Нищо не е по-голямо от гешефта

Звъни ми телефонът по никое време. Тъкмо съм седнал да си пия ракията и да псувам телевизора с ясното съзнание, че за пореден път ще стигна до извода, че всички са маскари и ще си легна полузамаян, за да съм в състояние утре да отида на работа и да охранявам осмината контрапротестиращи срещу хилядното множество на искащите промени в съдебната система. Те протестиращите си изразяват мнението съвсем културно, никакви грижи не ни създават. Но, контрапротестиращите са друга бира. Само подскачат като джинки и всячески се опитват да извадят от равновесие недоволните от статуквото, за да стане някоя простотия и после шепата мрънкачи да излязат жертва на подривните елементи, които искат нещо да се променя в тънещата ни в стабилност държава.

Вдигам. Нищо че номерът е непознат. Обикновено не го правя, защото все ме занимават с разни неща, които трябвало да свърша, пък не съм ги свършил. Тия будни граждани така и не разбраха, че не ми се работи. Просто да ме оставят на мира, за да се пенсионирам, и готово. Ама не. Но този път нещо ме накара да натисна зелената слушалка.

– Ало! – започвам с най-сериозния си тон. Както приляга на човек на моята длъжност и с моето CV.
– Данчо ти ли си? – чува се отсреща.
– Да – веднага зацепвам, че тоя глас съм го чувал и преди, но далеч не беше с така нахакана интонация. Напоследък обаче го чувам все по-често и то по всички медии.

Иван Гешефта от Милиционерското, опа, Полицейското в Симеоново. Бяхме съквартиранти, ядяхме филии с мас заедно, хубави години си изкарахме. Но, после пътищата ни се разделиха, той започна да се издига, а аз се увлякох по една въртиопашка и си останах на средно ръководно ниво в Жандармерията. Както и да е. Учудих се, че се е сетил за мен, не сме си говорили, откакто завършихме школата. Помълчах малко, пък си викам, че е хубаво да се държа фамилиарно. Все пак доброто старо време не се забравя.

– К‘во става, Ванка? Главен прокурор ще става, а? Поздравления!
– Виж сега, айде да се изясним – блъсна ме леденият вятър Борей (не се залъгвайте; не съм много умен, знам го от кръстословиците). – Ти за мен си Данчо, а аз за теб „господин Главен прокурор“.
– Ама ти… – моментално се изпотих. – Още не си главен прокурор.
– Но всичко е наредено, за да стана – отвърна той със същия леден тон. – От теб се иска едно.
– Какво е то? – отвърнах машинално.
– Тия, дето се събират да ми вдигат врява пред Съдебната палата, да бъдат разубедени да го правят. С всички възможни средства. Аз ще се погрижа за другите. Тия по сайтовете, партийките извън Народното събрание и няколкото мрънкачи в Прокуратурата. Но от теб искам да изпълняваш служебния си дълг. Обаждам ти се просто да се уверя, че ще го направиш, тъй като съм разтревожен, че може и да ми се наложи да повдигам обвинения срещу стария си другар и съквартирант заради едни нищо и никакви си придобити на скандално ниски цени имоти в затворени комплекси.

За миг през главата ми минаха хиляди черни мисли. Трябваше да бъда внимателен с Ваньо Гешефта, че заради някакъв си мезонет с тераса като нищо щях да вися няколко часа с белезници на центъра на София като кметицата на „Младост“. Остави другото, а и срещу нея нямаше едно реално обвинение, пък я мъкнат по арестите и ѝ упражняват натиск, по който нашата Прокуратура може да се сравнява само със сталинската. Не искам и мен да ме третират като някой престъпник. Е, нарушил съм някой и друг закон, но какво толкова? Всички, дето си имат гръб, го правят. Не ми се щеше да ме подкарат и като няколкото медии, които дръзват да мрънкат срещу стабилността и да изкарват факти за закононарушения. Не мога да им се начудя на акъла. Гешефта в прав текст ги заплаши какво ги чака, когато стане прокурор, каза и на оня мечтател Христо Иванов да внимава какви ги говори.

Не може да му се отрече обаче, че е искрен и не се съобразява с обстоятелствата. Какво като е XXI век и сме в Европейския съюз? Репресивният апарат си действа и ще действа. Кьовеши я избират от трийсет, него – от един. Кой ще го спре през тия седем години? Завидно самочувствие трябва да имаш, за да кажеш, че разделението на законодателната, изпълнителната и съдебната власт е бошлаф на десните екстремисти. Братята Гракхи плачат, ама нейсе.

Не може и да му се отрече, че не е искрен и само преди два месеца категорично отрече, че ще се „въргаля в калта“, защото такава щяла да бъде битката за поста на главен прокурор, а сега е единственото прасе в блатото. Още в Милиционерското, опа, Полицейското, ни учеха, да гледаме поведението на заподозрените, а не да приемаме думите им като чиста монета. Предвид обстоятелствата и това, че просто исках да се пенсионирам, ракията ми се изпари веднага от главата и отговорих твърдо:

– Накъдето духа вятърът, с него сме Гешефт! Кажи какво точно се иска от мен, няма да делим властите, я! Това го правят само еврогейовете! – опитах се да се пошегувам.
– На първо място, никога повече не ме наричай Гешефт! За теб съм главен прокурор на Републиката! Слушай сега…

Карикатура: Чавдар Николов за “Шоуто на Слави”

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022