Преди десетина дена ми излезе новата книга. Няма да влизам в подробности, всеки би могъл да намери информация за нея, откъде може да си я вземе, да придобие представа и така нанататака, и така нанататака, както казваше един, дето не можеш да му боядисаме това, което е построил.

Друга ми е мисълта. Имам повече от сто и петдесет представяния насам-натам. По всички диагонали, а даже и в чужбината, както казваше друг един „гений“. На доста места ме канят от различни видове културни институции. Тази година обаче на два пъти ми се случи най-откровено да ми саботират представяния, макар и, меко казано, да не съм най-неизвестният писател в България. Казвам това не за да се хваля. Думите, книгите, емоциите… Те са си сами за себе си, не е нужно да ги обясняваш, всеки си схваща това, което му влиза в главата, не е х.. да го набиеш.

Идеята ми е съвсем различна, та да се върна на нея. И в двата случая кметовете на управляващата политическа партия не ме харесвали и местните читалищни деятели заради това предпочитат да се снишат, за да си нямат проблеми.

Познайте защо не ме харесват? Заради това, че ми е голяма главата? Заради татуировката на десния ми бицепс? Заради понякога прекомерната ми дружба със спиртните напитки? Тц! На тези организирани с пари на данъкоплатците събития на мен съвсем любезно ми беше отказано да участвам заради нещата, които четете тук, в блога и на сайта ми.

Не се оплаквам. Дал Бог интерес към книгите ми. Просто искам да визуализирам как работи една (пост)комунистическа система. Отговорът е един. Никак.

Бях на няколко фестивала напоследък, освен номадството с представянията, които ми организира екипът ми, по съвместителство съпруга. Звъняха ми по телефона, идваха лично да ме канят кметове на общини, представители на неправителствени организации, както е модерно да се казва напоследък, даже в кулинарен конкурс участвах, макар и да мога да си приготвя само пържени яйца.

Нито един, ама нито един от хората, които са се свързали с мен, за да съм част от даден джумбуш, няма нищо досие в ДС и не е бил член на БКП. Да, направих си труда да проверя и е така.

Почти всички са млади и, доколкото е възможно в България, независими и дръзновени хора, които се стремят да разбунят духовете. Независимо в София или Горно Нанадолнище. Когато обаче ми предложат да направя представяне на книгите си тук или там и след дни ми кажат любезно, че няма да е сега и може да се случи по-късно, винаги е на места, на които кметът, одобряващ всичко, тъй като е местен феодал, е от управляващата партия. И директно са ми заявявали, че няма да се случи именно заради „политическата ми активност“. А аз не съм политически активен. Никога не съм имал подобни пристрастия. Винаги обаче съм бил политически критичен, към всички, това не мога да отрека. Вярвам, че това е право и дълг на всеки член на социума.

Не ме разбирайте погрешно, под „управляваща партия“ нямам предвид само ГЕРБ, а всички разклонения на БКП. Погледнете досиетата на депутатите в ДС.

Та, така. Аз от интерес към писанията ми липса нямам, не вярвам и да имам живот и здраве. Винаги съм смятал, че смисълът на това да се занимаваш с писане не е да си плащаш да висиш по телевизионните студия, а да имаш жива връзка с хората, да пътуваш, да се срещаш с тях, да им надписваш очи в очи. Уморително е, но е вълнуващо и не се оплаквам. Не се оплаквам и от другото, простата математика излиза добре, ако ме разбирате какво искам да кажа.

Просто ми е тъпо. Тъпо ми е, че държавните служители в България в масовия случай са подлизурковци, службогонци и си пазят местенцето.

Е, аз на тия две места, за които ви говоря, няма да стъпя, та ако ще пръч на оранье да е, но си се справям достатъчно добре и без тях. Това, което „Биволъ“ пише обаче няма да бъде заглушено. И, наистина, не ми пука. Това е цивилизационен избор. Аз своя съм си го направил.

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци