Съвместно разследване на „Общество и власт“ и „Биволъ“ – II част

 

Както повелява традицията, продължаваме „минералната” сага с кратко обобщение на случилото се в първи епизод на разследването ни – „Ти? Законен собственик? Аре, давай парата и изчезвай…“

От българска страна, главните герои в историята са Люба Кожухарова и Георги Симеонов. Те са собственици на общо пет фирми, които се занимават с добив на нерудни изкопаеми и които са обединени под шапката на „Ватия Холдинг“ АД. Притежават и осем концесии за добив на най-различни минерални „неща“, а „бисерът в короната“ им е находището „Стрелча – Мерата“, в което има запаси от висококачествен пегматит/фелдшпат за още… 200-250 години.

През 2006 г. Георги Симеонов приключва с разработката на нова технология, позната сред специалистите като суха магнитна сепарация. Целта е обезжелезяването на фелдшпата, т.е. извличане на двужелезния триокис до концентрация 0, 04 процента.

Новата технология

превръща „Ватия Холдинг“ в ключов играч на пазара,

тъй като „стоката“ му – без каквито и да било допълнителни усилия (флотация, обогатяване и т.н.) – изведнъж става еднакво годна както за стъкларската, така и за керамичната индустрия.

Освен спецове по индустриални минерали, от 2010 г. Люба Кожухарова и Георги Симеонов така са се изучили на тема Граждански процесуален кодекс, Търговски закон и практика на Върховния касационен съд по несъстоятелност, че поне половината от „ресорните“ съдии и адвокати могат само да им дишат… прахоляка!

Според статистиката, до 2006 г. фелдшпат с подобно качество се произвежда само в Турция. Цената му (по онова време, разбира се, защото днес е много по-висока) е около 55-60 долара на тон: 28 долара за „стоката“, а останалото – за транспорт от Анадола до Севлиево, Каспичан, Плевен или Търговище.

„Ватия Холдинг“ АД предлага същото качество фелдшпат, но на тройно по-ниска цена: 15 лв. за тон, плюс 5-6 лева за транспорт.

От италианска страна, играчите са разпределени в два отбора – „А“ и „Б“.

В „А“-отборът са тримата италиански гуру –

Виторио Коста, Джорджо Боцола и Лодовико Рамон.

През 2000 г. те регистрират „Минерали Индустриали България“ ООД (ф. д. № 832/2000 по описа на Окръжен съд – Габрово) и застават на входа на севлиевския керамичен гигант – „Идеал Стандарт – Видима“ АД. ООД-то е 100% собственост на друга тяхна фирма – „Минерални ресурси“ ООД, регистрирана в гр. Новара, Италия.

Официално, „Минерали Индустриали България“ се занимава с две неща – доставя суровините и „бърка“ смеските, с които „Идеал Стандарт“ работи. Иначе казано – купува пясък, кварц,  фелдшпат и каквото още е необходимо, след което ги смесва, пресява, досмила и… продава на севлиевския гигант.

Неофициално обаче мисията им е по-различна. Каква – те си знаят, докато ние можем само да предполагаме.

Същата работа е и с „Рока България“, на чийто вход италианците стъпват през пролетта на 2006 г.: без тяхно разрешение, в предприятието пиле не може да прехвръкне, камо ли да вкара цял камион с пясък (да речем).

Люба Кожухарова и Георги Симеонов също са изгонени,

въпреки че са доставяли фелдшпат в Каспичан и преди приватизацията на държавния гигант „Фаянс“ , и на „Рока България“ АД.

Компанията майка „Минерали индустриали“ може да е велика, а отрочето ѝ в милата ни татковина – най-велико, ама от всички клонинги на италианската фирма по света, защо ли само сайтът на „Минерали Индустриали България“ не работи? Вече пет месеца и половина?

След разговори и пазарлъци, продължили около година и половина, накрая компромисът е постигнат. Българите регистрират чисто ново дружество – „Булгар Минерали-Стрелча“ АД,  в което

италианците инвестират около 1, 7 млн. евро,

получават 50% от акциите и всички дружно започват да работят за общото благо.

До средата на 2009 г. 90% от програмата е изпълнена. Дребното камъче, което започва да преобръща колата, е банално: по неизвестни за българите причини, италианците забавят плащането на последните 440 000 лв., които дължат за прехвърленото предприятие в Стрелча – „Рудник – Фелдшпати“ (35 декара и 18 сгради).

