Пътеводител из книжарските потайности Mind the horns!

Снимка: Гео Калев

“Следвай парите” – крилатата фраза на Дълбокото гърло от „Цялото президентско войнство” на Пакула означава едно, че парите миришат. Най-силно и най-зле миришат по време на криза, „инвестирани” в нематериалните активи на духа. Влезем ли в някоя от големите нови галерии, синеплекси или пък книжарници, разцъфнали насред масовото униние, няма как да не го усетим.

Повод да припомня това е едно майско събитие – тази година, по време на поредното (и рекордно слабо) издание на Панаира на книгата, в самото сърце на столицата, отвори врати новата огромна книжарница, „Грийнуич”. Сигурно и на други е направило впечатление, че споменавайки събитието в своите хроники, медиите разсеяно пропуснаха, да съобщят името на гордият собственик. Фейсбук страницата, която бързо набра фенска маса сред привържениците на това модно и престижно занимание, четенето, също спести профанния детайл. В панаирните среди вече се носеше мълва, че собственикът е Йордан Антов, (Данчо Барда), а фактът, че Антов обикаля щандовете на издателите, за да събира книги на консигнация обагряше благата вест с неприятен оттенък. Консигнацията като особеност на местната тъговия с книги заслужава отделен текст, но предполагам, вредата от нея ще изпъкне достатъчно ясно и в контекста на този.)

И така, не се губих дълго в догадки относно собственика. Отидох, да проверя на място. „Грийнуич” се оказа в огромно пространство на бивш магазин за модни стоки на ъгъла на бул. „Витоша” и „Солунска”. Трябва да призная, че след бургаския „Хеликон” през 90-те и „Ориндж” през 2004, удивлението ми от подобни храмове на духовното потребление е доста вяло и произтича главно от въпроса: кому е нужно това? По какво този мол за книги се различава от/конкурира с останалите? Навсякъде все същото: щандове със забавления за скучаещите сноби и домакините с претенция за изтънченост; сериозна литература също присъства, но в качеството си на интелектуална индулгенция, не повече; неизменен детски кът, приютяващ и вменяващ съблазните на четенето у бъдещите потребители; барче за улесняване на социалния живот на тези симпатични интроверти, четящите, а също и за промоции на книгите на „по-успешните” пишещи.

Бързо приключих с огледа. На излизане си купих един молескин, истинската ми придобивка обаче бе касовата бележка, на която пишеше „7 старс ЕООД”. Фирмата на собственика на Грийнуич се казваше „7 старс”! Тъй като това име не ми говореше нищо, веднага проверих за детайли в Търговския регистър. Тази справка се оказа и първата ми стъпка в тъмната заешка дупка на българския книгобизнес! Защо „заешка дупка”? Защото с всяка измината стъпка, чувствах как се отдалечавам от началната точка на своето търсене, без признак, че то някога ще свърши. Все пак мисля, че е време, да започна, да запознавам и други с чудесата в тази заешка дупка – бъдещи и настоящи писатели, книжари, издатели. Колкото по-наясно са те с картографията й, толкова по-успешно биха преценили доколко компромисът, рискът и лутането си струват и доколко важна е станала съпротивата.

Първият объркващ и даже леко плашещ извод, който направих след проверка в регистъра, бе липсата на ясна граница между издатели и книгоразпространители в България. В борда на директорите на „7старс” освен Йордан Антов от „БАРД” се оказа и Виктория Бисерова от „АЛТО Комюникейшънс”, която пък можете да видите като управител в офиса на издателство „Ентусиаст”. Може и да не е престъпление това преливане на един бизнес в друг, но какво се случва с конкуренцията между издателите в такива случаи? Ако ще играят двама („Ентусиаст” и „Бард”), защо да не са поне трима? Или четирима? В консорциум с ясна цел и при ясни условия! На издателите у нас определено не им е лесно с книжарите, но от това не би трябвало да следват странни игри под тезгяха, нали? Защото на авторите и преводачите им е още по-трудно. Те са на най-ниското стъпало на „хранителната верига”, образно казано, а от тях зависи изобщо да има нещо на пазара. Топли връзки като тази между „Бард” и „Ентусиаст” съвсем не изглеждат окуражаващо на някой, решил да търси справедливи условия за реализация на труда си. Напротив, изглеждат обезпокоително и просто няма как, да не потърси алтернатива в самиздата. Но ако човек ще се самоиздава, добре е да знае кой е на пазара.

