Никога не съм си мислил, че ще се явя в качеството си на „светски“ „журналист“, камо ли пък да спомена Евровизия в свой текст, но ето, че и това доживях. Гледам, че социалните мрежи са се напълнили с гневни или поне саркастични публикации относно това, че югозападните ни съседи не били дали нито точка за нашата песен на конкурса. И не проумявам на какво се учудват хората.
Наистина не се интересувам много от каквито и да е конкурси, камо ли песенни, но все пак съм забелязал, че източноевропейците приемат Евровизия като типичен за нашите географски ширини и дължини инструмент да демонстрират пред света геополитическите си нагласи. Това да си измерим любовта и омразата едни към други в държавен и етнически план винаги е било много по-важно от качествата на участващите песни. Всичко гласува на шуробаджанашки принцип и хич не му пука кой колко хубаво пее, каква хореография е направил, хубав ли е, не е ли. И това важи с много малки изключения за всичко на изток от желязната завеса.
Не, че и западните държави не избират повече добрите си, стари съседи, отколкото по музикални симпатии. Но там вотът не е толкова категоричен, а и междустранните им вражди не са толкова изявени, колкото в Източна Европа, където, няма какво да се лъжем, страстите определят много повече поведението, отколкото хладната, логична мисъл. Затова и недоумявам какво точно учудващо има във вота на скопските съседи.
Доколкото разбрах, северомакедонците за нас точки може да не са дали, но за сметка на това на сърбите са отредили най-високото класиране. Не мога да приведа конкретни цифри, защото наистина следя Евровизия само отгоре-отгоре, но преди години не беше така. Гласуваха си от югозапад за нас и то доста солидно. Май и най-много точки ни дадоха някой и друг път. Каква е тази рязка промяна? На какво ли се дължи, че ни разлюбиха ей така, сякаш изведнъж?
Да не би пък да има нещо общо с това, че преди три години бъканата с агенти на ДС/КГБ Българска православна църква оттласна протегната ръка и отказа да стане духовна майка на македонската, следвайки заповедите на руския външен министър Сергей Лавров? Това ако не е груба политическа намеса в църковните дела, и то на друга суверенна страна, здраве му кажете, ама айде…
Или да е свързано с ветото, което Бойко и Шкембе войвода наложиха миналата година на началото на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз? Под благовидни поводи, но отново в услуга на яростната борба на Кремъл да спре присъединяването на балканските държави към западния свят. Веднага искам да уточня, че се абстрахирам от граничещите с тъп виц измишльотини на Скопие в исторически план. Тук визирам чисто емоционалния ефект, който със сигурност недипломатичният и дебелашки подход на нашето външно министерство е оказал.
У нас ясно – патреотете изпаднаха в див екстаз как сме наказали неблагодарните си (незнайно за какво) съседи и държим съдбата им в свои ръце. Разбира се, всеки здравомислещ човек може да схване какви са историческите причинно-следствени връзки, довели дотам, че само за век една територия, голямата част от чието население се определя като българско по самосъзнание, попада в сферата не влияние на други държави. Но да зарежем патриотите и геополитическите игрички и да се опитаме да вникнем в това какво означават тези два акта за средностатистическия жител на Северна Македония. Не на скопските пишман историци и политици, които със зъби и нокти се опитват да легитимират някакъв невъобразимо държавно формирование, дето и те нямат идея какво точно е представлявало, представлява и трябва да представлява.
Въпросът с православната църква винаги е бил много чувствителен в отношенията между българи, гърци и сърби. Особено в първите векове след падането на Балканите под османска власт Охридската архиепископия и ония земи се явяват средище на борбата срещу погърчването и запазването на народностното самосъзнание повече на българите, но отчасти и на сърбите. И сега, няколко века по-късно, Македонската църква ти предлага да ѝ станеш църква-майка и ти я отхвърляш, а малко по-късно спираш и Северна Македония по пътя ѝ към Европейския съюз.
Това вижда нормалният жител на Северна Македония, който не залита нито по кретениите на правителството си, нито търси корените на родословното си дърво в Атлантида или пък нарича българите „татари“ и унищожава паметници на български революционери. Вижда как някакви си политици се карат за нещо си, а България не иска да им помогне да решат църковния си въпрос, а отгоре на всичко ги спира по пътя за Съюза на богатите. И инстинктивно си казват „Тия само ни досаждат да се признаем за българи, пък се държат с нас като душмани. Що не си… Като не е с тях, ще е със сърбите!“.
И толкова. Толкова и за резултатите на църковната и външната ни политика, и за вота на Северна Македония на оня пишман цирк Евровизия. Истинските последици от духовните ни и политически водачи тепърва предстоят.
Патриоти-русороби и православни комунисти от всички страни, гръмвайте се!
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
- Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
- Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022
