Липсата на реален контрол в горите и кражби за над 1 млн. лв. в Софийска област разкрива първото от серията нови разследвания на “Биволъ” за незаконния дърводобив в партньорство с експертни организации в областта на природозащитата като “Зелени закони”. Пет дърводобивни фирми са уличени в незаконната сеч на близо 10 хил. куб. м в периода 2021-2022 г. от държавни, общински и частни гори в общините Ихтиман, Самоков, Своге, Копривщица и Елин Пелин. Документите, с които медията ни разполага, показват, че години наред злоупотребите им са ефективно прикривани чрез държавен чадър, разпъван най-вече от Регионалната дирекция по горите – София, включително от назначения от служебния ресорен министър Явор Гечев шеф на Изпълнителна агенция по горите – инж. Стоян Тошев, който до юли месец 2022 г. бе неин ръководител. Всичко това говори за огромен институционален чадър върху дървената мафия, както в София-Област, така и в цялата страна (виж примери от Царево, Сливен, Карлово, Габрово, Севлиево, Търговище, София, Перник, Батак, Велинград, Сатовча, Петрич, и др.). Дървената и горската мафии нанасят щети на държавата от над 200 млн. лв. годишно, алармираха “Биволъ” природозащитниците: “100 млн. от незаконна сеч и 100 млн. от нагласени търгове”. Тези незаконни приходи надхвърлят ⅓ от оборота на горските стопанствата от дърводобив, и според еколозите облагодетелстват не само собствениците на „наши“ фирми, но и техните покровители във властта. Кои са те – ще разберете във втората част на разследването ни. 

В първата част ще покажем как работи държавния чадър върху незаконния дърводобив в София-Област, който стои в основата и на всички горски кражби в страната, надхвърлящи 1 млн. куб. м. годишно, и който кара 76% от българите да оценяват сечта като най-сериозния природозащитен проблем в страната, особено след последните наводнения в Карлово, Берковица и Царево. Това е същият чадър, който спомага за финансовото източване на горските стопанства, възлизащо по оценки на природозащитните НПО-та като “Зелени закони” на поне 100 млн. лв. годишно.

Липса на контрол или “чадър” над незаконната сеч? 

Основна отговорност за контрола в горите имат Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и съответните 16 регионални дирекции по горите (РДГ), а второстепенна роля – горските служители в държавните и общинските горските стопанства и предприятия, както и частните лесовъди, които отговарят едновременно за стопанисването, но и за контрол върху дърводобива в поверените им гори. Горите в софийско са под контрола основно на РДГ – София, което понастоящем се ръководи от инж. Николай Николов, а в периода 2019-2022 г. е било оглавявано от сегашния изпълнителен директор на ИАГ инж. Стоян Тошев. 

По негово време за установените крупни кражби и сечи са съставени едва 85 акта с общ размер от около 20 хил. лв, като наказанията ги отнасят служителите и лесовъдите, а не самите фирми. До по-сериозен обрат се стига чак през 2022 г., когато 80% от актовете на петте фирми се оказват резултат от граждански сигнали (основно чрез платформата „Защити гората“) и медийни репортажи.  Тошев е повишен до шеф на ИАГ от бившия министър на земеделието и горите Явор Гечев през 2022 г. в един от служебните кабинети на Гълъб Донев. Но новият кабинет “Денков – Габриел” и ресорният министър (от квотата на “Продължаваме промяната”) Кирил Вътев не го освобождава от ключовата за сектора длъжност, което означава че правителството засега не планира да бори дървената мафия и незаконните сечи. 

За опазването в горите отговарят и лесовъдите от общинските и държавни горски стопанства, като в случая се касае основно за общините Ихтиман, Самоков, Копривщица и Своге, за стопанствата към ЮЗДП-Благоевград – ДГС Ихтиман, ДЛС Арамлиец, ДГС Пирдоп и ДГС Самоков, както и за ДГС Своге към СЗДП-Враца. 

