Просто фотки

Вижте, във всеки един друг момент щях да изригна срещу просто Наско с пълна сила и щях да му сипя с пълни черпаци. Абсолютно никога не съм имал каквото и да било против алкохола и тревата. Трева не пуша, но с алкохола си имаме дълготрайна крепка дружба. Ако можеш да носиш, пиеш, ако ли не – седиш си у вас и кротуваш. Когато си министър на културата, тоест, лице на държавна служба, никакви глупости няма какво да обясняваш, че си бил привличал вниманието към културата, ама не си бил друсан, ама то било пърформанс…

За добро или лошо, виждал съм достатъчно надрусани и/или пияни хора през живота си и това си беше пълна тъпня, особено на работното място. Да не говорим, че с биографията на просто Наско да си министър на културата е като да те пуснат да се учиш да правиш секс с Моника Белучи, примерно.

Но, дотук с просто Наско, защото нещата са доста по-сложни. Просто Наско искат да го обсъждаме тъпите путинофили, които неистово крещят по всякакви възможни начини, за да ни отклонят фокуса на внимание от сложното. Което, всъщност, пак е просто. Светът е във война. Не става въпрос за това, че Путин бил правил „аперация“ в Украйна, защото украинците ксенофобски си приписвали борша за техен (по думите на онова светило Захарова). Не става дума и за клетите плямпаници на Митрофанова, искаща да бъде някакъв бай шеф в Родината ни.

Страхувам се, че става дума за един синдром, който сме придобили през последните близо осемдесет години. Измък-примък. Лашкащо, неравновесно положение. Изчакване. Снишаване. Някои хора използват дипломатичен език, някои – не. Аз съм от вторите. Въпреки това ще сменя някоя и друга буква, за да не съм прекалено краен. Това да не изпратиш оръжие на държава, която очевидно е нападната и още по-очевидно бива жертва на невиждано в новата история изтребление, унижение, насилие над мирния ѝ народ не значи нищо друго, освен това, че си фотка. Вярвам, че вие сте умни хора и разбирате какво имам предвид.

Това правителство е фотка. Първоначално тръгнах с дълбоки резерви към ПП, а с още по-дълбоки – към скърпената с шарени конци коалиция. После ми се стори, че съм се объркал и може нещо да мръдне. Особено при съдебната реформа, която е първо и непреодолимо условие, за да потръгне държавата ни нанякъде. Ако не беше войната сигурно щях да съм по-търпелив, да почакам да видя какво ще направят, да разглеждам детайли, да намирам кусури, оправдания, положителни промени. Ама е война.

По време на война не можеш да стоиш отстрани и да се надяваш злобният агресор да загуби, да се умори или да се насити. Можеш. Ако си обикновен, трудов човек, който си плаща данъците, част от които трябва да отиват, за да го защитават държавниците му. Тогава е оправдано. Нито имаш танк, нито зенитни ракети. Ти си шлосер, продавачка на обувки, офис мениджър. В днешни времена не се воюва с брадвата и правата лопата. Изискват се друг тип оръжия и много повече ресурс и техника, отколкото обикновени, жестоки орки. Именно тук е ролята на правителствата.

Нашето правителство не зае ясна позиция. И не ми пука, че просто Наско се бил почерпил. Да се черпи, да му е здраве. Грешки на растежа. Пука ми, че Киро се оправдава с Корни, а Корни се обявява категорично да се борим за мир, като оставим рашибозукът да изтреби украинците. Явно според нея тогава ще настане световен мир. Ами, не, няма да настане. Кръволоците не се наяждат. Те се опияняват от безнаказаното проливане на кръв и искат още и още. До момента, в който не си намерят майстора.

Путин, този могучий джуджак, майстора си май намери сега. В Чечня и Грузия му се размина, в Донбас също, ама украинците изглежда излязоха изумително смел, жертвоготовен и сплотен народ и му нашльокаха комплексарското канче. Оттук нататък всичко е само агония. Войната е загубена. Щом и задремалите лидери на Европа се събудиха и отидоха на място, значи джуджакът и болните му имперски амбиции са на доизживяване. Въпросът е колко време ще отнеме. Украинците са храбри, решителни и защитават родината си. Целият сбирток от якути, чеченци, сирийци, хлапета, извратени педофили, садисти и мародери, който за кратко наричам орки, а от Кремъл им викат Червена армия, е уплашен, гладен, тотално демотивиран и не знае накъде е тръгнал, защото тъпият план на Путин и обкръжението му издиша именно заради решителната съпротива на украинците.

Така че войната свърши, въпросът е още колко ще продължи. Ако украинската армия получи повече въоръжение, орките ще се приберат в блатата си в Подмосковието по-скоро и светът ще стане по-добро място за живеене. Ако украинците не получат оръжие, пак ще победят, но по-бавно, с цената на повече кръв.

И в двата случая обаче ние, като легитимен политически играч, си оставаме фотки. И не ми пука за просто Наско, не ми пука за това, че как Корни щяла да напусне коалицията и щяло да стане чудо. Изборът е прост. Или пазиш достойно поведение в трудни моменти, каквото и да ти коства това, или си просто фотка. Няма трети път.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022