И тук Георги Симеонов прави първата си голяма грешка. Вместо да се допита до двата основополагащи документа на българо-италианското начинание – Договора за съвместно предприятие (подписан на 20 март 2008 г.) и Устава на „Булгар Минерали-Стрелча“, вписан в Търговския регистър на 7 август 2008 г. (т.е. след като италианците придобиват 50% от АД-то), той сляпо се доверява на адвокат Евгени Пальов. И на 28 декември  2009 г.

завежда в Пазарджишкия окръжен съд дело… срещу себе си!

С тази история, която кръстихме „Шизофренното дело“ завършва първият епизод на „минералната сага“.

По време на разговора си с Димитър Стоянов, адвокат Евгени Пальов надълго и нашироко обясни, че договорите за заем и споразуменията за тяхното опрощаване не бивало да се показват в съда, защото били доказателство за данъчни престъпления. Тези твърдения са адски интересни и днес – осем-девет години по-късно, защото са си чисти… самопризнания за съучастие в престъпна дейност. Не за друго, а защото въпросните договори и споразумения  ги е писал и договарял Той – адвокат Евгени Пальов.

Към днешна дата Георги Симеонов оценява ситуацията така: „Нямам обяснение, защо му се вързахме. Каза ни, че така се прави и ние – понеже тогава изобщо не познавахме търговското право толкова детайлно, както сега – се набутахме с всичка сила. Явно идеята му е била да станем за смях и на кокошките Да ни помислят за абдали, с които всеки може да си прави каквото му скимне…“

Няма такова нещо. Целта на „Шизофренното дело“ е друга: италианците да се обидят на неблагодарните българи така, че кръв да се лее и глави да хвърчат!

И тя е постигната по забележителен начин, който ние ще дефинираме като

правосъден караминьол.

Главните действащи лица тук са двама-трима адвокати от Кантората „Боянов и Ко“, които за по-малко от три месеца връзват ръцете на Кожухарова и Симеонов, а накрая окачат „Булгар Минерали-Стрелча“ АД на ченгела.

На 25 февруари 2010 г. приключва частно търговско дело № 17/201 г., заведено от управителите на „Минерали Индустриали България“ ООД – Джорджо Боцола, Лодовико Рамон и Виторио Коста, против „Булгар Минерали -Стрелча“ АД, представлявано от Георги Симеонов.

Резултатът е странен: заради бъдещ иск от 158 393, 97 лв., съдия Снежана Бонева блокира сметките на „Булгар Минерали-Стрелча“ – до размера на иска, и налага възбрана върху терена (35 декара) и сградите (18 бр.) на предприятие „Рудник – Фелдшпати“.

Вярно, в обезпечителната заповед е фиксиран 30-дневен срок, по време на който ищците трябва да предявят иска си, но… на италианците въобще не им пука за някакви си стотина бона. Защото те са направили първата стратегическа крачка: изпълнителният директор на „Булгар Минерали-Стрелча“ – Георги Симеонов, няма право да се разпорежда (т.е. да открадне) земята и сградите на АД-то.

На 8 март 2010 г. Люба Кожухарова и Георги Симеонов отнасят

втората тесла, наточена от италианците и адвокатите от „Боянов и Ко“: нотариалната покана, която би трябвало да стартира процедурата

„Дай си ми куклите, на ти си парцалките“!

Нотариалната покана на италианците, чрез която те правят всички „кредити“ към българите изискуеми две-три години по-рано. Чак през 2012 г., по време на второинстанционното дело в Пловдив ще се окаже, че освен по съдържание и форма, въпросната нотариална покана си е най-обикновен юридически… сурогат. Тоест нещо, което изглежда като истинско, но си е по-нискокачествено менте и от китайските гуменетки „Бадидас“.

Четивото е дебело 12, 5 стандартни машинописни страници (22 552 знака), а съдържанието му може да се определи само по един начин: „Всяка дума – бомба, всеки ред – снаряд“!

