Capture_2014-08-19_a_12.45.41

Заловеният бракониер.

Биволъ разкри добре организирана мафиотска схема за бракониерски лов и сеч в няколко общини в Североизточна България. Организацията е действала и продължава до момента. В нея участват представители в ключови държавни институции. Чадъросването на престъпленията става именно от хората, които отговатят за тяхното разкриване и санкциониране. Вместо това държавните служители се оказват съучастници в мафиотска структура, чрез действия или бездействие. Само една незабавна и обективна прокурорска проверка може да осветли докрай реалните измерения на криминалната схема.

Част I – Див лов и насилие

Ще очертаем ситуацията с хронологичен разказ през погледа на един от основните ни информационни източници. Човекът се казва Данчо Йорданов, на 56 г. от Варна. Той не се крие, а напротив, официално се е опълчил срещу браконерската банда. Според собствените му изявления е воден от морални подбуди и граждански дълг за опазване на българските гори. Епичната му битка срещу мафията и държавата едновременно му е коствала почти убийство и непрекъснат риск за живота му, както и този на неговото семейство. Човекът е преживял общо 3 покушения, някои от които опити за убийство. Фактите и обстоятелствата, свидетелствани от Йорданов, бяха внимателно и професионално проверени от Биволъ. Те се оказаха жестока истина, поради което ги представяме на вниманието на аудиторията и компетентните институции.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Историята

На 14 септември 2013 г. са пребити зверски Данчо Йорданов и неговия приятел Васил Иванов. Причината е, че двамата са решили да обявят война на бракониерската мафия в района където живеят. Жертвите са подмамени в гориста местност западно от Балчик, със сигнал за поредната бракониерска акция. По-късно се оказва, че това е капан организиран от бандитите, като наказателна екзекуция за съпротивата и сигналите на Йорданов и Иванов срещу безобразията в горите.

Приятелите са причакани в безлюдна местност. Срещу тях се изправят от засада 8 яки и въоръжени с огнестрелно и хладно оръжие мъже. Заплашени с разстрел двамата са обградени и колективно жестоко линчувани. От ритниците в главата Данчо получава мозъчно сътресение. Има и няколко счупени ребра. Васил губи съзнание при побоя. Счупена му е и кост на подбедрицата с метална тръба. Кървавата саморазправа се разиграва на пуст селски път – между Варна и Добрич. Край село Прилеп.

Capture_2014-08-19_a_12.42.52

Йорданов в болницата след като е пребит

Йорданов е собственик на хотелския етнографски комплекс – „Чифлика Чукурово“ в района на инцидента. Иванов е негов служител. Двамата сочат сред своите нападатели 4-ма служители на държавното ловно стопанство – Балчик. Всички са все още действащи. Останалите не могат да разпознаят. Пострадалите са индентифицирали горските Атанас Рачков, синът му Ясен, Тодор Тодов – шофьор на директора на ДЛС – Балчик и Стилиян Христов – Шами.

Травмирани до неузнаваемост, жертвите подават сигнал на тел.112. Когато посочват нападателите си на отзовалия се екип на ІІ РПУ – Добрич, полицаите отказват да организират издиравателни и оградителни мероприятия, не викат и линейка, нито водят пострадалите в болница, каквато е задължителната в подобни случаи процедура. Униформените просто посъветвали потъналите в кръв и със средни телесни повреди мъже да …. подадат жалби в прокуратурата, разказва Йорданов.

След инцидента, битите сами се добират до „Спешна помощ“ във Варна. Там търсят съдебен лекар. Налага се да бият повече километри чак до морския град, а не до близкия Добрич поради опасението, че там резултатите от медицинското освидетелстване могат да бъдат манипулирани. Впоследствие се оказва, че сигналът за покушението дори не е отразен в дневника на ІІ РПУ. В полицейската сводка случаят фигурира като обикновено нарушение на обществения ред.

