През 2013г. отбелязахме 70-годишнината от уникално историческо събитие – спасяването на евреите в България от лагерите на смъртта.  В отношението си към бурните събития в годините на Втората световна война Бургас е различен от другите градове в страната – и тогава, преди близо век, и сега.

Преди 70 години в резултат на широкия обществен натиск от страна на местни политици, индустриалци и интелектуалци, градът успява не само да спаси „своите” евреи от депортиране и изтребление, но и да улесни живота им, като заобикаля репресивните закони и забрани. Архивите пазят подвига на всеки българин, дръзнал да се противопостави на злото. Но единствено в Бургас те бяха извадени от прахта и имената на спасителите бяха високо съобщени. Идеята за своеобразния жест на благодарност към хората, на които дължи съществуването си, бе на Алберта Алкалай –  потомка на спасени от гибел бургаски евреи. Организираната от нея мемориална вечер „Памет за спасителите на българските евреи” в бившата бургаска синагога бе своеобразен завършек на годината, посветена на годишнината от преодоляването на Холокоста. Документалният филм „Да помним”,  изнесе на повърхността малко известни факти за еврейската общност в града и нейните спасители. Сега вече потомците на онези смели бургазлии, които в тъмните времена на натиск и мракобесие не са се уплашили да отстояват своите човешки ценности знаят, че подвигът на предците им не е забравен.

Ето какво пише в благодарственото си писмо Атанас Лолов:

„Думите на г-жа Алкалай ме стреснаха, когато тя сподели мисълта си, че ако бургаските евреи не са били спасени, то тя нямаше да бъде сега сред нас. Този факт е достатъчен да причини буря в душата на всеки, който е човек.

Същото се отнася и за един млад художник – там, в синагогата, имаше малка изложба на Бетино Асса, син на Виктор и Елена Асса. Съдбата ме е свързала с неговия дядо – покойният Мишо Михайлов, мой скъп приятел от юношество. Срещата ми с изкуството на младия Бетино Михайлов – Асса беше истинско откритие не само заради силната и изящната негова работа, но и заради факта, че той също не би бил роден, ако….Сълзите ми потекоха и аз се почувствах малък пред Бог, който наистина е велик.”

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Актрисата Мая Зуркова, дъщеря на изтъкнатия общественик и ротарианец Любомир Зурков пише: „Ти повдигна булото на забравата на отминалите в небитието непровъзгласени герои. Защото всички те бяха хора, в случая от Бургас. Ти припомни думите на Талмуда: ”Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. И както самата ти казваш – родена си и си сред живите именно поради този уникален български факт – спасяването на нашите евреи.”

Евреите

Бургас  още от създаването си е бил космополитен и толерантен. Преди освобождението наш сънародник, минал през града, отбелязва: ”Драго ми дойде, като се научих как между другите народности…тук се отличават тъй по търговския си дух както и по народното си  чувство мнозина от нашите българи” – доказателство, че  тук в мир и съгласие са живеели всякакви етноси. Когато на 6 февруари 1878 година, „летящият отряд“  на полк. Лермонтов освобождава Бургас, в градчето живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи и гърци.

Всъщност, приблизително по това време в Бургас се заселва първият евреин – търговец на портокали. Той идва от Стара Загора, вероятно привлечен от възможностите на пристанището и широтата на духа у местните хора. Пъртината за неговите сънародници е проправена и много бързо в морския град се преселват десетки еврейски фамилии от Карнобат, Ямбол и Стара Загора. Еврейската общност се превръща в авторитетна и развиваща се община, която активно участва в икономическия и обществения живот на града. Местните евреи са търговци, индустриалци, банкери, застрахователи. Те дават старт на шивашката манифактура в града, оглавяват водещи предприятия. Рафаел Бенрей е първият евреин – индустриалец, открил производството на сапун в Бургас. Най-престижната застрахователна агенция е на Йомтов, а първата работилница за шапки и каскети принадлежи на Голдшладер.

Жаждата за обединен духовен живот води до изграждането на синагогата, сега градска художествена галерия.  Изградено е училище за децата до 12 години, а към него – читалище с богата библиотека. Благотворителните дружества като „Добра Надежда”, „Вицо”, „Бекурхолим” доставят на болните безплатни лекарства и помагат на бедните евреи с дрехи, обувки и учебници.

