Моше Алони е гражданин на Израел от български произход, признат юрист в международните професионални среди.
Алони е роден в София. През 1951 г., едва 13-годишен, емигрира с родителите си в Израел. След завършване на средното си образование се занимава с журналистика във водещи за времето си израелски вестници. Продължава да пише и по време на военната си служба. Отразява военните конфликти в най-горещите точки на Северен Израел.
Юридическото си образование завършва правния факултет на Ерусалимския университет. През 1965 г. основава адвокатска кантора в Тел-Авив, специализирана предимно в Наказателното право. Бил е и преподавател в правния факултет на университета в гр. Хайфа. Като председател на адвокатската колегия в Тел-Авив, създава контакти със Софийската адвокатска колегия, които се поддържат и до днес.
След десетилетия активна работа в Израел Моше Алони продължава упорито да носи българските си корени. Той е председател на Комисията за приятелски отношения с България в Ерусалим. По негова инициатива Българската православна църква ще бъде предложена за Нобелова награда за мир.

– Г-н Алони, защо избрахте да номинирате точно Българската православна църква за престижната Нобелова награда за мир?

Аз смятам, че ако някой, от спасителите на евреите от Холокоста,  трябва да получи тази награда, това е Българската православна църква. Ние знаем, че в България преследването им е било спряно от цялото българско общество, но инициаторът и духовният двигател е била именно църквата.  По времето на Втората световна война тя е единствената верска институция на територията под контрола на Хитлер, която има ясна позиция и открито я заявява. Темата за бъдещата гибел на евреите активно се обсъжда на заседанията на Светия Синод, водят се преписки, четат се проповеди, извършват се  всякакви действия, за да бъде българската общественост стимулирана и да окаже силен натиск върху правителството, което да отмени депортацията на евреите. За православието е присъщо да защитава правото на  живот и свобода и целият български народ  тръгва със своя духовен водач. Днес аз съм тук, защото  църквата е защитила правото ми на живот и не е допуснала да попадна в газовите камери като много други хора.

– Каква е процедурата и до какъв етап сте стигнали в подготовката на кандидатурата за Нобелова награда?

Необходимо е да подготвим молба, която да е подкрепена с документи, мотивиращи кандидатурата. Засега все още събираме материалите. От Светия синод имаме уверението, че ще получим копия от документите, отнасящи се към онези събития. Към тях ще бъдат прибавени и публикации във вестника на Синода от времето на Втората световна война. Започнахме да събираме и подписка във всички страни и континенти, включително в САЩ. Подписката не се изисква за присъждане на наградата, но ние искаме да получим обществена поддръжка. Свързах се със всички адвокатски колегии в Европа, включително и с колегията в Норвегия, където се присъжда наградата, защото от там биха могли да ни ориентират най-точно в процедурата за подаване на документите.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



На каква обществена подкрепа мислете, че ще можете да разчитате?

На първо място на адвокатските колегии по света, които са много и са важни. В България те и в годините на Втората световна война са изиграли ключова роля за спасяването на евреите от Холокоста. Интерес към нашата инициатива проявяват и много други институции. Не отдавна с мен се свързаха ротарианци от България, които желаят да ни окажат съдействие. Имаме много сериозна подкрепа и от Женева. Непрекъснато получавам писма от целия свят с желание за подкрепа от много организации и отделни личности, голяма част от които са интелектуалци.

– Какви са шансовете за получаване на наградата, предвид това, че през тази година кандидатурите са рекордно много – 376?

Нашите цели са две. Първата от тях е светът да узнае какво е направила Българската православна църква и това да послужи за пример на други религиозни организации. Дори и да не получим наградата, което е втората цел, първата ще е постигната. Хората ще четат, ще гледат, ще узнаят за извършения хуманен политически акт. В Израел този исторически факт е известен. Но в останалата част на света все още се популяризира най-вече  помощта, оказвана от отделни хора на някои от евреите в Полша,  а не се знае, че в България евреите са получили институционална защита в лицето на православната църква.


– Какви други инициативи има  Комитетът за сътрудничество с България?

Преди години Шимон Перес метафорично бе казал, че България има в Израел 40 хиляди посланици. Въпреки това аз считам, че ние трябва да продължаваме да популяризираме страната  сред израелските граждани. През миналата година например, за 24 май организирах представяне на българската култура и писменост. Залата беше препълнена. Дойдоха и много млади хора, чиито родители са родени в България и обичат тази страна. Младежите искаха да разберат какво е глаголица, кои са братята Кирил и Методий, как са се развивали българската писменост и култура. Сега имам идея за още едно мероприятие. Ще го нарека „Светлина в тъмнината”. Тъмнината е Холокоста, а светлината – това са делата на много хора в България, които се противопоставят на злото. Темата България е интересна за хората в Израел, те проявяват любопитство към страната и ние трябва да го задоволим.

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly