Турски автомобилисти и тираджии рекетирани от митничарите

Александър Леви, Понеделник 15 юни 2015. Льо Тан, Женева

Жертвите на тази корупция на дребно публикуват в интернет видеоматериали, разобличаващи практиките на местните служители, докато София преговаря за влизането на България в Шенгенското пространство.

В денят, в който България ще стане част от еврозоната, полицаите и митничарите в страната ще са с една обиколка напред спрямо своите съграждани. От години някои от тях използват европейската валута, когато закръглят заплатите си на гърба на шофьорите. « Няма беден митничар » – казват българите, приемайки тази корупция, станала нарицателна като фаталност, даже като необходимо зло.

Но днес турските шофьори и тираджии бият алармата за тези практики, чиито основни жертви са те, особено през летния период. « Съществуват многобройни специализирани страници в социалните мрежи, които дават съвети как да се прекоси България и най-вече изобличават случаите на корупция », обяснява Вилдан Байрамова, турскоговоряща журналистка от Южна България.

« Организиран рекет »

Така турските тираджии са се екипирали с малки камери в кабината, с които записват разговорите с българската полиция. Открити от разследващия сайт Биволъ, някои от тези записи станаха вирусни, предизвиквайки даже уволнението на един инспектор. « Това не е достатъчно! », възмущава се Атанас Чобанов, който говори за « организиран рекет ». Виждаме, например, митничар да контролира незаконно на магистралата, близо до границата. С няколко думи на лош турски той предлага да съкрати формалностите срещу няколко маави (сини) банкноти, кодово име за купюрите от 20 евро…  « Не кармазъ (червени), предупреждава той, намеквайки за купюрите от десет евро. На друг запис се чува тираджия, който дълго се пазари с полицайка на граничния пункт Капитан Андреево, основна точка за преминаване към Турция, която му иска пет евро. « За една чорба, нали ? », пита той преди да тръгне към Турция. Виждайки знамето на своята страна тираджията дълго благодари на Господ, че е пристигнал в сигурно пристанище.

« За една чорба » – изразът е станал пословичен и дори на неговия фон в Турция е снимана популярна телевизионна реклама за сухи супи, на която виждаме приключенията на турско семейство по време на контрол на пътя в България. « Караш с 200 евро в час, комшу », казва полицаят, преди да получи няколко пакета супа вместо подкуп.

« Това показва до каква степен в общественото съзнание на нашите съседи сме свързани с тези жалка картина », съкрушава се журналистката Вилдан Байрамова. Днес около 400 000 турски тира прекосяват България всяка година. Броят на гастербайтерите, турци от Западна Европа, прибиращи се у дома за летните ваканции, достига през някои години до 2 милиона. Истинска манна небесна. И ако до падането на берлинската стена « такса преминаване » беше пакет американски цигари или кутийка с кола, днес тя може да достигне много маави. За специалистите именно тази дребна, но всепроникваща корупция представлява най-големият проблем за присъединяването на страната към пространството на свободно придвижване Шенген. А не приливът на мигранти и няколко западни кандидати за джихад, които се опитват да стигнат до Турция по сухоземен път. Последните са дори мразени от неделикатните митничари, защото могат да им попречат на далаверата, много по-печеливша и по-малко опасна.

Присъединяване към Шенген

Тези лоши практики устояха на многобройните реформи и опити за реорганизация на полицията и митниците, предприети през последните години от българските власти, които искат да присъединят страната към Шенгенското пространство. Вице-премиерът Меглена Кунева, отговаряща за европейските политики, опитва сега да договори « частично » влизане (само за пристанищата и летищата) за края на 2015, приемайки, че сухоземната граница не отговаря и до момента на европейските норми. За да се убедим в това е достатъчно да изгледаме още едно видео – това с фолклорния оркестър от Одрин, чиито музиканти са избрали оригинална форма да платят « такса преминаване » при контрола на паспортите на Капитан Андреево. Те свирят. Българските митничари слушат прочутото парче « Мастика, мастика », считано за химн на купонджиите и местните бабаити, прославящо материалното благополучие – една мечта, станала очевидно реалност за много държавни служители.

This post is also available in: English