Автентичният български дисидент и бивш политически затворник от времето на комунизма Николай Колев – Босия вече 12 дни гладува в знак на протест срещу корупцията и престъпното статукво на властта в България. Босия обяви отново разделителната линия между диктатурата и демокрацията. Залагайки не друго, а собственото си здраве и живот. Ако във времето на тотална подмяна на ценностите и тържествуващата пропаганда на задкулисието, все още са ни останали неоспорими корективи за истина и лъжа, за добро и зло, то Кольо Босия е един от тях.

Неговата гладна стачка е оголения нерв и чистата съвест на примрялото ни общество в конформизма на страха и безизходицата. Биволъ публикува един текст, който Кольо ни изпрати специално преди няколко месеца, но сега е точният момент, в който неговото послание да стигне до читателите. Ние си залагаме босите копита редом до Босия.

Кой е Николай Колев – Босия?

Кольо Босия  е от най-колоритните личности сред неформалите от края на 80-те години на миналия век.  Начетен, музикален, поет, журналист, як, своенравен  и безпардонен.  Гръмогласен и честен…  Ако смята, че нещо е вярно, спирачка няма. Но се случва сам да се лъже. Непримирим с безпардонната и безнаказана политическа арогантност и демонстративна корупция Кольо нялколко пъти застава пред Парламента и замеря с развалени домати депутати и министри. Последствията от това са: В периода 29 май-31 септември 2015 г. е арестуван 14 пъти. Преди това по същия повод е арестуван на 21 ноември 2012 и на 9 септември 2013 г. за боядисване на паметника на Съветската армия. И двата пъти е с повдигнати обвинения за хулиганство  по чл. 325 от НК. През 2015 г. е обвинен по УБДХ и чл. 325 от НК. Всичките дела ги е спечелил. На свой ред Николай съди институциите по Закона за отговорност на държавата. Минали са пет дела. До момента е осъдил е СДВР 3 пъти и два пъти Общината в София. Освен това е осъдил и бившия Главен прокурор Никола филчев за клеветнически твърдения срещу него по една телевизия.

Автор е на 6 книги и над 2000 публикации.

Председател на Българската лига за правата на човека.

Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП

СПРАВКА

за Николай Ганчев Колев Николай Ганчев Колев /Босия/ е роден на 04.05.1951 година в град Стара Загора, българин, български гражданин, със средно образование, разведен с едно дете, осъждан по чл. 325 от НК, въдворяван в град Бобов дол по чл. 40 А от ЗНМ за неупражняване на обществено полезен труд.

Колев е завършил средно образование в РЕГ „М.Горки“ в град Стара Загора през 1969 г. След отбиването на военната си служба е приет за редовен студент в СУ „Кл.Охридски“, специалност „Руска филология“, учи до III курс и напуска университета. Работи последователно в СХК, Комбинат „Мебел“ и Куклен театър в гр. Стара Загора. От 1982 г. до сега не е регистриран да упражнява обществено полезен труд.

По месторабота, Колев не се е ползувал с нужния авторитет. Основна причина за това е неговото поведение, което е било в дисонанс с общоприетите социални норми на живот. Отчитайки своите качества след 1982 г. той се отдава на „литературна дейност“ – пише стихове, прави преводи от руски език, но публикации няма, поради ниската литературна стойност на материалите. Интелектуалното ниво на Колев е много добро. Следи всичко ново в съвременната литература, но поради слабоволието си регулярната прекомерна употреба на алкохол не развива своите качества.

Впечатление прави нехилистичното отношение на Николай Колев към всичко създадено у нас в годините след социалистическата революция. В тази връзка той желае да бъде водеща фигура в борбата „за свобода“ на личността и да воюва за правата на хората, тръгнали след него. Главната роля, която той сам си отрежда се дължи на изключително високото мнение, което той има за себе си, желанието му да бъде обединителен център на своето обкръжение, мания за величие и световна популярност.

Тези качества и начина на мислене оформят Колев като един от най-активните членове на Независимия профсъюз „Подкрепа“ със силно изразена антисоциалистическа концепция. Независимо от провежданите с него множество разговори и в последствие прилагани мерки от НК той твърдо стои на своите позиции и с още по-голяма ярост разгръща активна дейност. Явява се като популяризатор и агитатор на Независимия профсъюз „Подкрепа“ сред различни слоеве на населението из цялата страна. Поддържаше непрекъсната връзка с радио „Свободна Европа“, където безцеремонно предаваше клеветническа информация.

В периода на Екофорума беше сред първите посрещачи на Румяна Узунова. В своята дейност си е поставил за цел създаване на трайни връзки, съгласуване и координиране на действията между „Клуба за преустройство и гласност“  и НПС „Подкрепа“. Особено нагло и цинично се отнася към МВР и конкретно към служителите на ДС. През целия период на Екофорума се движи сред активистите на „Екогласност“ и „Клуба за преустройство и гласност“, дава множество интервюта на западни журналисти с остро антисоциалистическо съдържание, клеветейки по най-безцеремонен начин действителността.

Като кулминация са изказванията му на дадената пресконференция за западни журналисти в сем. Пройчеви на ул. „Л.Кошут“. Взима активно участие в провежданите агитационни и други масови прояви на неформалните сдружения. Активно се включва и в проведеното на 03.11.1989 г. шествие за връчване на петиция до Народното събрание.

София, 04.11.1989 г.

