Май единствената способност, която успяват да придобият българските държавни мъже, битуващи с десетилетия в политическия живот на страната, е да се самозабравят. От селския кмет, та чак до евродепутата. Те наистина губят всякаква връзка с реалността и заживяват в собствен свят, в който важат само и единствено техните си правила. И горко му на този, който посмее да ги наруши.
БНР е държавна медия, а евродепутатът Александър Йорданов – държавен служител. Не, че ако ставаше въпрос за частна медия разликата е кой знае каква, но в случая законът и логиката предполагат, че и двете страни трябва да работят в полза на обществото. Журналистите от БНР като задават въпроси, важни за суверена, тоест за народа, а политиците – като отговарят обективно на тези въпроси. Може би така трябваше да протече и гостуването на Александър Йорданов в предаването „Политически НЕкоректно“ ако живеехме в някоя друга държава, която не е на 111-о място по свобода на словото.
Силвия Великова успя да му зададе няколко въпроса, които вълнуват обществото. Или поне ония няколко милиона балъци, които преди повече от четвърт век повярваха, че СДС може да е носител на някаква промяна, а после останаха жестоко излъгани именно от Александър Йорданов и други подобни нему дълбоко инсталирани комундели, които напуснаха потъващия кораб, оставяйки желаещите промяна с пръст в гъз. Бившият председател на Народното събрание, дипломат, а сега и незнайно как докопал се до евродепутатско място обаче съвсем не беше на мнението на водещата и поведе разговора в някакви назубрени до втръсване посоки, отрече смъртта на СДС, обвиненията си срещу Бойко Борисов, че е премиер – мимикрия само месеци, преди да се сдружи с него, разпищоли се и иззе функциите и на водещ, и на гост. Явно с няколкото си съвсем нормални въпроса Силвия Великова е успяла да го разпени дотолкова, че светлият демократ не е успял да се успокои дори след края на забележителното си интервю и я донахока и в социалните мрежи, наричайки я „махленска клюкарка“, а въпросите ѝ „тъпи“ и „опорни точици“.
Сега, някой ще каже „Вие не виждате ли какво се случва всеки ден в държавата, та сте тръгнали с подобни дреболии да се занимавате?“. Така е, но подобно поведение не бива да се толерира ни най-малко, защото медиите ни наистина са се превърнали в посмешище и малкото журналисти, които все още се осмеляват да надигнат глас, заслужават цялата подкрепа и защита на обществото. След като някой може да извърви дългия път от литературен критик до нагъл, самооправстващ дерибей, значи нещата наистина отдавна са излезли от контрол. Впрочем, не е трудно да си спомним, че само преди два-три месеца Александър Йорданов нарече протестиращите, които са част от народа, тоест са му работодател, „лумпени“ и „простаци“.
Никой не твърди, че Българското национално радио е медия, която символизира свободата на словото у нас. Помним скорошните чистки там. Не може обаче да се отрече, че в БНР работят и част от малкото все още обективни журналисти в България. И ако във всяка нормална държава подобно поведение на близък до управлението евродепутат би предизвикало политически скандал и оставки, у нас на Александър Йорданов му се размина с изтриване на публикацията в социалните мрежи, след като беше висяла там близо денонощие, декларация на редколегията на БНР в подкрепа на Силвия Великова и няколко текста в две-три медии.
Очевидно е, че обществото ни отдавна е загубило избирателната си пропускливост и приема напълно недопустимо поведение за нещо нормално. Именно тази летаргия позволява на откровени предатели на идеите, за чиито защитници са се обявявали, да продължават да обитават безнаказано българското политическо пространство десетилетия наред, въпреки че са основните виновници за рухването на надеждите на милиони да заживеят в нормална държава. Някой съмнява ли се, че Александър Йорданов е един от тях?
Снимка на “Господари на ефира”: Александър Йорданов инспектира с пръсти остатъците от обяда си преди да нападне словесно главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов в кулоарите на Европарламента.
Поръчайте книгата "101 текста на Торлака за Биволъ". Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Цената е 15 лв. за екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите. Можете да поръчате също и с лично съобщение до фейсбук страницата на Торлака.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
- Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
- Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022