Ограничаваме коментара си до най-важното – парите, които италианците искат да им бъдат възстановени:

  • 600 000 евро, отпуснати по Договор за кредит от 7 октомври 2008 г., с които е купено предприятието „Рудник – Фелдшпати“. Основание – тежката обида, която Симеонов им е нанесъл като е завел „Шизофренното дело“. Срокът, за кйто българите трябва да се издължат е фиксиран без право на обжалване: 5 календарни дни от получаване на поканата.
  • 1, 5 млн. лв., преведени от италианците по банков път на 5 февруари 2009 година. Според авторите на нотариалната покана, за тези пари нито е сключван договор за заем, нито страните са подписвали други бумаги. И понеже обезпечение също няма, „Булгар Минерали-Стрелча“ трябва да върне тия пари в срок от един месец.
  • 500 000 лв., които „Минерали Индустриали България“ ООД е превело (на 5 февруари 2009 г.) по разплащателна сметка за увеличаване на капитала на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД. Тази сума, според авторите на поканата, не е била използвана по предназначение. Причината – на 20 август 2009 г., в Търговския регистър е било вписано увеличение на капитала на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД – от 500 000 лв. на 1 млн. лв., в което само „Ватия Холдинг” АД било участвало.

И приключваме също по ред на номерата:

Първо„Булгар Минерали-Стрелча“ АД НЕ ДЪЛЖИ на „Минерали Индустриали“ 600 000 евро по Договор за кредит от 7 октомври 2008 г., заради един документ, наречен „Споразумение към Договор за съвместно предприятие“. Този документ е подписан от българите и италианците на 21 октомври 2009 г. в гр. Новара (Италия). Показахме го предишния път, ще го покажем и днес.

Ето го пак Споразумението към Договора за съвместно предприятие, според което българите не дължат на италианците нито 600 000 евро, нито 600 000 лева, нито нищо.

Второна 5 февруари 2009 г. „Минерали Индустриали България“ наистина превежда по банков път на „Булгар Минерали-Стрелча“ 1, 5 млн. лева. Но не заради красивите очи на Кожухарова и Симеонов, а по силата на Договор за кредит, сключен на 23 януари 2009 година. „Булгар Минерали-Стрелча“ обаче не дължи на италианците и тези пари, защото на 21 октомври 2009 г., в гр. Новара (Италия) е подписан още един документ – „Споразумение към Договор за заем от 23. 01. 2009 г.“, в който се казва… Няма значение какво се казва. Просто вижте какво сме подчертали на картинката и го прочетете!

Трето500 000 лв. за увеличението на капитала. Смеееех! Хей така, както никой от италианците не знае какво се случва в „Булгар Минерали-Стрелча“ АД, изведнъж те превеждат на българите половин милион. После потъват в блажено неведение и започват да чакат. Какво – в нотариалната покана не пише. За сметка на това обаче в нея се казва, че през август 2009 г. в Търговския регистър се появила „дописка“ за увеличения капитал на АД-то, ама само с 500-те хиляди на „Ватия Холдинг“ АД. След което блаженото неведение на италианците продължило още седем месеца – до нотариалната покана на 8 март 2010 година.    

Всъщност, истината е съвсем друга. Италианците винаги са знаели какво и защо се случва около увеличаването на капитала, но след като са изпратили парите, никой от тях

умишлено не са заявили акциите си – за да имат да взимат!  

Така че към днешна дата италианцте могат да са щастливи от тогавашата си амнезия. Защото въпросните 500 000 лв. са единствените пари, които обявеното в несъстоятелност „Булгар Минерали-Стрелча“ им дължи. Реално, а не заради нескопосано съчинени бумаги и откровени манипулации…   

На 25 март 2010 г.: в Габровския окръжен съд е заведено второ търговско дело срещу „Булгар Минерали-Стрелча“. За онези 600 000 евро, които са отпуснати по Договора за кредит от 7 октомври 2008 г. и които са опростени по силата на Споразумението към Договора за съвместно предприятие, подписано на 21 октомври 2009 г. в Новара.

Резултатът е очакван: сметките на АД-то отново са блокирани – този път до 600 000 евро, а върху земята и сградите на „Рудник – Фелдшпати“ е наложена нова възбрана.

През март – април 2010 г. са образувани още три подобни дела – № 40/2010, № 41/2010 и № 42/2010, но по описа на Пазаджишкия окръжен съд.

На 11 май 2010 г. тримата италианци – Виторио Коста, Джорджо Боцола и Лодовико Рамон,

завинаги режат клона, на който са седнали преди две години.