Предисторията

Йорданов, който бил запален ловец, се е отказал от хобито си преди 7-8 години. С него пушката на стената окачил и приятелят му Васил Иванов. Отвращението от убиването на животни за ядене е провокирано от нечовешкото, по думите им, отношение на бракониери и горски служители към дивеча, което Йорданов описва, като „геноцид“. Той свидетелства, че местните избивали безжалостно дори бременни животни. Настървявали гончетата си на уловени в капани диви прасета, чиито челюсти предварително чупели. През последните години елените и глиганите в ДЛС – Балчик драстично намаляват сочи неофициалната статистика. Дивечът е поголовно избиван, като при ловни излети „на черно“ за трофеи, така и за месо, което често се преработвало на дивечови колбаси. Месото се пласира незаконно и чрез частни заведения. Силните на деня си набавяли деликатеси за тържества именно от ловните стопанства и в частност от ДЛС Балчик, убедени са запознати. Основателни са данните, че голяма част от парите, набавяни чрез бракониерския лов влизат в партийни каси по схемата 19/45*. Сега вече 19/60.

Като основни покровители на бракониерите в района Данчо Йораднов сочи именно биячите си – баща и синове – Рачкови. Атанас Рачков е дивечовъд в Ловното стопанство – Балчик. Синът му Иван е горски стражар в същото, а другият – Ясен – шофьор. Братовчедът Атанас Рачков пък е тракторист, отново там. Фамилията са водачи при излетите на платен лов в стопанството. В ДЛС Балчик са ловували често величия като Георги Гергов, Димитър Дъбов, Румен Овчаров, Бойко Борисов и други представители на политическия елит. В края на 80-те по тези места е отстрелян елен с рекордни рога, но днес няма и помен от подобни екземпляри.

Силно фрустриран от тоталната корупционна система Йорданов решава рицарски сам да брани гората и да документира бракониерите в действие. Обяснява кратко, че се чувства „длъжник“ към природата. Почти 2 години преди инцидента, На 04. 10. 2011г., след сигнал на Йорданов от полицията в Добрич залавят бившия полицай Янчо Янкушев и служителя на ДЛС – Балчик Милен Вълков да баркониерстват.

Ситуацията се разиграва по мръкнало – около 19.00 ч. Йорданов получава обаждане от Васил Иванов, че бракониери стрелят почти в пределите на с. Прилеп. Той звъни на страши лесничея инж. Радослав Радев, който изпраща на проверка горския стражар Йордан Томов. Докато Данчо пътува от Варна към с. Батово, Иванов мусъобщава, че е открил убито прасе. Иванов се свързва с директора на ОДП Добрич – Стефан Йончев. Последният праща 5-ма полицаи с мобилна лаборатория. Те пристигат на мястото, а там вече e стражарят Томов. „Досетих се , че бракониерите са тръгнали през гората и тръгнах да ги пресрещна, преди да са излезли на шосето“ разказва Йорданов. Когато се натъква на бракониерстващия горски Милен Вълков, служителят на ловното стопанство хуква да бяга. За лош късмет се спъва в тъмното. „Естествено, че се спъна и аз както бях с камерата, го настигнах оплетен в клони и лиани. Беше се одраскал по лицето. Помня , че му дадох лепенки от колата.“

––––––

Внимание, в клипа е използвана ненормативна лексика. 18+

––––-

От записа става ясно, че Милен е предупреден от горския стражар Йордан Томов да се изнася от пусията, защото колегата му идвал на проверка! Разбира се, кадрите нямат процесуална стойност. Въпреки това е видно, че Вълков опитва безуспешно да се откупи, за да не бъде изобличен, че бракониерства. След като зеснема ситуацията, Йорданов води мъжа при полицаите, до убитото животно. Пред униформените Милен си признал с кой и как е участвал в незаконния лов. Разследващите отишли и в дома на Янчо Янкушев, който съшо признал и бил задържан за 24 часа.

Случаят обаче остава без реални последствия. Записът на Йорданов няма процесуална стойност. Той не е длъжностно лице и няма основание да преследва бракониерите. Тези, които са облечени във власт скандално отказват да съставят актове на бракониерите.

Запис на телефонен разговор между Йорданов и директора на ДЛС Балчик – инж. Калина Тодорова дава обяснение на този абсурд. Шефката на горското си признава защо отказва да бъдат съставяни наказателни постановления на заловени бракониери. Притесненията й били, да не би да се окаже, че може да засегне някой, който е над санкциите на законите. В записа става дума за някой си Тинко – бивш хотелиер от Албена, който има сериозни покровители в Балчик. Тодорова обяснява, че акт не му е съставен, защото не било ясно с кой точно той е бракониерствал в гората. Причината за бездействието са да не би да бъде засегната неволно високопоставена персона, уличена в момент на престъпно деяние.

––––

–––––

Записът оставя впечатление, че ако мъжът гази закона в компанията на „недосегаема от законите личност“ – високопоставен магистрат, политик, министър, държавен или общински служител, той също става недосегаем и няма да му се търси отговорност.

Напрежението ескалира през октомври 2011 г, когато Йорданов разрушава с джипа си капан направен от служители на ДЛС Балчик. Капанът е незаконен и е изграден в противоречие с всякакви нормативни и законови процедури, според горски експерти. Самото му съществуване уличава сериозно държавните служители в злоупотреби с дивеча. Според твърденията на Данчо Йорданов Рачкови ловуват в промишлени размери, чрез въпросните „капани“. Месото се пласира на черно. От горското в Балчик официалната версия е, че капаните са направени за „разселване“ на животните. Такава дейност обаче не може да бъде надеждно доказана, за сметка на документирани случаи на нелегално хващане и „изпаряване“ на диви животни. Главни действащи лица са именно оперативните горски служители. При разрушаването на един от въпросните капани Данчо документира действията си и ги публикува в ловните форуми.

––––

–––––

След разрушаването на капна Йорданов е призован за разпит в добричкото ІІ – ро РПУ. Досъдебното производство обаче е спряно същата година. Разследващите не успели да установят собствеността на разрушеното съоръжение. Капанът, който би трябвало да е на ДЛС – Балчик, не бил на задължителното отстояние от границите на стопанството и се явява незаконен. Служел е само и единствено за бракониерство.

Преди публикуването на материала Биволъ изпрати запитване за детайлите по прекратеното досъдебно производство до районния прокурор на Добрич – Веселин Вичев. Отговор не последва.

Ситуацията се изостря драстично, когато собственикът на „Чифлик Чукурово“ решава да „подари“ на гората 68 прасета, за да възстанови поулацията им в района. Той отгледал животните и ги пуснал на свобода. Повечето обаче са отстреляни само за няколко дни. Десетината оцелели Йорданов прибира в обратно в загражденията на собствения си имот. Няколко вечери по-късно, те са изведени и отстреляни от неизвестни лица. По прясната кал край заграждението има отпечатъци от подметки и гилзи от ловни патрони. Собственикът подава жалба в ОДП Добрич за откраднатите животни. Отново не е било образувано предварително производство, този път с мотива, че собствеността върху отстреляните незаконно животни не можело да бъде доказана.

От своя страна директорът на ДЛС – Балчик инж. Калинка Тодорова обвинява Йорданов, че на свой ред нарушил закона с постъпката си. Нарушението било констатирано от няколко институции, сред които и Изпълнителната агенция по горите – София и Регионалната агенция по горите във Варна. 68-те животни били от породата източнобалканска – полудива свиня, чието отглеждане е забранено в Добричко от 2007-ма година. Прасетата на Йорданов можели да пренесат болести по дивеча, а кръстосвайки се с дивите прасета увреждали качеството на тяхната популация. От тази година срещу неудобния на горските гражданин е образувано актуално досъдебно производство за замърсяване на околната среда, защото напръскал със спрей съдържащ репелент капаните на ДЛС – Балчик, за да не бъдат улавяни животни в тях.

Играта загрубява

Събитията, които предшестват покушението над Йорданов и Иванов от 14 септември 2013, без съмнение са предпоставка за изострени взаимоотношения в ловния район около Батовската река. Според инж. Калина Тодорова между служителя й Атанас Рачков и Йорданов имало конфликт. Тя не отрича, че Рачков е подсъдим, заедно със сина си Иван за загубено служебно оръжие – болтова карабина калибър 223 Remington. Тодорова подчертава, че оръжието изчезнало от „Чифлика Чокурово“ на Йорданов. (С подобно оръжие през 2005-а е ликвидиран президентът на ВАЙ холдинг Георги Илиев). Към момента на кражбата обаче, етнографският комплекс е бил даден под аренда и не се е стопанисвал от Йорданов.

Версията за изчезналата карабина е доста по–пикантна. През лятото 2011 г. Атанас Рачков задирял една от сервитьорките в комплекса. Появил се пиян в ресторанта, въоръжен със служебната карабина на сина си. Дивечовъдът произвел няколко изстрела във въздуха, за да направи „добро впечатление“, след което заспал на една от масите. Когато се събудил, от оръжието нямало и помен. Тодорова уточнява, че Рачкови са оправдани за гореописаната ситуация на 2 инстанции.