КЪДЕ Е ЗАКОПАНО КУЧЕТО И ЗАЩО ТРЯБВА ДА ГО ИЗКОПАЕМ

от Николай Колев – Босия

В момента у нас се разиграва читалищното мероприятие „Председателство на ЕС от България“. У нас се изсипаха една сюрия отрепки и тарикати. Лицето Жан Клод Юнкер, както и останалите задници от ЕС,ЕК, и ЕП показаха нагледно какво ги интересува. Те не искат обща позиция по отношение на  европейските ценности и истинските решения на проблемите, а искат мек диктат на няколко западноевропейски чиновници и най-вече на една малка групичка от банкери за създаване на модел на послушници. Самите те са точно такива. Фактът, че най-коварната от тях – Великобритания – прави опити да ги напусне е показателен, че става дума за надхитряне. Вярно е, че  става дума за политически ходове, но това е на практика политически тарикатлък, а всъщност, икономически диктат. Не бива да възприемаме Западните ценности чрез т. нар. „евроценности“. Аз предпочитам да приемам националните ценности на Германия, Франция, Холандия и другите чрез националните им ръководства, а не чрез т. нар. „Европейски структури“. Не, че там няма тарикати и послушковци. Но там обществата доминират над политиците и това води до, волю-неволю, послушание на политиците към обществените ценности. Това е трудно разбираемо за обикновения българин, защото през последните седем десетилетия той беше смачкан и десоциализиран от страна на комунистическия и посткомунистически режим.

Нито един европолитик не може да си позволи простотията да прегръща и целува един доказан криминален тип, какъвто е Бойко Борисов и в същото време да притиска със заплаха за санкции Полша, Унгария Чехия, Словакия и Румъния. Терминът „Моят приятел Бойко“ не означава нищо друго, освен „Нашият послушник Борисов е моделът, към който трябва да се стремите. Всякакво несъгласие ще бъде меко, но постоянно наказвано!“ Това е моделът, който еврозадкулисието е създало и непрекъснато рекламира. Исторически и политически това не е нищо ново.

България отново е унизена чрез този цирк, който се разиграва в София. Приказките за „Западните балкани“ е невероятно точна по отношение на „Българския пример“. Ако искате мръвка от еврочленството-трябва да сте послушни.

Разбира се, това е възможно заради исторически идиотската позиция на Кремъл. Кремъл има рефлекси да диктува твърдо щенията си. А те са тотални. Меките форми са му непознати и недействащи. Там е в сила схващането, че в даден момент Западна Европа и САЩ ще се коалират с Русия, ако международната обстановка изисква някакви усложнения. Както го направиха по време на ВСВ. Западът дори си затвори очите, че ВСВ беше подготвена и финансирана от СССР с цел превземането на Запада от СССР чрез глупостта на Хитлер и националсоциализма. В Русия няма политика. Там има само силови решения.

Руският прочит на историята е крайно нежелателен за нито една европейска държава. Самото съществуване на една такава територия е опасна за цивилизацията повече от всичко друго. Тя е обречена да се разпадне, но това няма да стане без големи пакости. Свръхагресията рано или късно се изявява по най-бруталния начин.

Но да оставим Русия да се пържи в собствен сос.

Нека се върнем в Европа.

За мен ЕС и останалите европейски институции са далеч от желаните. Те нямат тежестта и ефективността на двустранните отношения с нито една отделна европейска държава. Някой много иска да бъде шапката на Европа, но начинът на реализация е доста посредствен. Достатъчно е да видим кои са българските евродепутати, за да се усъмним в ефективността и добронамереността на ЕП. Същото се отнася и до българския еврокомисар. Изобщо, българскте еврокомисари още от самото начало се оказаха еврократуни, но избрани, или по-точно, назначени от още по-големи кратуни.

България трябва да предприеме незабавно две неща. Първото действие е вътрешнополитическо и се състои от измитането на цялата политическа сган, която в момента управлява или е в опозиция. От тях нищо добро не е дошло и няма как да дойде. Трябва да се създаде една работеща постоянно Кръгла маса от неправителствени организации и изявени обществени личности, която да постави истинските проблеми на България и да намери задоволителни и възможни решения. Това нещо е възможно и беше направено от Полша в периода 1989-93 г. Трябва да се направи един бърз референдум, в който да се поиска незабавното закриване на институцията „Велико народно събрание“ и правомощията му да се прехвърлят на обикновеното Народно събрание. Прокуратурата, МВР и службите да бъдат закрити и на тяхно място да се изберат нови хора със стратегия и програми за техните цели, задачи и точното им изпълнение. Трябва да се създаде добър бизнес климат, за да може да се развиват всички видове и браншове. За тази цел трябва да се озаптят банките и да се изземат голяма част от правата на сегашната администрация. Тези права да се прехвърлят на браншовите камари и на кредитните кооперации. Това трябва да стане със Закон за браншовите камари и Закон за кредитните кооперации и взаимоспомагателните каси.

Вторият проблем е да се прояви известен евроскептицизъм и да се наблегне на двустранните връзки с отделните европейски държави. ЕС в този си вид е едно хаотично и вредно образувание, от което си пълнят гушите организираните държавни престъпни групи от типа на т. нар. „Библиотекарско-сарайска банда“, която в близкото минало се наричаше „Кръгът Монтерей“. Двустранните отношения с всяка отделна европейска държава може да се прецизират и да се направят работещи. С евроинституциите това не може да се постигне, тъй като там има доминиращи и потиснати държави и групировки. Затова се опитват да създадат модел на доминиращи, но малко на брой държави и държави-послушковци. За съжаление, в момента се натрапва точно моделът „България“.

 

* Заглавията на публикацията са на редакцията по текста на Николай Колев Босия

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Можете да се включите с PayPal, банкова карта (Visa или Master Card), Epay.bg, в брой през EasyPay, през банкомат с B-Pay или с банков трансфер. Приемаме и криптовалутен данъкъ в биткойн или друга криптовалута.