Емоционален, смислен и пълноценен е животът на евреите в Бургас, в съзвучие с българи, гърци, арменци и турци. Съдбата им променя Втората световна война. През март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, по-късно Парламентът приема Закона за защита на нацията, който поставя евреите на изпитание – имотите им се отчуждават, фирмите и предприятията им се затварят, организациите са разтурени.

В Бургас еврейското училище е затворено. В него се настанява жандармерията, а мазето е превърнато в място за изтезания и побой за тези, които не спазват фашистките закони. Блокирани са всички сметки на евреите в банките, както и сметката на Бургаската еврейска община. Въведени са полицейски час и унизителни забрани за посещение на заведения, театър, кино. С наредба се определя какви суми и ценности могат да притежават и как трябва да предоставят личните си бижута на публичен търг. Заповед определя на новородените да се дават само определени имена. Евреи не могат да имат автомобили, радиоприемници и телефонни постове. Определя се и в кои квартали могат да живеят. Забранява се дори да им бъдат съобщавани каквито и да е новини, да се разискват с тях политически и обществени въпроси, да се движат по улиците и да посещават публични места от 21 часа вечерта до 6 часа сутринта. Всички евреи – мъже от 18 до 45 г. са мобилизирани и работят робски труд по 8-9 месеца в годината при нечовешки условия в трудовите лагери.

Спасителите

Много от българите, живеещи в Бургас, не приемат промените за еврейското население. Бургазлии, станали изведнъж собственици на бившите еврейски магазини и работилници, масово изпращат до Комисарството по еврейските въпроси писма, в които настояват евреите, като „компетентни и необходими”, да останат като работници в бившите си предприятия.

Архивът е съхранил имената на много достойни хора, готови да помогнат на своите съграждани, съседи, приятели.

Търговците Пеев, Мешков и Скрипалчев

На 27 октомври 1943 г. пишат писмо до Комисарството по еврейските въпроси:  „Молим наредете да ни се разреши да приемем като работничка в магазина ни находящ се на улица Александровска 71 еврейката Сара Бохоръ.

Владимир Керин

Заможният бургазлия моли властите за разрешение да запази изключително нужния общ работник Хаим  Йерусалми. Преди това  Йерусалми е директор на Българо-италианската банка в Бургас, получил почетна диплома от италианския крал за укрепване на двустранните икономически връзки. След уволнението семейството му – съпруга и четири деца, остава без всякакви средства за препитание. 

Любомир Зурков

Собственикът на дрогерия „Зуркови” взима на работа Шимон и Жак Калдерон и по този начин дава прехрана на многочисленото им семейство. Зурков остава в сърцата на бургаските евреи с постоянните си дарения от лекарства за поболялите се от нечовешките условия в трудовите лагери мъже.

Сава Димов

Собственикът на фабрика „Шуменско пиво” не се разделя със своя млад счетоводител Йосиф Асса и дори го спасява от арест.

Александър Хаджипетров

По това време той все още не е един от най-богатите и видни бургазлии, а ученик в Търговската гимназия. Когато учител с профашистки убеждения  нарежда на отличния ученик Жак Йерусалми да седне на унизителния последен чин, защото е евреин, Александър заявява: „Ако ще местите Жак, то и аз ще седна най-отзад.“ Учителят повече не посмява да прави размествания в класа.

Депортиране

През 1943 г. в Бургас живеят 902 евреи. На 4 март в Комисарството по еврейските въпроси в Бургас е оформен списък с 422 евреи за изселване / 174 семейства/. Включени са предимно заможните граждани с блокирани сметки над 50 000 лева и движими и недвижими имущества на такава стойност. С гриф „Строго секретно” от София е изпратена телеграма, одобряваща операцията.

Желяз Петков е директор на пощата, съсед и добър приятел на Аврам Асса – председател на еврейската общност в града. Вместо да занесе телеграмата в Комисарството по еврейските въпроси, той я скрива в джоба си и първо я показва на Аврам. Застрашените от изселване семейства са предупредени за страшната съдба, която ги очаква.