Чрез адвокат Радослав Александров от „Боянов и Ко“, те депозират в Пазарджишкия окръжен съд молба, с която искат откриване на производство по несъстоятелност на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД.

Цената на иска е 3 408 735, 44 лева. Откъде ищците са изкопали въпросните 44 стотинки – дори и господ май не е в състояние да отгатне. Защо – също!

По-важното е, че за пореден път италианците – чрез адвокат Радослав Александров (от Кантора „Боянов и Ко“) – подхващат все същата ода на… Не, не на радостта, а на лъжата (без никакво извинение).

Освен по същество, производството по несъстоятелност на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД няма нищо общо с Търговския закон и по други два признака: алинеите на чл. 607, чието съдържание вкупом бе забравено и от съдии, и от синдици. Особено от синдиците…

Претенциите в исковата молба са девет:

осем италиански и една „българска“.

Ще ги маркираме с по няколко думи, защото наистина взехме да се усещаме като в един доста вехт виц:

Срещат се двама приятели:

– Защо си грейнал като тиган на месечина? – пита единият.

– Защото ходихме с Кадир Кадир в Баден-Баден, ядохме кус-кус и слушахме „Дюран Дюран“ и „Мистър Мистър“…

– Всичко разбрах, ама защо повтаряш като на малоумен?

И така:

Претенция № 1: 600 000 евро – по Договор за заем от 7 октомври 2008 г.;

Претенция № 2: 100 000 лв. – по Договор за заем от 14 юли 2008 г.;

Претенция № 3: 40 000 лв. – по Договор за заем от 14 юли 2008 г.;

Претенция № 4: 1, 5 млн. лв. – по Договор за заем от 5 февруари 2009 г.;

Претенция № 5: 17 784, 61 лв. – по Договор за консултантски услуги за периода септември – декември 2009 г. (фактура № 212 от 22 декември 2009 г.);

Претенция № 6: 500 000 лв. – за увеличаване капитала на АД-то с 1 млн. лв.;

Претенция № 7: 1 286 868 лв. – за доставка, инсталиране и поддържане на оборудване за осъществяване на дейност;

Претенция № 8: 103 847 евро по Фактура № V2-8/28. 02. 2010 г. – за предоставяне на експертни услуги от служители на „Минерални ресурси“ ООД;

Претенция № 9 (българската): парично задължение на „Булгар Минерали-Стрелча“ към „Булгармин Инженеринг“ – неизплащане на цената на имот, прехвърлен чрез договор за покупко-продажба и нотариален акт.

Претенции № 1 , № 4 и № 7 са изпразнени от съдържание, защото по силата на Договора за съвместно предприятие от 20 март 2008 г. и на двете споразумения, подписани в Новара на 21 октомври 2009 г., „Булгар Минерали-Стрелча“ АД

не дължи на италианците нито една стотинка.

Или евроцент – все тая.

Претенция № 6: позната като прехвърляне на проблема от болната на здравата глава. Този въпрос го обсъдихме по-горе, така че обобщаваме направо: тези пари са дължими, но не са „калкулирани“ по търговска сделка, така че нямат никакво място в молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

Претенция № 7 – 1 286 868 лв. за машини.

Определението е само едно: откровена порнография

(отново без никакво извинение). Схемата е договорена и скрепена с подписи и печати още през 2008 г. и изглежда така:

  • „Минерали Индустриали България“ превежда на „Булгар Минерали-Стрелча“ 412 000 евро;
  • с тези пари, „Булгар Минерали-Стрелча“ купува от „Минерални Ресурси“ ООД не три, а четири машини – сушилна камера, цилиндър среден размер и 2 броя магнитни сепаратори с високо поле;
  • „Минерали Индустриали България“ и „Ватия Холдинг“ подписват споразумение, което освобождава съвместното АД от задължението да връща парите.

П.П: В случая става дума за чиста проба непарична (апортна) вноска. Схемата е измислена като договор за кредит, тъй като остойностяването на апорта се прави от външни оценители и подлежи на вписване в устава. А случи ли се това, като нищо цената на въпросните италиански машини може да се окаже… два-три пъти по-ниска. Най-малкото, защото са втора ръка, ама са напудрени да изглеждат като нови.

