Кметът на Поморие иска да развали дарение към държавата с 86 г. давност Mind the horns!

Кметът на община Поморие Иван Алексиев е предявил иск до Районен съд – Поморие. С него цели да обезсили дарение от далечната 1932 година, с което Анхиалски градски общински съвет е предоставил безвъзмездно на държавата златна земя в Поморие за изграждане на почивен дом за инвалидите. Към момента имотът от 11 944 кв. м. е собственост на държавата, принципал е Министерството на отбраната и се стопанисва от държавното дружество МБПЛР „ВИТА” ЕООД. Там се намира бившият Военен санаториум в черноморския град, а сега МБПЛР „ВИТА” – клон Поморие.
В исковата си молба до съда кметът твърди, че 10 033 кв. м. от апетитния парцел не са държавна собственост, а общинска.

Факсимиле от исковата молба на кмета на Поморие Иван Алексиев за разваляне на общинско дарение след цели 86 г.

Преди 86 години тогавашните градски съветници на Анхиало са решили да извършат едно високохуманно дело в национален интерес. Те са взели колективно решение да дарят безвъзмездно на държавата уникалния терен именно за изграждане на военен санаториум. В него е трябвало да се лекуват и да бъдат рехабилитирани български военни, които са били пострадали или ранявани във войните за национално обединение. В конкретния случай, с дарението на имота в полза на държавата за изграждането на военен санаториум в Поморие, се прехвърлят правата на държавата да владее и да се разпорежда с имота като собственик.

За да мотивира липсата на дарение в исковата си молба, Иван Алексиев цитира чл. 15 от Законъ за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза. Позовавайки се на този закон, който е действал в началото на 20-ти век, се твърди, че процедурата по прехвърлянето на имота не била приключила. Цитираният закон урежда различни обществени отношения, а именно: отношенията между гражданите, държавата и общините за отчуждаване на имоти на граждани за нуждите на държавата и общините. Той не засяга обаче дарителските правоотношения, категорични са юристи. Освен това, за разлика от доброволното и безвъзмездно в обществен интерес дарение, отчуждителните производства са възмездни. При тях се прави оценка и собственикът на отчуждения имот получава паричната стойност на имота.

Алексиев и неговите подчинени неправилно се позовават и на чл. 19 от Законъ за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза, следвайки неясен извод за аналогия, че всички актове за отчуждаване следва да бъдат вписани. Всъщност чл. 19 от Законъ на Царство България определя вписване на решение на съда, а не на решение на градски общински съвет. В исковата молба се твърди, че по аналогия се вписват и други документи. Това е невярно, тъй като вписването има транслативен ефект, когато се отнася за частен имот, а не за държавен. По отношение на държавната и общинската собственост се издават актове, които не се вписват в съответната нотариална служба, а е предвиден специален ред за класирането им от съответните общински и държавни структури.

Неправилно е позоваването на Община Поморие и на Правилникъ за вписванията по Закона за привилегиите и ипотеките, тъй като с тази норма се регламентира вписването, когато се отчуждават имоти на гражданите по регулацията, или когато имотите са отчуждени за нуждите на държавата и обществото.

Цялата тази сага изглежда гротескно и абсурдно днес. Запознати с кметските намерения споделиха, че внезапните апетити с почти вековна давност никак не са случайни. Санаториумът и парцелът към него са с уникално за света местоположение на 2 “първи линии” едновременно. От едната си страна теренът граничи с плажа на Поморие, а от другата е разположен точно до лековитото солено езеро, чиято лечебна луга се сравнява с тази от Мъртво море. Вече има изявени частни интереси за придобиване и застрояване върху терена на болницата.

Историята на имотната сага в Поморие

Военният санаториум в Поморие, като сгради и терен под тях, е изцяло държавна собственост. От 1931 г. Анхиалски градски общински съвет стартира процедурите за безвъзмездното прехвърляне за изграждането на Дом за почивна станция на инвалидите към Министерството на войната.

През месец август на 1931 г. на заседание на Анхиалски градски общински съвет е взето решение за разпореждане с общинска собственост, с което се отпускат 5 декара място за постройка на дом за инвалидите, северно от поморийската калолечебница. През месец ноември на същата година, на заседание на Анхиалския общински съвет се допълва, че петте декара се предават на държавата безвъзмездно. През 1932 г. се приема с решение дареният имот да бъде разширен и вписан като 7470 кв. м., предоставени даром на държавата от Анхиалски градски общински съвет.

На 29.12.1933 г. е издаден Царски указ №716, с който е утвърдено решение №59 на Анхиалски градски общински съвет за безвъзмездно предаване на държавата на 7470 кв. м. общински терен за изграждане на дом за почивна станция на инвалидите в Поморие.