Според анализ на природозащитната организация World Wildlife Fund (WWF) – България от 2023 г., ½ от актовете за установени административни нарушения (АУАН) в горите се съставят от горските служители на общинските и държавните горски служби, друга ½ от горските инспектори на ИАГ и РДГ, и минимален дял от лицензираните лесовъди на фирмите и горовладелците. По закон наказателните постановления (НП) със съответните санкции се съставят въз основа на тези актове от директорите на РДГ.

В условията на ширеща се корупция в горската система, липсата на публични регистри на актовете, на наказателните постановления и на прокурорските проверки позволява горският контрол не само да не е ефективен, но и да се използва за защитата на определени нарушители. Положителното е, че през последните 10 години държавата, в лицето на ИАГ, ЮЗДП-Благоевград, СЦДП-Габрово и АГКК, както и организациите “Да запазим горите“, WWF-България, “Гората.бг“ и ICDSoft създадоха модерни информационни регистри, уеб-карти и платформи за подаване на сигнали в горите. Това спомогна не само за повече гражданска активност, но и за разкриване на причините за ниската ефективност на държавния контрол при настоящето разследване. 

По следите на дървената мафия в Софийска област 

Разследването на незаконния дърводобив в София Област е осъществено в периода 2021-2022 г., и частично 2017 г., въз основа на 50 граждански сигнала, 20 медийни репортажа, както и на модерните системи за контрол в горите. В него се включват голям брой горски служители, доброволци и разследващи журналисти, като водещо участие има бившият депутат от “Продължаваме промяната” и ексдиректор на Изпълнителна агенция по горите Александър Дунчев, настоящ експерт на „Зелени закони“. Обект на разследването са пет от водещите дърводобивни фирми в областта – ихтиманската “Експрес-79” ЕООД под контрола на Емил Караджов, самоковските “Родопа Форест” ЕООД на Владимир Малинов–Ганис и “Пириев лес” ЕООД на Илиян Пириев, копривщенската “ДИП Богдан” ЕООД под контрола на Радослав Йовков и свогенската “Виксан-рай” ЕООД под контрола на Ангел Иванов.

Налице са данните, че тези фирми и лица не са случайно – предположително са свързани с политическите партии от статуквото и с редица сочени за “олигарси” у нас лица, за което очаквайте повече информация в следващите части на разследването. 

Първите теренни проверки започват в сечищата на ихтиманската фирма в района на средногорските села Белица и Мухово. През 2021 г. проверките продължават в десетки гори в района на Самоков, Копривщица, Ихтиман и Своге, а през 2022 г. злоупотребите са отразени и от водещи национални медии, които се качват с видеокамерите до най-затънтените сечища над Копривщица, Ихтиман, Елин Пелин, Боровец, Самоков и Своге.

Събраните документи от проверките на 150 сечища на петте фирми показват, че чрез сигналите са разкрити незаконни сечи на близо 8 000 куб. м (възлизащи на близо 1 млн. лв. финансова щета и обезлесяване на общо 500 дка), както и прокарването на близо 20 км незаконни пътища и просеки. Установени са и други 60 нарушения, свързани с превоза на незаконна дървесина. За всички тези нарушения фирмите и лесовъдите им са получили едва 85 акта и НП, повечето влезли в сила, с общ размер от едва 30 хил. лв. за 2 години. Този извънреден брой на актовете води поне до отнемането на лицензите на четирима от лесовъдите на фирмите, но същите биват бързо заменени с други “бушони” и незаконната сеч продължава.

Сходно на схемите с източването на горските стопанства, за които разкрихме как ПП ги връщат с помощта на ГЕРБ и ДПС, основна причина за неефективения контрол върху сечите в горите и тук е политическият натиск върху горската система, който води до слабо законодателство и до разпъването на институционален чадър върху определени „наши“ фирми. На свой ред, както показва и разследването, този чадър води до прикриването на нарушенията в горите чрез редица административни машинации и „вратички“ в законите, като например:

– Липсата на прозрачност позволява при контролната дейност лесно да се прикриват нарушенията, особено при политически или корупционен натиск върху проверяващите;

– „Изпирането“ на по-сериозните нарушения, ако изобщо бъдат установени, чрез препращането им в Прокуратурата, където 1/5 от преписките потъват безследно, а останалите “пътуват” между службите месеци наред;

– Прехвърлянето на наказателната отговорност за повечето нарушения от дърводобивните фирми и отговорните горски директори към редовите секачи и лесовъдите;

– „Отбиване на номера“ чрез съставянето на актове за второстепенни по-леки нарушения (неправилно планирана сеч, незаконна сеч „по вина“ на работниците, неизрядно видеонаблюдение, липса на GPS и т.н.) поради безсилие да бъдат разкрити и наказани реалните кражби;

– Заобикаляне на законовото изискване за отнемане на лицензите на фирмите и лесовъдите им при 3 или повече акта в рамките на една година чрез ограничаване броя на съставените актове. Но същите или никога не биват съставени, или съставянето им се забавя във времето до изтичането на едногодишния срок, или в един акт се пишат по 3-4 нарушения, вместо 3-4 отделни акта; 

– Занижаване на санкциите за установените нарушения до размери в пъти по-ниски от размерите на потенциалните кражби, както и от максимално допустимите по закон санкции;

– Премахването на „черни списъци“ на фирмите-нарушители, които са се ползвали в миналото по силата на закона с цел ограничаването участието на тези фирми в търговете;

– Узаконяване на незаконната сеч чрез домаркиране или чрез фалшиви марки, които се приемат от проверяващите за „законни“;

– Отказ да бъдат отменяни позволителните за сеч и да бъдат прекратявани договорите с фирмите при продължаващи или сериозни нарушения;

– Отказ да се конфискува незаконната дървесина в сечищата с установена незаконна сеч, а ако бъде конфискувана най-често се оставя на съхранение при самите нарушители, които в последствие злоупотребяват с това „доверие“.

Според бившия изпълнителен директор на ИАГ и ексдепутат Александър Дунчев, добре разработената схема се “организира основно от началниците на горския контрол”, които са “наградени” за бездействието си с нови служебни джипове:  

“Не случайно получиха тази година коледен подарък по едно Сузуки Витара”.

Според него обаче схемата започва да се пропуква след въвеждането в средата на 2021 г. на публичната платформа за граждански сигнали на ИАГ „Защити гората“ и свързания с това засилен обществения контрол”. Документите сочат, че половината съставени актове на петте фирми за нарушения в горите на София Област през 2021-2022 г. са в резултат 50-те граждански сигнали чрез платформата, а за 2022 г. стигат дори 80%. “Причината за това е публичността не само на сигналите, но и на отговорите на контролните органи, което значително увеличава обективността на контролната им дейност. Особено в условията на корупционен и политически натиск, публичността е една от най-добрите защити за съвестните и изрядни горски инспектори”, анализира Дунчев за “Биволъ”.

Справка за нарушенията на 5те фирми

Дунчев е направил анализ – сравнение на информацията в сигналите за нарушенията на петте фирми в периода 2021-2022 г. (и частично 2017 г.) спрямо информацията в съставените от ИАГ, РДГ и ДГС актове показва, че:

• 78% от всички съставени през 2022 г. актове и наказателни постановления на петте фирми и техни лесовъди са в резултат на граждански сигнали чрез платформата на ИАГ „Защити гората“, а не толкова в резултат на превантивен контрол;
• За всички 200 посочени в сигналите нарушения са съставени едва 85 акта (т.е. едва 43% ефективност), като наложените санкции с наказателни постановления са средно за по 200-300 лв. на нарушение;
• Броят на актове за нарушения при дърводобива, които са съставени на самите дърводобивни фирми, е общо 4, и са основно в резултат на изрично настояване за това в сигналите;
• В 3 от тези общо 4 акта на фирмите, и няколко от актовете на лесовъдите на “Експрес-79” ЕООД са записани нарочно по 3-4 нарушения на веднъж, за да се държи изкуствено общия брой на актовете под нормативния минимум от 3 акта за година, което е законовото условие за отнемане на лицензите им;
• За 56% от установените нарушения не са съставени актове и наказателни постановления на фирмите по субективни и нормативни причини;
• 20% от посочените в сигналите нарушения остават прикрити при проверките на РДГ, което води до по-малко актове и по-малък шанс за отнемането на лицензите на дърводобивните фирми и лицензираните им лесовъди.

Таблица 3. Брой актове, които са съставени по сигнали в „Защити гората“
Дърводобивна фирма	Общ брой АУАН през 2021-2022 г.	Общ брой АУАН през 2022 г.	Брой АУАН по сигнали в “Защити гората” през 2022 г.
Експрес-79 ЕООД	15	6	6
Родопа Форест ЕООД	23	16	11
Пириев лес ЕООД	35	23	16
ДИП Богдан ЕООД	7	7	7
Виксан-рай ЕООД	5	3	3
Общо	85	55	43
%			78%

Престъпление и оправдание. Данни за актовете на петте дърводобивни фирми 

Ихтиманската фирма “Експрес-79”, работеща основно в ДГС Ихтиман, ДЛС Арамлиец и ДГС Своге, се отличава с най-мащабни нарушения. Въпреки това, тя се разминава със скромните 15 акта, от които 9 акта са по граждански сигнали чрез платформата „Защити гората“, а останалите по сигнали на Община Ихтиман. 

На самоковската фирма “Родопа Форест” и лицензирания й лесовъд Владимир Малинов (собственик на фирмата) са съставени общо 23 акта, основно за нарушения при превоза на дървесина. Общо 14 от 23-те акта (т.е. над 50%) са в резултат на граждански сигнали чрез платформата „Защити гората“.

На другата самоковска фирма “Пириев лес” и лицензирания й лесовъд Илиян Пириев (собственик на фирмата) са съставени общо 35 акта, от които 23 акта(т.е. 66%) са по граждански сигнали чрез платформата „Защити гората“. Двайсет и три от нарушенията са при превоз и складиране на дървесина, а останалите са за незаконни сечи в държавни и общински гори.

На копривщенската фирмата “ДИП Богдан” и лицензирания й лесовъд Нели Иванова са съставени общо 7 акта, основно за незаконни сечи. Всичките актове са по граждански сигнали чрез платформата „Защити гората“. 

Справка за нарушенията на 5те фирми

Свогенската фирма “Виксан-рай” и лицензирания й лесовъд Бисер Занков, които са вторите по мащабни незаконни сечи в разследването, са се разминали със само 5 акта – всичките по граждански сигнали.

Нищожните глоби и (не)отнемането на лицензите стимулират сечта 

Според справката на МЗХ и наказателните постановления на РДГ размерът на налаганите санкции за допуснати незаконни сечи и незаконни пътища, за неизправни GPS-устройства на камионите за превоз на дървесина, за неизправно видеонаблюдение на складовете и т.н., е нищожен. Средният размер на наложените санкции на петте фирми и служителите им варира едва между 200 и 300 лв. “Това е значително по-ниско от нормативните предели, достигащи 20 000 лв.”, констатира Александър Дунчев. 

Експертите обясняват скандално ниските размери на глобите с желанието на РДГ да има по-малко обжалвания и по-лесна събираемост на прилаганите санкции, и съответно да се отчита формално по-голяма ефективност на горския контрол. 

Това от своя страна стимулира фирмите и ръководителите им да продължават да извършват закононарушения, доказателство за което са случаите на по 10 акта за незаконна сеч в едно и също сечище на фирми като “Експрес-79”, “Родопа Форест” или “Пириев лес”, без това дори да спира нарушенията. Според Дунчев “всичко това доказва пълната неефективност на държавния контрол и санкционния режим при определени фирми”. 

В резултат на засиления граждански натиск за по-строг контрол върху петте дърводобивни фирми се стига все пак до отмяната на лицензите на четирима от лицензираните лесовъди на петте фирми по силата на чл. 239, ал. 1 от ЗГ – Милко Динев и Ангел Иванов от “Експрес-79”, Владимир Малинови от “Родопа Форест” и Нели Иванова от “ДИП Богдан”. 