Претенция № 8 е откровена наглост, защото Фактура № V2-8 от 28 февруари 2010 г. – за експертни услуги на стойност 103 847 евро – в счетоводния мир на България и Италия не съществува. Тоест – става дума за

манипулиране на съда чрез неистински документ.

Справка – „Ревизионен доклад № 1104972 от 10 февруари 2012 г.“, с който разполагаме и под който са се подписали трима служители на НАП-Хасково: Светла Василиева Пейчева – главен инспектор по приходите, Керанка Георгиева Барбова – инспектор по приходите, и Димитър Вангелов Станков на длъжност – старши инспектор по приходите.

С поводът за издаването на този ревизионен акт ще се занимаваме подробно в следващия епизод. Днес само ще попитаме „Редно ли е адвокатска кантора, която защитава страна в търговски спор, да пише доноси срещу противника си и да ги праща ту до Върховна касационна прокуратура, ту до Софийска градска прокуратура? Просто така, за да си върже гащите?“

Претенция № 9 – задълженията на „Булгар Минерали-Стрелча“ към „Булгармин Инженеринг“. Какво дължи българо-италианското АД на българското АД си е работа само и единствено на Люба Кожужарова и Георги Симеонов. И дори да има някакъв съществуващ борч, той няма никакво място сред „доказателствата“ в италианската искова молба. Като изключим, разбира се, най-важното обстоятелство: адвокат Евгени Пальов, който завежда „Шизофренното дело“ точно с тази цел – то да бъде използвано по-късно срещу неговите „пациенти“.

Така че, като теглим чертата какво се получава?

Производството по несъстоятелност на „Булгар Минерали-Стрелча“ е поискано с молба, по която реално дължими (поне от документите, с които разполагаме) са около 680 000 лева. Пари, които АД-то може да извади на секундата, защото по онова време разполага с:

  • капитал в размер на 1 млн. лв. (според Устава на дружеството, вписан в Търговския регистър на 20 август 2009 г.);
  • близо 1 млн. лв. по банковите си сметки;
  • нито един неизпълнен или висящ договор за доставка на фелдшпат…

Другият вариант е италианците да заявят акциите си и 500-те хиляди да „изчезнат“ в уставния капитал на „Булгар Минерали-Стрелча“.

Сън в лятна нощ! Въпреки че доказателствата за несъстоятелността на „Булгар Минерали-Стрелча“ са тотално изфабрикувани, Люба Кожухарова и Георги Симеонов губят делото и на първа, и на втора, и на трета инстанция. А защо само те – май не е нужно да обясняваме.  

В Пазарджик голямата вина е на адвокат Евгени Пальов, който наема за делото пазарджишкия си колега Пламен Хаджийски, но…

укрива от него двете споразумения,

опрощаващи италианските дългове на „Булгар Минерали-Стрелча“. Защо адвокат Хаджийски не пожела да заяви това пред камерата ни е ясно: страх лозе пази!  

Ако тези споразумени бяха заявени като доказателства, въобще не е сигурно, че съдията по делото – Елеонора Серафимова (между другото тя е и председател на Пазарджишкия окръжен съд) с толкова лека ръка щеше да признае вътрешнофирмените кредити (каквито на практика са италианските „заеми“) за класически търговски сделки. И на 21 март 2011 г., с Решение № 35 да открие производството по несъстоятелност на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД. Без да ѝ мигне окото…

В Пловдивския апелативен съд историята е още по-брутална. Споразуменията, с които „Минерали Индустриали България“ ООД опрощава най-големите „заеми“ на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД – за около 1, 6 млн. евро, все още са заключени в кантората на Евгени Пальов.

На бял свят обаче се появяват два… структуроопределящи дефекта на Нотариалната покана, заради която въпросните псевдокредити са станали предсрочно изискуеми.

Първо –

подписите на италианците са фалшиви!

И това е доказано чрез съдебна графологична експертиза, приета от съда (виж факсимилето)!?

И второ – Нотариалната покана е изпратена не до изпълнителния директор на АД-то Георги Симеонов, а до неговата спътница в живота Люба Кожухарова, която е най-„прост“ член на Съвета на директорите и няма никакви екзекутивни правомощия?

Адвокатска некомпенетност? По-скоро хитър ход, който може да хване дикиш само в един случай: ако мачът е свирен предварително. (Всъщност, що ли нотариалната покана не беше изпратена до Виторио Коста, който е съвършеното… три в едно – съсобственик на АД-то, председател на Съвета на директорите и „външен кредитор“?)

В крайна сметка, на 26 септември 2012 г., пловдивската „тричленка“ – Дафина Гложенска (председател), Севдалин Божиков и Нестор Спасов, прочитат докрай вестника на „Булгар Минерали-Стрелча“.

За да няма обаче никакво съмнение чия кауза защитават, орлите на правосъдието под тепетата ни дават и два дпълнителни жокера. Последното заседание по делото е проведено на 6 юли 2012 г., а Решение № 1242 вижда бял свят два месеца и три седмици по-късно – на 26 септември 2012 година. (Защо това е важно, ще стане дума по-нататък.)

Вторият „жокер“ е заровен малко по-дълбоко в текста и гласи:

„… По въззивната жалба на ответника:

Същата е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява по един безспорен начин, че дружеството е задлъжняло, не може да погасява натрупаните задължения към кредиторите си, не разполага с имуществото и парични потоци, с които може да погасява задълженията си.

От приетите заключения и пред въззивната инстанция на в. л. Т. Р. отново се установява, че

дружеството ответник е зависимо от външни източници на средства,

тази зависимост е твърде голяма, поради което фирмата не може да плаща цената на заемния капитал…“

Най-обикновена и зле скалъпена лъжа (пак без никакво извинение). Като тук вече няма никакво значение кой ще се обиди – тримата съдии, адвокатът на Кожухарова и Симеонов, вещото лице Т. Р., италианците или техните адвокати.

От данните, с които работи информационната система „Сиела Инфо“, през периода 2009 – 2011 г. „Булгар Минерали Стрелча“ инкасира следните резултати:

  • приходи от оперативна дейност – 6, 093 млн. лв.;
  • общо приходи/всичко приходи – 9, 902 млн. лева.

А специално за 2010 г., когато АД-то уж е ударило дъното и е продължило да копае надолу, анализът на „Сиела Инфо“ гласи:

 „… 9-то място по обема на приходите, 14-то място по обема на активите, 10-то място по обем на задълженията и 16-то място по обема на капитала си… Фирмата е сред водещите по приходите си в отрасъла. Тя формира 2, 1 процента от приходите в бранша…“

Това – само за справка. Който смята, че не е вярно, да вземе, да звънне на проф. Иван Тодоров и да му каже, че неговите хора заблуждават клиентите си с манипулирани данни…

Колкото до умозаключението на вещото лице Т. Р., безкритично прието от апелативните съдии – „дружеството ответник е зависимо от външни източници на средства, тази зависимост е твърде голяма…“, то просто не си заслужава вниманието. Не за друго, а защото дори и ние – юридически неграмотните журналя –  знаем, че ако един собственик финансира собственото си предприятие,

това не е търговска сделка. а той не е външен източник!

С делото във Върховния касационен няма да се занимаваме изобщо, защото… дело няма.

На 30 април 2013 г., с Определение № 415, състав на Първо търговско отделение – председател и съдия-докладчик Дария Проданова, и членове Емил Марков и Ирина Петрова, отхвърлят касационната жалба на Люба Кожухарова и Георги Симеонов, защото… въпросите им не били формулирани правилно. Вари ги, печи ги деветте страници на въпросното определение, но резултатът от мисловния напън на касационната „тричленка“ се свежда единствено до това обобщение. Пак без извинение…

Толкоз с процесуалната сюжетна линия в „минералната сага“. Оттук нататък започваме с… интересното!

С Решение № 35 от 21 март 2011 г., освен че открива производството по несъстоятелност, съдия Елеонора Серафимова прави още няколко „неща“:

– обявява неплатежоспособност и свръхзадълженост на „Булгар Минерали-Стрелча АД;

– определя начална дата – 14 март 2010 г. (неделя);

– постановява обща възбрана и запор върху имуществото на АД-то;

– лишава търговското дружество от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и предоставя това право на временния синдик;

– назначава за временен синдик Александър Йорданов Комсийски, като му определя възнаграждение в размер на 1000 лв.;

– определя за дата на първо събрание на кредиторите – 29 април 2011 г. в Съдебна палата – гр. Пазарджик.