През годините, с актове за държавна собственост, имотът с 15 сгради се е разширил до близо 12 000 кв.м. и представлява здравно заведение за калолечение и рехабилитация.

През 2016 г., с решение на Министерски съвет (при управлението на втория кабинет Борисов), процесният държавен имот с принципал Министерство на отбраната е отнет от ВМА (Военно-медицинска академия), поради отпаднала необходимост, и управлението му е възложено на държавното дружество МБПЛР „ВИТА” ЕООД, чиито активи са в забранителния списък за приватизация. Последващо решение на Министерски съвет от 2017 г. (при третия кабинет на Бойко Борисов) потвърждава предходното за Военния санаториум в Поморие, и той е вписан като непарична вноска в активите на „ВИТА”. С протокол на министъра на отбраната Красимир Каракачанов от 14.06.2017 година е възложено на управителя на „ВИТА“ да регистрира новосформирания поморийски клон на болницата в Агенцията по вписвания.

Така започват опитите за обсебване на Военния санаториум, провокирани от неудовлетвореното желание на кмета Иван Алексиев – Община Поморие да стопанисва държавната болница и да стане пълноправен собственик на терена й. По този начин безценният имот много лесно би могъл да попадне и в частни ръце и да загуби завинаги общественото си предназначение.

Сегашният Общински съвет – Поморие /доминиран от ГЕРБ и ДПС/ инспирирано от кмета взе скандално решение и позволи, без правно основание, разваляне на дарението от 1932 г. (тук). Този напън на поморийския кмет – да прилапа държавния имот – отново не се увенча с успех. Съдът не уважи исканията му.

Публичните скандали, провокациите, медийният натиск и пресконференции, с които поморийският кмет на ГЕРБ персонално се изправи срещу решенията на МС за Военния санаториум, демонстрират и противопоставяне на волята на изпълнителната власт за стопанисването на държавен имот.

Нещо повече! Зад действията на Иван Алексиев прозира разграничаване от издигналата го 2 пъти до кметския пост партия ГЕРБ и обслужване на интереси, които все повече се доближават до интересите на ДПС – партията на Делян Пеевски и Камен Костадинов, твърдят анализатори на безпрецедентните действия на местната власт.

Кметската сага „от ГЕРБ на ДПС” с държавния имот в Поморие продължава

След като не успя да развали дарението на атрактивния поморийски имот, Иван Алексиев внася нова искова молба в съда, с която се опитва да постигне същата цел. Той вече претендира, че дарение изобщо не се е осъществявало.
От името на Община Поморие кметът твърди, че 10 034 кв. м. държавна собственост, от 11 944 кв. м. (където се намира МБПЛР „ВИТА” – клон Поморие), не са били всъщност държавна собственост. Освен юридическата аргументация, тук се проявяват изключително грозни морални аспекти на употребата на власт, която се експлоатира в интерес на амбиции да бъде ревизирана високохуманната благотворителна воля на предците в полза на българския народ. Противоречието или по-скоро девалвацията на ценностите, ръководили българските управници тогава и сега, са потресаващи.

Случаят с поморийския (държавен) имот от 1932 година е едно завършено и колективно определено дарение в полза на държавата, безвъзмездно. Придобивната давност отдавна е изтекла, тъй като имотът е владян от държавата повече от 80 г. Най-нормално би било исковата молба на кмета на община Поморие да бъде оставена от съда без уважение. Така ще бъде спасен от приватизация срещу тлъста комисиона още един ценен имот не само за Поморие, но и за гражданите и гостите на града. Има реална опасност болничното заведение да се превърне в поредния бетонен хотелски мастодонт върху част от уникалната по рода си естествена лагуна – „Пясъчната коса”. Подобен имот е неповторим със своето разположение и върху него е създадена от държавата лечебница с дълга история, надживяла досега 3 политически режима. Общественият интерес определя той да продължи да изпълнява, развива и надгражда функции си в полза на хората и тяхното здраве за в бъдеще.

Легендарният Военнен санаториум в Поморие, разположен на уникално място, между бреговете на морето и лековитото солено езеро.

Властовата кметска атака срещу държавната собственост, върху която е изграден военният санаториум в Поморие, продължава. Апетитите на черноморския кмет на ГЕРБ – Иван Алексиев, не само, че не стихват, но се разгарят все по-агресивно. Ако зловещият сценарий за отнемане на дарената преди 86 г. земя под сградите на лечебното заведение успее, това директно отваря врата за бъдеща приватизация на един от най-скъпите и атрактивни имоти по цялото българско крайбрежие, разполагащ с два бряга (тук). Липсата на доверие в местната власт при управлението на общинското недвижимо и движимо имущество е основателна. Институцията се е доказала като лош стопанин и това се подсилва от незаконната продажбата на знакови исторически части от морския бряг за построяването на частен хотелски мастодонт (тук и тук).

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.