Около фамилията има още скандали. Един от синовете на Атанас – Ясен Рачков – e пребил прекия си ръководител – инж. Радослав Радев по време на новогодишното тържество за 2013 г. Поводът бил кой ще поръчва музиката на певицата и кой ще плаща. Радев e подал жалба след побоя. Тодорова е напуснала банкета преди инцидента и твърди, че е оставила Радев „във видимо нетрезво състояние“. Тя имала информация, че той е досаждал на певицата и затова Ясен го ударил. Ситуацията не предполага санкции по кодекса на труда.

Бездействието на полицията. Или съучастие?

Обяснението на Йорданов за липсата на адекватна реакция от страна на II РПУ Добрич след кървавия побой от 14.09.2013 г. е, че началникът на управлението, в онзи момент, Иван Василев, е запален ловец и ловува в компанията на Рачкови. Другата хипотеза за невписването на покушението е манипулиране на криминалната статиситика. Спадът в престъпността, отчитан периодично от МВР, по правило е продукт на невписване на криминални случаи, твърдят източници от системата. Когато обаче жертвите са тежко пострадали и пораженията са средни телесни повреди е недопустимо да се мисли за криминалната статистика.

Йорданов пише серия жалби до прокуратурата, правителството и инспектората на МВР. Междувременно му се случва и второ покушение. На 09.11.2013 г. ловна дружинка влиза почти в пределите на село Прилеп, а сачмите от пушките бият по керемидите на къщите. Йорданов звъни на 112. Отзовава се отново екип на познатото ІІ РПУ. Служител на КОС и униформен. Когато Данчо слязъл с полицаите при ловците, на селския път, от засада е бил произведен близък изстрел. Стрелбата е от оръжие с нарезна цев. Типично предупреждение за убийство. Куршъмът е минал между него и един от служителите на реда. За инцидента е подадена нова жалба. Полицаите обаче отричат да са присъствали на подобно събитие.

Прокуратурата се „намесва“

Месец по-късно, на 13.12.2013 г., или 3 месеца след побоя, след жалба до ВКП е образувано най-после досъдебно производство в районната прокуратура Добрич. То се води срещу неизвестен извършител. На 22.01.2014 г. инспекторатът на МВР излиза със становище, че е установено нарушение – незавеждане по надлежния ред от началника на ІІ РПУ – Добрич на подадения от Йорданов сигнал за побой над него и Иванов. Инспекторите констатират и липса на адекватна реакция от страна на местнитполицейските служители, посетили местопроизшествието. Копие от документа е изпратено в Районната прокуратура на Добрич. /документ/

Досъдебното произвидство обаче не се развива според очакванията на ищците. Разпитът на лицата, посочени от жертвите за очевидци на случката, се бави. Накрая разследващия полицай от ОДП – Добрич Николинка Тодорова обявява свидетелите на Йорданов за общодържавно издирване, защото „органите на полицията“ не успяват да ги открият на адресите им и да ги призоват за разпит. На 15.04.2014 г. досъдебното производство е спряно, с мотива че „въпреки проведените оперативно-издирвателни работи от орагните на полицията извършителят не е открит“. След още жалби, на 10.05.2014 г. разследването е възобновено. Към днешна дата събирането на доказателства не е приключило.

Същевременно в районната прокуратура в Добрич никой не се сеща да се самосезира по становището на инспектората на МВР, че ІІ РПУ и началникът му Иван Василев са проявили недопустимо бездействие в изпълнение на служебните си задължения. Районният прокурор Веселин Вичев, в неформален разговор обясни, че не е бил осведомен за резултатите от проверката, макар от МВР да са му изпратили копие. Същевременно шефът на ІІ РПУ Иван Василев е понижен до редови оперативен полицай, но… в І РПУ. При срещата на репортер на Биволъ с него, той заяви, че становището на Инспектората не го вълнува, а понижението му няма нищо общо с жалбите на Данчо Йорданов.

Ето блиц разговор с полицейския шеф:

И.В: Първото което е, случаят е регистриран. Има образуванодосъдебно производство. . .