Евреите започват да търсят съдействие от своите приятели в Бургас. На помощ веднага се отзовават: Петко Росен – адвокат, бивш депутат и писател, Петър Велчев, Росен Чорбаджиев, Панайот Георгиев – параходен агент, Меню Владков – индустриалец, Жени Патева и д-р Теодоси Болгуров. Същата вечер адвокат Росен Чорбаджиев и Петър Велчев заминават спешно за София за среща с Цар Борис ІІІ. Връчват декларация, подписана от видните граждани. След няколко дни под натиска и на други обществени организации депортирането на евреите от Бургас е отменено.

Няколко месеца по-късно обаче през, юли 1943 г, в Бургас отново се изваждат списъци на евреи, подлежащи на принудително изселване. Намерението на Комисарството по еврейските въпроси е този път успешно да се отърве от 298 еврейски семейства. Изселването ще се извърши с влак № 421. За напускане на града и установяване на новото място са дадени едва три дни.

В Бургас тази новина се посреща с истинско възмущение.

 

Петко Росен

Видният общественик и човеколюбец започва трескава работа за предотвратяване на акцията. Ето какво помни съпругата на покойния писател: „Готвеше се акция на опозиционните водачи да се явят и протестират пред областния директор. Но когато се разбра, че това няма да стане, Петко просто побесня и не си намираше место. Изложи ми възраженията, които смяташе да направи пред областния директор: „Българският народ има един голям и ценен морален капитал — своята толерантност към чуждите малцинства у нас. Ние като народ сме се гордели с тоя капитал и със своята човещина. Сега за хатъра на Хитлер и него трябва да пожертвуваме и да се изложим пред световната съвест. Евреите у нас са мирни граждани. Много от техните синове са воювали рамо до рамо с нас във войните и са си дали живота за нашата родина. Нашият народ не изпитва омраза към тях. Те са приобщени към нас. Никога в България не са извършвани погроми и гонения срещу тях. Жълтите звезди, които им са прикачени сега, са срам за нас. Ние, гражданите на Бургас, високо протестираме за готвените безчовечни мерки спрямо евреите. Тази акция ще сложи мрачната си сянка върху нашия народ, като зверове и убийци”. Като отидохме в областното управление аз изложих това, което ми беше казал Петко, и което се споделяше от всички нас. Акцията се спря, евреите си останаха непокътнати, за наша голяма радост и удовлетворение”.

 

Кметът д-р Дянко Пръвчев

Дянко Пръвчев – белгийски възпитаник и доктор по право, е кмет на Бургас от 1939 до 1944 г.  Негова е водещата роля за спасяването на евреите от града. В тяхната защита той привлича и други кметове от района. Заедно заминават за София, където посещават Народното събрание и други правителствени органи, партии и влиятелни лица с единствената цел – да спрат депортирането на бургаските евреи. Бургазлията Матей Хаджипетров, внук на главния ктитор на манастира на остров „Света Анастасия”, го свързва с митрополит Стефан, който обединява църквата около идеята за облекчаване живота на преследваните и  укрива в дома си равина на Бургас – Шломо. Мисията на делегацията от бургаския край е успешна. След завръщането на Пръвчев и придружаващите го кметове изселването на евреи е отменено за втори път.

Д-р Дянко Пръвчев умира на кметския си пост от мозъчен инсулт на 14 януари 1944 година, едва 55-годишен. „Заповяданото принудително изселване на населението създаде верига от нови проблеми, не търпящи отлагане и налагащи непременно лично участие на кмета. Д-р Пръвчев с цената на своето здраве отлично се справи и с новите условия, като не изпускаше и редовното управление на общинските служби”, пише в акта за злополука, изготвен от Бургаското градско общинско управление на 16 февруари 1944 г.

За спасяването на евреите от Бургас заслуга имат и други влиятелни личности от онова време. Но най-голяма е заслугата на хората без власт, притежаващи голямата сила на човешкото съчувствие и почтеност. Именно те са оставили своята невидима диря и са задали модел на поведение, който Бургас следва и досега.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly