Не е лесно да си извадиш главата от гъза. Ще дам личен пример. Близо пет петилетки залагах. Печелех, губех, въртях се в омагьосан кръг. Никога не можеш да победиш казиното. Аз обаче мислех, че мога. Всички така мислим.
За щастие излязох от матрицата, без да продавам апартаменти, да пускам жена си на някого, понеже е изкарал четири на зар или седмица купа на карти. Размина ми се. Не знам. Искам да мисля, че е, защото имам силна воля, но може и да е заради темерутския ми нрав и нежеланието ми да ходя по акъла на другите. Пък е възможно и да анализирам ситуациите сравнително правилно, знае ли човек?
Говоря за троловете, ако не сте разбрали. Няма как да сте разбрали, това е съвсем естествено. За троловете на рашибозука. За тия, които ни убеждават, че взривяването на родилни отделения, изнасилването на деца и беззащитни жени, нападението на независима държава, изпращането в нея на главорези, бомбардирането на жилищни квартали, е „асвабадителна аперация“. Не знам колко им плащат. Май вече не им и плащат, защото рубльонките рязко намаляха.
Та, да свържа двете на пръв поглед недосегаеми теми. Не можеш да биеш казиното. Игрите на късмета, независимо на спорт ли играеш, на рулетка ли, на бакара ли, са измислени така, че накрая винаги да си вътре. Е, аз успях да спра, преди да вляза вътре прекалено много.
Чудя се на акъла на троловете. Чудя се на акъла на кака Корни, на Копейкин, на Бочко, на половината Народно събрание. Как ще излезете сухи от водата?
Една жена, която не познавам лично. Украинка. Писа ми само преди минути лично съобщение. Разказа ми какво се случва в Херсон. Не е трол. Троловете си личат. Тя си има профил, професия, мъж, деца… Казва, че е ужасно. А Херсон не е центърът на „аперацията“. Няма как да не ѝ вярвам, защото ми прати снимки, писа ми и твърде лични впечатления, покани ме на гости, защото разбрала, че съм бил направил нещо си скромно за нападнатия народ.
Много е шантаво. Когато четеш троловете, понякога главата ти започва да работи по техния ритъм и, макар и от сума ти години да се занимавам с журналистика, се зачиташ в тъпотиите им и ти е нужно да си измиеш очите, за да излезеш от матрицата.
Тази жена беше откровена и чистосърдечна. Не говореше за това как едни искали да „асвабаждават“, други да създават световен мир, трети да налагат икономически натиск. Не. Жената каза, че в Херсон „асвабадителнатааперация“ е създала ад. Тя е бесарабка. Както е логично, и близките ѝ са бесарабски българи. Писа ми неща, които не бих споделил и с най-големите си врагове, за да не им скапя деня.
По същото време един ме троли. Разбира се, аз не съм разбирал „другата гледна точка“. Бил съм писал против Путин, а българите винаги били признателни на Русия, заради „асвабажденията“. Зададох му няколко въпроса покрай кореспонденцията на граф Игнатиев, боевете на Шипка, откупа за Временното руско управление и нахлуването на СССР на 5 септември 1944 година. Отговорите не му се получиха. Не защото влязохме в диспут и ме ядоса. Защото нямаше никаква представа. И го блокирах, признавам си.
Та, продължихме с херсонската българка да си говорим. Аз съм торлак. Горе, в мъгливите северозападни балкани, където съм израснал, се говори архаичен, почти запазен от чуждици диалект. Явно и в Херсон е така. Разбрахме се с половин приказка.
Аз я поканих на гости със семейството ѝ в Търново, тя ме покани на гости със семейството ми в Херсон. Техните щели да се радват да се запознаем, защото виждали, че съм правел нещо си за нападнатия народ, който плаща с болка, кръв и страдание. Не знам дали правя нещо.
Знам, че благодарих на херсонската българка за поканата. Между другото, тя не каза да ѝ идем на гости с моите диванета и с жената „ако“. Каза „като“ победим. Вярвам ѝ. Беше мила, но твърда, любезна, но се държеше с достойснтво.
Преди да блокирам оня трол, дето ми напълни личните съобщения със статии за величието на могучий джуджак и за това как Русия можела да завладее всичко до Ламанша за три дни, ама не искала, той ми написа, че съм на другия бряг. Аз пък му отвърнах, че цялата му женска рода има поздрав от мен. Разбира се, бях далеч по директен. Щяхме да продължим, но проявих усилие на волята и го затърках бързешком.
С жената от Херсон си пожелахме близките ни да са здрави и дано се видим и да съберем семействата си. Най-късно другото лято съм ѝ на гости в Херсон, обещавам. А, дотогава шибаното тролче ще трябва да си е намерило работа, защото рубльонките свършват.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
- Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
- Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022
