България е на път да загуби над 132 млн. лева, заради санкция на ЕК. Наказанието представлява отказ на Комисията да изплати средства, които са били инвестирани в изграждането на ВЕИ електроцентрали и би трябвало да бъдат финансирани по Програмата за Развитие на Селските райони /ПРСР/. Тежката мярка е предизвикана от отказ на държавата ни да се съобрази с европейските директиви. В тази ситуация парите за строителството на олигархични ВЕИ-та ще трябва да бъдат поети от бюджета, заедно с още около 40 млн. лв. национално съфинансиране и общата сума на публичното ощетяване нараства до над 170 млн. лв. Причината за реакцията на ЕК е преференциалната цена, която ВЕИ енергетиците получават от НЕК и е гарантирана от ДКЕВР. Според европейското правителство това е недопустима държавна помощ с обществени ресурси. Отделно въпросното „наливане“ на пари в суперскъпия ток от ВЕИ, предизвиква драстичното увеличаване на електроенергията за крайните потребители и води до взривоопасно социално напрежение. 

Грандиозният скандал остава скрит от българската общественост. ЕК обаче не си е затворила очите, защото всъщност европейски средства са използвани, за да направят по-богати определени политически кръгове, произвеждащи и търгуващи със „зелена“ енергия. Схемата е разкрита от ЕК, но се крие упорито от гражданите в България преди местните избори. 

Как олигархия от руски тип се захранва с евро-милиони?

Когато стане въпрос за бизнесмени, печелещи от „зелена“ енергия, първите имена за които се сещаме са Валентин Златев, Николай Вълканов, Цветелина Бориславова, Христо Бисеров, Мехмет Дикме и разбира се Иво Прокопиев. Сред „печелившите“ има и по-непопулярни имена – например Тодор Начев, Владимир Аличков и свързания със злополучната Румяна Желева Светослав Донев. Всички те са „бели“ милионери, печелещи огромни суми, продавайки скъпо и прескъпо енергия от фото волтаици и ветро генератори на българския потребител. Всъщност, към края на 2009 година, когато започна първия мандат на ГЕРБ, в България има мощности за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници в размер на 200 мегават часа. 4 години по- късно мощностите са нараснали до над 1000 мегавата от ВЕИ. Енергията, която те произвеждат, се изкупува от НЕК на преференциални цени. Естествено за сметка на българския потребител.

Това лавинообразно нарастване на мощностите от ВЕИ обаче не се е случило спонтанно. Според мнозина експерти, то преди всичко е резултат от лошото управление на „Програмата за развитие на селските райони 2007-2013“ , която ние за по-кратко ще наричаме „селската програма”. Тя се реализира и контролира от Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд земеделие. Всичко това обаче не остава скрито за Европейската комисия. В началото на 2015 година в Министерство на земеделието и храните и ДФЗ е получено поредното писмо от комисията по темата. Писмото, което Биволъ видя, без основание е заведено в секретните деловодства на ведомствата. От Европейската комисия потвърдиха след официално запитване, че писмото съществува, но съдържанието му не може да бъде разкрито дори частично, защото ще попречи на продължаващото разследване.

dfz2

Информацията, която писмото съдържа е крайно неприятна за управляващите във фонда. То съобщава кратко и ясно, че плащанията по мерки 311 и 312 на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 са временно спрени на основание член 41, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Въпросният член 41 гласи: „Комисията може да намали или да спре междинните плащания на дадена държава член, ако след като е поискала от въпросната държава да представи допълнителна информация или евентуалните си забележки, оцени получения отговор като незадоволителен или показващ, че разходите не са били направени в съответствие с правилата на Съюза.”

Спирането на разплащането на средствата е в резултат на „последователната политика” на Порожанов и Грудев, като директори на ДФЗ. С писмо от 2 декември 2014 Комисията е уведомила българските власти (Министерство на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“), че вследствие на извършена проверка от одитните служби на Комисията през 2012 г. с номер RD/2012/806/BG, ЕК възнамерява да приложи финансова корекция в размер на 28 000 000 евро за проекти свързани с ВЕИ. Санкцията е защото българските власти не са предприели съответните мерки за разрешаването на проблема.

Това обаче не е краят, а по-скоро начало на големи ядове.

На 2 март 2015 г. Комисията изпраща следващо писмо, но отново няма ответни действия от Порожанов и Грудев. Така се стига до унизителната развръзка – спиране на парите по всички проекти за ВЕИ. Същите, които са реализирани по по мерки 311 и 312 на „Селската програма”. Времето определено не работи в полза на България. Крайният срок за подаване на окончателни заявки за плащане е 15 септември 2015. На 10 юли 2015 г. ЕК отказва удължаване на срока за разплащане по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.  Така очакванията са Комисията да наложи 100% корекция върху плащанията по проектите за ВЕИ. Това са 341 обекта, финансирани с 68 000 000 евро от ДФЗ.

Кой носи вина за загубените пари?

Корекцията от 28 милиона евро, която официално беше призната наскоро от земеделския министър Десислава Танева, се отнася към периода 29 април 2011 – 15 октомври 2013 година. Той попада от части в предходния мандат на Румен Порожанов, като директор на ДФЗ и в този на Васил Грудев. Порожанов е назначен за директор на Държавен фонд „Земеделие“ на 01.04.2011 и освободен на 30.08.2013. Наследен е от Васил Грудев за кратко – в периода 01.09.2013 – 07.11.2013 г. В този период председател на Комисията по земеделие в 41-то Народно събрание е сегашната министърка Десислава Танева.

