Кочината ке падне!

Системата си работеше като добре смазана машина дълго време. Толкова дълго време, че се беше превърнало в безвремие. Всички виждахме, че нещата не са наред, някои от нас дори имаха дързостта да изкарват сигнали, документи, факти, аргументи, чрез които да алармират, че царят е гол, но това сякаш не правеше впечатление на никого.

Всъщност, правеше впечатление. Затова паднахме стремглаво в независимите класации за свобода на словото, затова Народното събрание и прокуратурата ни имаха доверието на един от всеки двайсет българи, затова върху главите на всички, посмели да се опълчат в името на законността, се изсипваше целият (не)справедлив гняв на ония от системата.

На тях не им пукаше. Всички властови ресурси – политически, финансови, медийни, правораздавателни, бяха в техни ръце. Голяма работа, че някой бил надигнал глас, че евросредствата се разпределят между наши хора, че на върха на държавата стоят престъпници или че съдебната ни система е в услуга на мафията, а не на Темида, че местната власт е нещо средно между дерибеи и владетели на феодални имения. Какво от това, че здравеопазването не работи и хора мрат пред вратите на болниците, че образованието драматично се срива и създава функционално неграмотни само, за да има достатъчно бройки в дадено училище, че инвеститорите бягат като дявол от тамян от България, за да не бъдат рекетирани?

Какви ли не скандални разкрития с документи бяха направени, колко ли не доказателства бяха събрани и предадени на отговорните институции… Глас в пустиня. Ама тоя имал незаконна застроена площ, оня вдигнал хотел, третия превърнал в губерния крайбрежна ивица, къщи в Барселона, кюлчета в чекмеджета, инхаус торби с пари, строежи на тръби с наши пари в интерес на чужди държави. Кучетата си лаеха, биволите си мучахме, а Жипката си вървеше. Защото колкото и ясни доказателства за корупция, беззаконие и безхаберие да изкараш, Каскета на Бочко и на Шиши няма как да посегне. Той е ръката на Господ, все пак.

Сега, искам да направя твърде нужното уточнение, че хич не ми се удава да хваля политици. Скъсах от критика Променливите още преди да спечелят изборите. И ще продължавам да го правя с най-голямо усърдие. Не и в този текст. Защото „системата“ започна да скърца и вече хич не е добре смазана машина за корупция, кражби и замитане на престъпления под килима.

Безспорно, ако не беше дългогодишният отпор на шепа хора, медии и граждански организации, сегашният премиер нямаше изобщо да бъде премиер, камо ли да има куража да заяви от трибуната на Народното събрание, че главният прокурор е сред лидерите на престъпността в България. Безспорно и министърът на правосъдието нямаше да е толкова категорична и конкретна в намерението си да смени не само Гешев, а и самата структура на Прокуратурата. Без яката гърбина на пробуждащото се гражданско общество, което от 2013-а насам наскача на площадите неколкократно, яде милиционерски бой, беше неглижирано или, по-лошо, използвано от политиците, но не се отказа, всичкото това нямаше да се случва.

Но, ето, че се случва. Премиерът говори открито за мафията, окупирала държавата. Даже и носи списък с имена на Гешев, който винаги е с широко затворени очи и не вижда какво се случва. Списъкът бил несериозен, защото се базирал на медийни публикации? Достатъчно е да познавате публикациите поне на Биволъ, БОЕЦ и Бърд, за да знаете, че разследванията са базирани на достатъчно документи и неопровержими факти, за да се сезира не Прокуратура, а Второто пришествие. Досега обаче тоя, дето трябваше да се сезира, да разследва и да повдига обвинения срещу най-едрите престъпници, си драпаше макарите. Простете ме за вулгарния изказ. И да не ми простите, пак ще го преживея, няма проблем.

Престъпниците обаче не могат да го преживеят. Да, все още няма никой в затвора, но по всичко личи, че натам отиват работите. От къде личи ли? Много просто. От реакциите на самите престъпници.

Достатъчно е да се чуят истеричните гласчета на Бойко, Данчо Ментата и Карадайъ, да се види страхът в погледа на Гешев и да се анализира подвитата опашка на Цацаров, за да стане кристално ясно, че системата вече не само скърца, а и скрибуца. Когато нещата започнат да бъдат наричани със собствените им имена и се предприемат конкретни действия, кочината неминуемо ще се срине. Не днес. Не и утре. А, когато и да се случи, ще трябва да се чистят тонове и тонове л**на. Но процесът вече е необратим. Връщане към стабилитетът, работата, пребиването на дузпи докато ги вкараме няма.

И това е добра новина. Продължението предстои. Неясно е, има много условности, но какво пък? Ще продължим да живеем в интересни времена. Обаче с малко по-ясно усещане за справедливост.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Стоян Николов - Торлака

Писател и колумнист в Биволъ. Автор на "Северозападен роман","Автономията???" и "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", "Херакъл от Диви дол", "Хазарт" и "101 текста на Торлака за Биволъ". Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.

Latest posts by Стоян Николов - Торлака (see all)

• Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
• Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
• Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022