Capture_decran_2012-08-28_a_22.02.02

„..През деня неуморно изграждам

през нощта – без пощада руша..”

Д. Дебелянов

На 28- ми август символът на Бургас- Парапетът на Казиното в морската градина осъмна разрушен. Една голяма част от каменните балюстри на бялата „огърлица” са счупени и напълно липсват,  а лявата страна на съоръжението е цялостно пропукана.  Емблемата на морския град, култовото място, събрало в себе си спомените и въжделенията на няколко поколения бургазлии е изцяло компрометирана и унищожена. Как, кой и защо? Вероятно парапетът е блъскан с автомобил посред нощ или е разрушаван с чукове. Полицията може да установи как точно е извършен вандалския акт от камерите за видеонаблюдение, поставени в съседство. Силно се надявам да се открият и извършителите. Но едва ли ще намерим отговор на въпроса Защо.

Защото явно такава е злощастната съдба на нашия парапет. Изграден преди  60 години по идея на  Делчо Сугарев, светилото в българската архитектура, от русенски бял варовиков камък, по подобие на най-добрите европейски образци, с единствената цел да превърне Бургас в един по-модерен и красив за времето си град.

В първите години на т.нар. демокрация през 90-те, бялата балюстрада беше по същия начин унищожена, в една нощ, от неизвестен извършител, разбира се. Дали това беше извратен политически акт, или някакъв протест срещу цивилизацията и реда, така и, ние гражданите на Бургас, не разбрахме. Разбрахме само, че анонимните извършители лишиха за десетки години напред морския град от романтика и красота, тъй като вместо прекрасния бял парапет, мястото бе „снабдено” с полицейско ръждясало ограждение.

За да имаме надеждата, че съграждането е по-силно от разрушението и че красотата е по-могъща от грозното в живота ни, преди  4 години ние от ПР агенция Имидж Едвъртайзинг се ангажирахме с кампания по възкресяването на Бургаския символ и даряването му на Община Бургас. Издирихме същия бял камък от неработеща вече кариера в Русенско, ангажирахме единствените специалисти каменоделци за такъв камък в България от Сандански, частни фирми и държавни и общински институции, огромно количество жизнена енергия, канализирана в една благородна и безвъзмездна кауза. Така през декември месец на 2008 година белият парапет оживя, бургаският каменен символ възкръсна от общите усилия, наново орисан с песните на морските бардове и поети Пламен Ставрев, Недялко Йорданов, Стефан Диомов, Ваньо Вълчев. Бургаското бижу възкръсна, но явно не за дълго. Днес то отново е разрушено и поругано. Освен, че е  паметник на културата, негласно парапетът има статут на паметник на духа за Бургас. На мястото където свършва материалния свят на града и започва безкрая на морето и вечността. Може би точно затова и това място е магнит и за обратната енергия на разрухата и злото, за терора над духа и съграждането. Дори в момента, в който правих снимки на унищожения парапет, се озовах с открадната чанта. Лудост ли е, прокоба ли е това?

Разбира се, сега отново ще дадем енергия и пари,  за второто възстановяване на култовото бургаско съоръжение. Може би ще има и трето и четвърто, докато не се сложи полицейска охрана. Докато не сложим полицейска охрана на всяко цветенце, което засаждаме, на всяко късче красота и хармония, които създаваме.

Какъв е смисълът на всичко това? Може би да се доказваме ежедневно като Сизифовци и да носим кръста на съзнанието, че само на 2000 км на запад, съществува красота, която никой не руши.