В настоящия мандат на Танева, като земеделски министър, Порожанов, отново е на чело на ДФЗ. Васил Грудев пък е заместник министър на земеделието с ресор Програмата за развитие на селските райони и наблюдение на Разплащателна агенция –ДФЗ. Усещането за кадруване на свързани лица се изостря от още един факт. През 2014 – та година Грудев и Порожанов влизат в управата на сдружението „Център за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове“. По късно обаче Грудев е поканен да оглави земеделското ведомство в служебния кабинет на Георги Близнашки, а Порожанов – финансовото. След публикации в пресата, става ясно, че Грудев не е излязъл от НПО – то при всъпването си в длъжност. Биволъ разполага с извадка от търговския регистър, в която Грудев, Порожанов и Иван Иванов Капитанов излизат, като управляващи на НПО-то. Тя е свалена веднага след скандала. Според информационната система Daxy, днес Капитанов е в борда на директорите на Пристанище Бургас.  Странно е, че към днешна дата, нито в Daxy, нито в Търговския регистър има следа, че Грудев, Порожанов и Каитанов са били управляващи на „Център за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове“.

Тандемът Порожанов – Грудев vs ЕК

Още през 2012 г., по време на първия одит на ЕК по мярка 311 и 312, евро-инспекторите констатират следния порок в българската практика:„…Съдът на Европейския съюз потвърди (дело С – 379/98), че преференциалните цени наложени от публичния орган (ДКЕВР – в случая регулаторен орган), са икономическо предимство с публичен характер. Службите на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ считат, че разликата между редовната енергийна цена и преференциалната цена за зелена енергия, определена със закон, представлява допълнителен източник на финансиране, предоставен от държавата чрез националното и законодателство, тъй като предполага гарантирани печалби без никакъв търговски риск. Тези допълнителни приходи следва да бъдат взети под внимание от българските органи при проверка на спазване на таваните за съфинансиране от ЕЗФРСР. Въпреки, че е напълно приемливо бенефициенти да реализират печалба от продажба на електроенергия, произведена чрез финансово подкрепяни инвестиции (всяка съфинансирана инвестиция в селското стопанство би трябвало да има същия ефект), това следва да бъде постигнато с продажби на пазарна, а не на преференциална цена…“ С други думи Европейският съд е казал директно, че е недопустимо държавата да облагодетелства точно определени производители, защото това е неправомерно, противоречи на свободния пазар и ощетява обществените ресурси като се наливат държавни пари в корпоративни структури. Последното силно смърди на грозна държавна корупция с картелен нюанс. 

Печалбата само от преференцията на цената на зелената енергия е, както следва за централа пусната 2011 г – 209%, за пусната 2012 – 121%, за 2013 – 64%. С други думи европейските средства са послужили, да направят по-богати определени политически кръгове, произвеждащи и търгуващи с „зелена“ енергия, без самите те да инвестират свои средства в това начинание. Още в началния период на програмата, ЕК е открила горепосочения порок, но никой от чиновниците в МЗХ и ДФЗ не си е направил труда и да го отстрани. Или просто не е пожелал да го направи. Гадаем за мотивите!

3 години подред ДФЗ под ръководството на Порожанов изпраща следния отговор на комисията: „Българската страна не приема констатацията на ЕК“. Съответно изискванията се бойкотират и не се предприемат никакви корективни действия. В крайна сметка ЕК спира плащанията по мерки 311 и 312 на Програмата за развитие на селските райони. Очакваната корекция по мерки 311 и 312 ще се покрие естествено от българския национален бюджет – сиреч от джоба данъкоплатеца. Как обаче подобна санкция би попречила на заинтересованите кръгове да печелят от зелена енергия?

Според експерти Порожанов и Грудев следва да преизчислят субсидията получена от всеки проект за възобновяема енергия и да приспаднат от нея разликата от преференциалната печалба между цената за зелена енергия и пазарната цена. Такъв ход би бил много прост и ясен, но и неизгоден за бенефициентите по въпросните енергийни проекти. Дори и в този случай сумата, необходима за изграждане на едно подобно съоръжение би била безлихвен инвестиционен кредит от ДФЗ, при условие че има пазарна ниша за проекти с възвръщаемост 209%.  Европейската комисия в доклада от одита през 2012 г. е заключила, че финансирането на възобновяемите енергийни източници под такава форма е незаконно:

„…При подаването на заявлението за подпомагане, трябва да бъде приложен бизнес план. В този бизнес план се описват приходи, включително продажбите на преференциални цени. Заявлението за плащане трябва да съдържа договора, подписан между бенефициента и доставчика на електроенергия. В резултат на тава, когато разплащателната агенция избира бенефициентите и определя размера на помощта, която следва да бъде предоставена от ЕЗФРСР, тя е запозната със съществуването и размера на допълнителното икономическо предимство с публичен характер. Следователно без всякакво съмнение, именно финансовата подкрепа, предоставена от ЕЗФРСР (помощ по линия на ПРСР), трябва да се намали или отмени, за да се вземе под внимание този допълнителен източник на финансиране….“

Ще реагира ли адекватно мафиотската държава в тази ситуация ще стане ясно съвсем скоро. Факт е, че на този етап размерът на задаващата се сенакция се крие от българските граждани. Съобщава се за 28 милиона евро. И нито дума, че „Селската програма” е напълно спряна в частта й за финансиране на ВЕИ, които няма да се състоят от страна на ЕК. Логично или не, точно преди поредните избори, избирателите се държат в информационно затъмнение.

image_pdfimage_print
Print Friendly

This post is also available in: English