се освободихме от кура ми Янко от Правец и кликата му… върнахме същите нещастници на власт?

Как да осмислим фаворизирането на всякакви идиоти, дето карат джипове, носят дебели ланци, млатят хора с бухалки и хвърлят салфетки по чалготеките? Те не са ли съвременните хайдуци и партизани? И по стара народна традиция минават за каймака на обществото, а всички им се възхищават, защото чукат силиконови, перхидролени кифли и се нагаждат правилно към ветровете на промяната. Буквални или метафорично силиконови, перхидролени кифли…

Как да си обясним, че си избираме за управници бивши бодигардове, пожарникари, доносници и мутри, които са прочели една-единствена книга и всичките им качества се свеждат до това да ходят наперено, да говорят мъжествено и да режат лентички? Докато си избираме подобни личности за герои, лидери и водачи на народа ни все ще сме си в пропастта. Така си мисля аз, за вас не знам…