През ноември 2011 година Столичната община обявява обществена поръчка за изготвяне на Интегриран план за градско възстановяване и развитие на София. Инициативата е финансирана по Оперативна програма регионално развитие на ЕК и е на стойност 709 300 лв. Победител в конкурса е обединението „София XXI”. То е регистрирано на адрес – ул. Алабин 16-20. Там по случайност се помещава и камарата на архитектите в България. На практика обединението „София XXI” е избрано да изготви Задание за изработване на Подробен устройствен план (ПУП) или проект за изменение (актуализация) на действащ ПУП за зоните на въздействие, включени в ИПГВР. Задачата е да разработи задание за предпроектни проучвания за проекти, включени в ИПГВР и още куп други неща.

В авторския колектив на „София XXI” изпъкват имената на мастити архитекти. Ръководител на проекта е Веселина Троева. Тя е директор на „Национален център по териториално развитие“. Случайно или не главният архитект на София Петър Диков работи дълги години в същото ведомство, докато то все още се казва Национален център по териториално и селищно устройство. Дори в един момент е зам. генерален директор на предприятието. Архитект Яни Вълканов е координатор на проекта и ключов експерт по “Градско развитие”. Той е и ръководител на зона с потенциал за икономическо развитие. Архитект Иво Пантелеев е експерт по “Обществени центрове и публични пространства”и ръководител на зона на публични функции с висока обществена значимост. Той е член на борда на сдружението Societas Urbanum.  Председател на сдружението е арх. Атанас Панов от „ЛП консулт“. В състава му изпъкват арх. Калин Диков от „Архитектоника студио“ – брат на Петър Диков и почти министърът на инвестиционното проектиране Калин Тихолов от Архитектурно-строителна асоциация, за когото БИВОЛЪ е писал не веднъж. Там са и съдружниците на Пантелеев от Архитектурна и дизайнерска агенция –  Кристиана Николова и Румен Първанов, както и доста други известни архитекти.

И в „София XXI” се открояват още мнозина наложили се автори, сред които и преподаватели в УАСГ. Сдружението „София XXI” изготвя възложените му задания и ги предава на Столичната община през октомври 2013 година. Дефинираните зони са четири. Първата е бул. Евлоги Георгиев, зелените площи около Перловската река и площад Орлов мост. Зона две е по ул. Граф Игнатиев, Солунска, 6 септември, Ген. Паренсов, Цар Шишман и площадите Славейков и Гарибалди. Третата зона е градинката пред Народния театър, зелената площ около руската църква и площадите Александър I, Николай Гяуров, Царя и Раковска и жълтите павета. Четвъртата зона се простира между градинката Кристал, парламента, булевардите Царя и Левски, улиците Московска, Оборище, Дунав, храм паметника св. Александър Невски и храм св. София. През 2013 г. Столичната община обявява конкурс за четирите зони по проекта „Създаване на проектна готовност за кандидатстване на Столична Община по Оперативна програма Регионално Развитие за периода 2014-2020г.” Стойността на обществените поръчки за четирите зони е 2 497 600,00 лева, като финансирането от ЕФРР е 2 122 960,00 лева, а националния бюджет отпуска 374 640,00 лева.

Зона едно е спечелена от архитект Стефан Добрев. Справка в daxy.com показва, че Добрев е съдружник с Алфонсо Салазар Санчес – съпруг на шефката на кабинета на Царя – Миа Мореро.

Изработването на проектите за зони втора и четвърта е възложено на А.Д.А. „Архитектурно дизайнерското ателие”, ( според daxy.com Архитектурно дизайнерска агенция), което е управлява от 3 лица. Едно от тях е архитект Иво Пантелеев. Същият който  фигурира, като експерт по “Обществени центрове и публични пространства” и ръководител на зона на публични функции с висока обществена значимост в колектива на „София XXI”.

Автоматично възниква въпросът до колко е редно някой, който е изготвил определено задание да участва в конкурса за изготвяне на проект по въпросното задание? И как би погледнала ЕК на тази ситуация? Заданието, в чието изготвяне участва Пантелеев е свързано с ПУП. От законова гледна точка авторите на ПУП нямат авторски права върху него и не упражняват авторски контрол. Това означава, че макар и да част от колектива на „София XXI”, Пантелеев няма да упражни авторски контрол над себе си, докато проектира облика на зони втора и четвърта.

Има ли обаче конфликт на интереси?

Като съавтор на заданието Иво Пантелеев е бил наясно със задачите, които трябва да се решат преди другите участници във втората обществена поръчка. Нещо повече, той е част от колектива, който е изготвил параметрите, в които трябва да се вместят проектите по инициативата „Създаване на проектна готовност за кандидатстване на Столична Община по Оперативна програма Регионално Развитие за периода 2014-2020 г.” Поставя ли го този факт в облагодетелствана позиция спрямо конкурентите му? Трябва ли да се намеси Комисията за защита на конкуренцията? Редно ли е било, Столичната община да допусне архитект Иво Пантелеев да кандидатства с проект по заданието, в чието изготвяне е участвал? И то при условие, че Пантелеев членува в Societas Urbanum, заедно с братът на главния архитект на София – Калин Диков. Все смущаващи факти. Конфликтът на интереси е тема която в България е тясно свързана с фантазията на съдебния състав, който би разгледал подобен казус.

This post is also available in: English