Чували ли сте за веригата “BookPoint”? Всекидневно минавам покрай една от нейните книжарници, но едва напоследък се питам, чия е. Ситуацията около „BookPoint” вече е намерила известна публичност на страниците на вестник „Култура” в едно интервю на търговеца и книгоиздател Рубен Лазарев. . В него, на въпроса на интервюиращия го за предполагаемото преструктуриране на книжарския бизнес у нас и изчезването на големи играчи от него за сметка на появата на нови, Рубен Лазарев* така представя нещата, сякаш у нас има един голям и свободен пазар на който се състезават равнопоставени всички и сегиз-тогиз изчезва по някой, подразбирайте, по-некадърния. Аргументът е, че от играта заедно с „Пингвини” са излезли и „Буквите”, които макар и не толкова големи като “Пингвините” все пак са значителна верига. (В момента са под запор.) „Сиела” оцеляват, но то е вероятно не защото са гигантски, а само защото са умерен и коректен играч. „Коректен” звучи добре, въпросът е кой може да си го позволи на българския пазар. А „умерен”, става ли дума за издаване на литература, звучи конформистки, страхливо и ретроградно. Нейсе, този текст не е посветен на високия издателски дух, а на парите, така че един поглед в Дакси пести много емоции. Там може, да се установи, че “BookPoint” са се появили след стопяването на „Пингвини”. Как обаче? Вероятно от нищото. Нови и неопетнени. Всъщност, „BookPoint” никога на са били нови. Те са собственост на фирма „КНИЖАРНИЦАТА”, която, верно, е относително нова, но зад нея са добрите стари момчета от „Пингвини”, а зад тях пък – куп интересни фирми с техните пари. Впрочем, ето я картинката (натиснете тук, за да видите схемите в пълен размер):

doc-3

Както може да се види от графиката, не всички играчи от „Пингвини” са в „КНИЖАРНИЦАТА”. Двама от тях са в старата, уж фалирала фирма, а през 2009 са регистрирали и една нова, „Пингвини Имоти” ЕООД, чийто капитал е непарична вноска, представляващ доста скъп имот в обществена сграда в Русе, собственост на старите “Пингвини”.