БИВОЛЪ: Само че в становището на инспектората пише че не е регистриран. . . .

И. В: Регистриран е, регистриран е. Начи туй, което са го писали те си има начин кой да го оспори и как да бъде проверено. Така че този случай го смятам за приключен. А за друг случай, за който вие говорите. . .

БИВОЛЪ: Да, за стрелабата. . .

И. В: Значи там има извършена проверка, има изготвена справка, има разпитани инстанции. Било е провеждано незаконен лов. Това са интерпретации само на г-н Данчо Йорданов, който търси публична и медийна известност. Той си разчиства сметките с дивечовъдната станция, не с полицията. В случая намесва полицията, като орган, който е бил сезиран. Това не кореспондира с реалността.

БИВОЛЪ: Вижте, има едни хора които са заподозрени, че са бракониерствали и изглежда така, сякаш второ районно е правило чадър над тях.

И. В: Кой, кой е правил чадър над тях?

БИВОЛЪ: Второ районно – Добрич

И. В: Не, не изключено, изключено. Няма хора, които да са обвързани от служителите в това районно. Никой не е ходил на гости при Данчо или при някой друг. Така че, това са само слухове.

БИВОЛЪ: Това досъдебно производство за побоя е прекратявано. . . .

И. В: Това може да го каже само прокурора и разследващите, които са го водили. Ние не сме го водили. Полицията е отишла само на място, да посетят сигнала.

БИВОЛЪ: Според инспектората на МВР не сте си свършили както трябва работата!

И. В: Нееее, не е така.

БИВОЛЪ: А как е?

И. В: Според господина Данчо Йорданов!

БИВОЛЪ: И според становището на инспектората на МВР.

И. В: Становището на инспектората на МВР няма нищо общо с процесуалната дейност нали – това което кореспондира с прокуратурата и съда. Това са едни служители, като нас, които си дават мнението като становище.

БИВОЛЪ: Според становището на инспектората на МВР, служителите които са посетили местопоизшествието не са си свършили както трябва работата!

И. В: Сега. . . ако някой от служителите по време на работа, до колкото знам, е било почивен ден е пропуснал да свърши нещо, това няма нищо общо с мене. Разбирате ли? Така е моето име не го намесвайте! И някой да не се опитва по някакъв повод да го очерни, защото първото, което е, не етично и второто, което е – не би трябвало да е така. Кой ви праща вас тука?

БИВОЛЪ: Работим по сигнал и дойдох за да получа вашето мнение, като ще потърся и това на прокуратурата и от всички останали замесени по случая. Вие сте страна в този конфликт, независимо дали ви харесва или не.

И. В: Не, не, не. Аз не съм страна по този конфликт. Някой се опитва да ме вкарва, като страна по този конфликт.

БИВОЛЪ: Само че вас ви обвиняват, че опъвате чадър над определен. . . .

И. В: ‘Начи никой не ме е обвинил, че опъвам чадър, вие го интерпретирате така. Няма такова нещо. Има един случай, който е посетен от служители (на МВР), има становище на други служители (на МВР), което обаче не е меродавно.

БИВОЛЪ: Има ли системно нерегистриране на сигналите подадени от Данчо Йорданов?

И. В: Няма такова нещо. Проверявано е. За ваше сведение, той е търсил политически връзки в София, за да изопачат нещата и да ги поставят в тази светлина. По-скоро работете в тази посока.

Където ловуват олигарсите дивеч не вирее

Разследването на Биволъ след случая с бития Данчо Йорданов и служителя му Васил Иванов показа, че бракониерството не е единствения проблем в ДЛС – Балчик. Ловното стопанство трайно е на загуба от основната си дейност – ловностопанската. Това признава и директорът му инж. Калинка Тодорова. През 2011 г. загубите от ловната дейност са 55 000 лв., през 2012 – 30 000 лв, а през 2013 г – 94 000. Въпреки това предприятието никога не е на загуба. В последните две години печалбата му е по 64 000 за 12 месеца. Елитното ловно стопанство, държащо световен рекорд за еленови рога, се издържа от дърводобив, с който компенсира загубите от ловностопанската дейност и средствата за залесяване. Инж. Тодорова подчертава, че за всеки кубик добита дървесина се внасят държавни такси от стопанството.