Според Дунчев лесната им замяна с други лицензирани лесовъди “позволява на фирмите да продължат без сериозна промяна в отношението си към горите и прилагането на закона, поясняват експертите”. 

“Биволъ” пита ресорния зам.-министър за щетите от дървената мафия 

На 11 декември 2023 г. “Биволъ” изпрати пет ключови въпроса към ресорния зам.-министър на земеделието и горите Мирослав Маринов и към изпълнителния директор на ИАГ Стоян Тошев. 

• Считате ли, че горските инспектори ги е страх да извършват проверки на определени фирми в горите, какво предприемате, за да им осигурите защита от по-влиятелните играчи на пазара и потенциално свързаните с тях хора в местната и централната власт, и съответно да ги стимулирате да не прикриват нарушенията?
• Какви законодателни и административни мерки сте предприели, за да се повиши ефективността от горския контрол, тъй като  санкциите са средно по 200 лв. на нарушение, докато само един камион с трупи носи приходи от над 1 000-2 000 лв. при цена на дървесината от 100-200 лв./м3?
• Като сте наясно с причините за незаконните сечи – натиска от фирмите и потенциално свързаните с тях хора във властта, включително в държавните и общинските горски стопанства, какви законодателни и административни мерки сте предприели, за да се търси повече наказателна отговорност от фирмите и ръководните кадри в стопанствата, а не (само) от редовите секачи и лесовъди на терен? Какво според данните Ви е съотношението в броя на съставените актове на фирми и ръководни кадри в стопанствата спрямо броя на актовете, съставени на секачи и лесовъди за нарушения при дърводобива? 
• Заобикаля ли се законовото изискване за отнемане на лиценза на фирмите при 3 акта за нарушения в горите чрез практиката специално на фирмите да се пишат актове и наказателни постановления за по няколко сериозни нарушения на веднъж, вместо по един акт за всяко значимо нарушение? Пример ли е това за предполагаем чиновнически “чадър” върху съответните фирми? 
• При положение, че загубите за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства от незаконната сеч и нагласените търгове за дървесина се изчисляват от експерти на над 200 млн. лв. годишно, което е 1/3 от приходите на съответните стопанства, колко на брой сигнали и за колко милиона лева щети за всеки от тях са подадени от ИАГ и МЗГ съответно до НАП, АДФИ, Отдел “Икономическа полиция” към ГДНП, ГДБОП, КПКОНПИ, ПРБ и др. компетентни органи в периода от 4 април 2021 г. до ноември 2023 г. включително? 

“Биволъ” ще публикува позицията на земеделското ведомство, която предстои да бъде получена, във втората част на разследването. 

Направените разкрития за машинациите и бездействието, чрез които се прикриват злоупотребите в горите на София Област, обясняват не само причините за продължаващите с години незаконни сечи в цялата страна, въпреки десетките ни разследвания, но и показват някои от възможните мерки за ефективното им спиране. “Такива мерки са пълната прозрачност на горския контрол, засилване на гражданската активност, търсене на отговорност от ръководителите, а не от служителите, и прекратяване на договорите с изпълнителите при първа установена нередност”, обобщава Александър Дунчев пред медията ни. 

“Войната” срещу горските злоупотреби, какъвто е примерът с дърводобивни фирми “Експрес-79” (Ихтиман), “Родопа Форест” и “Пириев лес” (Самоков), “ДИП Богдан” (Копривщица), и “Виксан рай” (Своге), повдигат все по-настойчиво въпроса: кои са лицата, които дърпат конците на дървената мафия? И как да им бъдат “отрязани” те? Отговорът на тези въпроси очаквайте във втората част на разследването ни съвместно с експертите на “Зелени закони”.

Очаквайте в следващата част на разследването на”Биволъ” и ексклузивно разтърсващо видео, на което се вижда по какъв начин приближен до бивш министър-председател разпъва чадър над дървената мафия у нас.

По материала работи: Николай Марченко, “Биволъ” 

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.