Та, да обобщя: „големи играчи” изчезнали от „пазара” май няма. Кой още е на тази сцена? „Букборд”? Тях замалко да изпусна, макар да са съществена част от общата картина. Кои са те? Google ги разпознава като „бившите Пингвини”, вероятно чисто топографски, защото замесените в това начинание са солидните издателства „Унискорп”, „Инфодар”, „Кръгозор” – Този нов консорциум е взел като кредитор половината верига на „Пингвините”, а продажбите в тази мрежа се следят изкъсо чрез специализирания софтуер, който ползват повечето вериги у нас, но който по странни причини не може, да послужи за контрол над този непрозрачен бизнес и окончателно слагане на край на порочната практика с консигнацията. Ако потърсим отправна точка с която да сравним ситуацията у нас, добре е да обърнем поглед към Германия, където единна и централизирана информационна система прави невъзможни злоупотребите. Браво на „Букборд”, но някаква недомлъвка остава, да витае из въздуха. Каква недомлъвка? – ще попитате. Поставете се на мястото на издател, работил с „Пингвини” през последните няколко години. Не сте видели никакви пари от продажбите си в тяхната верига, така че е неизбежно, да потърсите търговския им директор и да му заявите, че настоявате, да получите тези пари, защото това е вашият бизнес, вашият източник на препитание, препитание за хората с които работите и изобщо, животът ви. Искате поне да знаете, кога и дали изобщо нещо ще получите. И по възможност, без много унижения и търчане. В началото на тази година сигурно много издатели са го правили. И вероятно са получили един и същ отговор от търговския директор на „Пингвини”: „Пингвини” са много зле, проявете търпение. Вариантите са два – присъединете се към „Букборд” и започнете, да си получавате парите оттук нататък, но забравете претенциите си дотук. Или ако държите на претенциите си към „Пингвини”, търсете начин да си ги удовлетворите, но без помощта на „Букборд”. Вероятно повечето издатели приемат тази дилема за неизбежна. Кой колко е загубил, стотици, хиляди или стотици хиляди, няма значение. Дали тя е стояла и пред издателите в „Букборд”? Кой, изобщо, е търговският директор на „Пингвини”? В началото на тази година същият е отговарял по телефона на немалко разярени издатели и им е предлагал присъединяване към „Букборд”, но кой е той все пак? В един единствен ресурс в мрежата, една статия на „Капитал” от 2009-та можете да се натъкнете на името му – Димитър Атанасов. Търговският регистър няма да ви е от полза за това име. Очевидно той изпълнява отговорната длъжност без да е собственик на дялове в „Пингвини”. Необичайно е, но очевидно е възможно. Всъщност, доста от нас сигурно са се сблъсквали наживо с него – услужлив, млад и скромен книжар в бившата книжарница на „Пингвини” на пл. „Славейков”, където в момента се намира магазин Carrefour? Той бе един от последните и най-лоялни служители останали на работа там след масовото напускане. Като че ли внезапният му скок в йерархията съвпада с падението на „Пингвините” – периодът в който веригата престана да се отчита на издателите. Съвпадение? Може би. Но съвпаденията са повече от приемливото: Митко Атанасов може да бъде видян и на щанда на „Букборд” на борсата на гара Искър, а това е вече доста смущаващо. Документално е недоказуемо, но наблюдаемо.

След всичко това, дали случващото се у нас в момента може просто да се нарече „преструктуриране на книгобизнеса” или е нещо малко по-различно, да го наречем „картелизация на книгобизнеса”. Едно договаряне между големите играчи на пазара за сметка на всички останали?   Междувременно, докато дописвам този текст, в София, на площад „Славейков” отваря гостоприемно врати ново книжарско чудо. И всички вече го наричат „една от Бардовските книжарници”. Започвам текста си с „Бард”, приключвам го с „Бард”, а по средата – „Пингвините”. Някак хаотично и зле структурирано се получава. Спокойно, това е разказ с неочакван край: Собственик на новата „бардовска книжарница е фирма „РЕКТОРАТА”, а в нейния управителен съвет освен Данчо Барда е и Златан Златанов от „Пингвините”. Успявате ли все още да правите разлика между „Пингвините”, „Бард”, „Еспо”, „Букборд”? Аз не успявам! Може пък отварянето на тези нови книжарници да е във връзка с евентуалното закриване на пазара на площад „Славейков”, което аз лично адмирирам. Книгата не бива да е амбулантна стока. А може да е просто добра инвестиция в период на криза – недвижимостта остава. Все пак да не забравяме, че вместо с недвижимост този бизнес би следвало да се занимава повече с нематериални активи.  …

*Рубен Лазарев – шеф на slaveikov.bg – интересен проект, на който засега няма защо, да се спирам подробно. Онагледен с графика изглежда така:

doc-4

Райна Маркова е инженер по образование, автор на няколко книги и на множество статии на тема технологии, изкуство и ситуационизъм. Води колонката “мрежа/паяжина” в “Култура” от декември, 2006. От три години преподава творческо писане в магистърската програма на катедрата Славянски филологии в СУ.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.