По презумция ловните стопанства се занимават с опазаването на дивеча, като национално богатство. Кому обаче е потребно ловно стопанство, което се издържа с дърводобив? Основателно изглежда и въпросът доколко успешно се опазва и дивечът в ДЛС – Балчик, щом външен за стопанството човек се бори срещу бракониерите в него.

Не по малко основателно е питането как изобщо стопанство, където ловуват Димитър Дъбов, Румен Овчаров, Георги Гергов и Бойко Борисов е на загуба? Възможно ли е тази популярна дестинация за платен лов да е губеща? Животни ли няма или дивечът се отстрелва „на черно“ и печалбата отива по джобове на частни лица?

КОЙ има интереси да контролира горските и ловни територии в Североизтока?

Калинка Тодорова смята, че ситуацията ще се промени. През през м. май т. г. е бил сключен договор за съвместна ловно-стопанска дейност с външна фирма – „Тевекс“ ЕООД, която щяла да финансира изцяло всички ловни мероприятия.

Справка за фирмата и свързаните с нея лица води към директни връзки с руските газови интереси, чрез „Стройтрансгаз консорциум“. Собственикът на „Тевекс“ ЕООД Георги Чолаков е един от управителите на консорциумите „Стройтрансгаз“ и „Газпроект Юг“. Тези субекти бяха свързани пряко в квотите по строителството на Южен поток и интересите на Делян Пеевски в този проект. Заради мажоритарната собственост на руския олигарх и проближен до Путин Генадий Тимченко, консорциумът отпадна от пряко участие в строителството на газопровода. Мераците обаче да се сложи ръка на природните богатства в района на Добруджа остават в сила.

Подобен договор, за друга част от ловния район на стопанството, съществува от 2011 г. Договорът е с фирма „Манекс“, свързана с бившия член на полититическия кабинет и парламентарен секретар на Министерството на земеделието и храните по времето на ГЕРБ Симеон Манасиев. Фирмата беше уличена в схема за източване на целеви субсидии през 2010 г. Преди влизането на частните инвеститори загубите от ловностопанската дейност достигали до 120 000 на година, твърди инж. Тодорова. Никой частен инвеститор обаче не налива пари в губещи дейности. Следователно когато ловностопанската дейност е съвместна е печеливша, а когато си извършва от ДЛС – Балчик губеща. Хипотезите са няколко. Едната е, че предприятието се вкарва умишлено в загуби, за да бъде отворен път на частни фирми за съвместна дейност. Версията, че ловно-стопанската дейност е нерентабилна у нас, звучи несъстоятелно. Ако това беше така интересът от частни олигархични структури към дейността би бил изключен, а той е факт.

Изводи:

Пораженията върху българските гори и дивеч достигнаха до невъобразими размери през последните 10-15 г. Размерите на поголовните сечи на старите ни лесове и масовото изтребление на дивите животни се превърна в зловеща практика, протектирана от държавната власт на най-високо равнище. Корупцията в МЗХ и беззаконията в горите на България опустошиха най-ценния ни доскоро национален капитал – чистата, девствена и красива природа. Връх във феодализацията и мутризацията на горите и планините ни са промените в законите на горите и лова, приети от ГЕРБ по предложение на депутата Емил Димитров /Емо Фаса/. Една от задължителните каузи за нормализиране на демокрацията ни е премахване на законите на Фаса, създадени и обслужващи единствено олигархичните неофеодални порядки и в никакъв случай общественият интерес на нацията.

Следва Част II за бракониерските сечи

под черта:

* Схемата „19/45″ беше огласена през април тази година от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Според него шефовете на 6-те горски стопанства е трябвало да се „отчитат“ с по 45 000 лева на 19-о число всеки месец на зам. -министърка в земеделското ведомство. За да запазят постовете си. Човекът, който се опитал да разкрие престъпната схема – Юри Миков, директор на Югозападното горско предприятие, загина в катастрофа в Гърция. Единствената жена действащ зам. -министър на МЗХ е инж. Валентина Маринова. Тя е от квотата на ДПС. Разяснения по въпроса даде и бившия земеделски минстър Мирослав Найденов. Според твърденията, които той чул, парите са заприходявани в една конкретна партийна каса. Според Найденов шестте предприятия са най-мощните икономически структури след НЕК с годишни обороти от около 400 милиона лева.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly