Ние, българите, отдавна сме свикнали да се отнасяме с надменно пренебрежение към приказки. Поне към някои от тях. Можем с лека ръка да приемем щедрите, на практика неизпълними, обещания на поредния месия и да го вкараме в Народното събрание, че и мнозинство да му осигурим. Така направихме със Симеон и Бойко, а втория дори го захранвахме с гласове, за да му осигурим възможност цели три правителства да оглави. Странен феномен, който социолози, психолози и антрополози се надпреварват да се опитат да обяснят без особен успех.
Като цяло обаче сме твърде скептични към силните думи. И с право. Не веднъж и два пъти сме оставали излъгани и разочаровани от заканите и обещанията на двамата горепосочени и на дузини по-талантливи или не чак толкова изявени техни подобия. Може би затова и не много от нас се запалиха истински по думите на нареклите себе си „умните и красивите“, а после еволюирали в „партиите на промяната“. Епитети, използвани не без голяма доза сарказъм и от опонентите им.
Когато недоволните къде по-масово, къде по-рехаво излязоха на площадите през 2013-а, малцина вярваха, че нещо ще се промени, камо ли в обозримо бъдеще. Как да допуснеш, че Бойко ще падне от власт, когато той сякаш беше непоклатим, обграден от дитирамбите на придворните си, светлините на прожекторите и мисирките, познати още като дръжки на микрофони? Или пък, че Прокуратурата ще се реформира, след като Цацаров най-безцеремонно покри следите по разграбването на КТБ, а опитът на Христо Иванов да прокара някакви реални реформи като правосъден министър претърпя пълен, при това шумен провал, който даде повод за куп подигравки и обвинения?
Та така. За вярващите, че нещо в политиката и правосъдието на тази страна, която за добро или за лошо е наша Родина, ще се промени, може би най-трудни бяха месеците и годините на бойковата „реставрация“. Пожарникаря-слънце изглеждаше по-могъщ от всякога, поддръжниците му съвсем не се опитваха да крият мераците си да се саморазправят с дръзналите да се опълчат срещу велемощния им лидер, а Прокуратурата стоеше непоклатима
в услуга на политическия режим.
Кофти ситуация, няма как да не признаем. Октопод, приклещил в мощна хватка централната, местната власт, бизнеса, държавния бюджет и еврофондовете, правосъдие без реална функция, служещо единствено за бухалка на политическия режим и сервилни до дебилност медии. Отгоре на всичко и европейските институции, на които толкова много разчитахме да ударят едно рамо в борбата за нормална правова държава, сякаш си бяха припознали Бойко като полезен идиот и не показваха никакви признаци да имат намерение да предприемат каквото и да било, за да спрат безпрецедентните му, ако не по размера си, то поне по показността и наглостта си кражби и престъпления.
Това време изглежда сякаш безвъзвратно отминало, а от него на практика ни дели само към година и половина. Борисов, Гешев (по-безпардонният, но по-неумел наследник на Цацаров), тогава все още корпулентният Пеевски, обкръженията им… Те колеха и бесеха от Министерски съвет, Народното събрание и Съдебната палата до кметското наместничество в най-малкото селце.
А алтернативата? Няколко политици от малки и нестабилни дори вътре в себе си партии, няколко постоянно уволнявани от тази и онази медия стремящи се към обективност журналисти и едно едва забележимо ядро от ентусиасти, опитващи се да прокарат вади, които да полеят слабоватите и очукани кълнове на гражданското общество. Съпротивата беше рехава и сякаш само на думи. Вече споменатите по-горе големи приказки, които тогава звучаха повече от налудничаво.
Но ето че големите приказки, подкрепени с в началото колебливи, а после и все по-смели действия, дадоха някакъв резултат. Пожарникаря-слънце вече не е на власт. Засега на централно ниво, но и местните му, доскоро безпрекословно верни, лейтенанти, започват все по-явно да странят от него. Сега той кряка с повод и без повод и гради пясъчните кули на ефимерното си завръщане на бял кон, заобиколен от цял отбор по-умни и по-красиви млади хора с по-качествени дипломи.
Шиши не е онзи успял млад мъж с наглата усмивка, обсебил медии, бизнеси за милиарди и домогващ се до най-висшите постове в държавата. Нещата стигнаха дотам, че не е точно ясно как ще получава депутатската си заплата, без България да влезе в конфликт със закона Магнитски.
Каскета от инструмент в ръцете на Господ и истинско страшилище за производителите на безакцизна домашнярка, затварящ си очите и пред най-наглите пладнешки обири на властниците, се превърна в галантен кавалер, разкъсващ кордон от журналисти, за да подари огромен букет на дама, която учтиво му благодари, без да пропусне ясно да му напомни, че обсъждането на оставката му е приоритет за новото управление.
Далеч съм от мисълта, че Борисов, Пеевски и Гешев, а още по-малко тези, които стоят зад тях и им дърпат конците, са обезсилени. За да се стигне дотам трябва много повече от приказки. Но в началото на тази промяна бяха именно приказките. Големите приказки, които политици на власт, обгрижвани медии и съдебна система дружно се опитваха да заглушат. Не успяха.
Защото малцината, дръзнали да наричат нещата със собствените им имена, не се уплашиха и продължиха да дават примери, да изнасят факти и да повтарят ясно кои са причините България да цикли в омагьосан кръг, вместо да се превърне в модерна и достойна държава, чийто народ не бяга да си търси щастието в чужбина при първа възможност. И понеже положителният пример винаги е заразителен, все повече хора повярваха на думите и на здравия разум и отказаха да живеят в изкривената реалност, която властта им представяше като единствена
възможност.
Началото е, да. Всички държавни и местни структури са претъпкани с верни на стария режим бюрократи, съдебната система дълго ще трябва да се пригажда към ефективно работещите си западни посестрими, ще се наложи бизнесът и медиите да осъзнаят, че досега са вирели в една паралелна Вселена, от която трябва да се изтръгнат час по-скоро. Работа има за вършене не за месец или година, не за едно правителство и един мандат.
Началото обаче е поставено и като че ли няма връщане назад. Поне не и към онова блато, откъдето току-що изпълзяхме и с чиято зловонна тиня все още сме покрити. И да, в началото бяха големите приказки, малките действия и заразителният пример. Предстои да видим какво ще стане. А шансовете да стане нещо по-хубаво и стойностно са далеч по-големи, ако продължим да сме крайно критични към всяка една власт и запретнем ръкави да превърнем големите приказки в реални дела.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
- Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
- Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022