На пръв поглед – нормално, защото разпоредбите на ГПК са спазени до последната запетайка. Само че… само на пръв поглед. Защото „влизането“ на Александър Комсийски в „Булгар Минерали-Стрелча“, започва същинската операция по „приватизацията“ на АД-то чрез производство по несъстоятелност.

 

 

Адски интересна е работата с тоя бой. Пред камерата ни адвокат Комсийски надълго и нашироко разказа, че биячите му ги е пратил Георги Симеонов – заради принципното му поведение на синдик, управляващ „Булгар Минерали-Стрелча“ само и единствено в интерес на кредиторите. Първо – още докато е вървяло следствието, Симеонов нито веднъж не е викан да дава показания – нито като свидетел, нито като заподозрян, нито като обвиняем. Второ – Кожухарова и Симеонов също са кредитори на „Булгар Минерали-Стрелча“, но до момента няма никакви данни синдик Комсийски, както актуалното му протеже – синдик Иван Лазаров Кънев, да са защитили българските интереси.
Тъкмо обратното. Както се вижда от долната снимка, Александър Комсийски – вече в качеството му на италиански адвокат (под червената стрелка) – адски чевръсто си разменя със синдик Иван Л. Кънев (под жълтата стрелка) някакви документи пред Съдебната палата в Пазарджик. Без изобщо да знае, че зоркото (ни) око го дебне…
 А на малката снимка, където е щракнат със съпругата си (час и половина-два по-късно)  вече е узнал и ни гледа лошо… Нека ни е, щом сме толкова лекомислени…

На всичко, случило се след 29 март 2011 г., нашите баби и дядовци са викали пладнешки грабеж. А днес се нарича със засуканата дума „рейдърство“ – насилствено завземане на компания със законни, привидно законни или незаконни средства.

В казуса „Булгар Минерали-Стрелча“ си имаме от всичко по много.

Ако италианците не искаха да сложат ръка на фирмата, а просто да се разделят с Люба Кожухарова и Георги Симеонов, те спокойно можеха да прибегнат до услугите на устава, който са подписали още през лятото на 2008 г. и в който черно на бяло са изброени пет опции за прекратяване на АД-то:

а) по решение на общото събрание;

б) при обявяване в несъстоятелност;

в) с решение на съда по иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели;

г) когато чистата стойност на имуществото на дружестото спадне под размера на вписания капитал; ако общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване на дружеството;

д) в други предвидени от закона случаи на прекратяване без ликвидация. 

Хипотезите на подточки а) и г), съдържащи словосъчетанието „по решение на общото събрание“, не вършат работа:

на всички акционери им е ясно, че договорите за заеми са привидни

(по-скоро фиктивни) и има споразумения, които доказват това. По същите причини (най-общо казано) отпада и вариантът в подточка д) – прекратяване без ликвидация.

Подточка в) също отпада, защото целите, които преследва АД-то, са напълно законни.

Устав като слънце. Ама… за спомен, при това – неприятен!

Докато производството по несъстоятелност си е просто сбъдната мечта.

Първо – каквито лъжи да сервираш на съда като доказателства, не носиш никаква наказателна отговорност. А и да я понесеш, по някаква сляпа случайност, колелото продължава да се върти и няма сила, която да го затъркаля обратно. Просто в действащия ГПК такава опция не е предвидена. Още от влизането му в сила през 2008 година.

Второ – за ищеца производството по несъстоятелност е безплатно. Или поне в този случай е така: когато трябва да плащат италианците, разходите винаги са за сметка на „Булгар Минерали-Стрелча“. Е, ако не винаги, то в 75-80% от случаите.

Трето – дори и да не си реален кредитор, след като делото е образувано по твоя молба и мине на първа инстанция, на теб се пада правото да си избереш не само временен синдик, но и постоянен „такъв“. След това – пей, сърце! Ако имаш да взимаш повече – дори и чрез хартии, чието съдържание е изсмукано от пръстите, всички синдици все ти си ги избираш.

Четвърто – производството по несъстоятелност е единственото по рода си, в което човек безпроблемно може да „скача“ от роля в роля: днес – временен синдик, утре – постоянен синдик, вдругиден – адвокат на кредитора, по чието искане съдът те е назначил за синдик. Без изобщо да има представа що за професионалист си и колко пари чини моралът ти, след като две петилетки по-рано Комисията за финансов надзор е одрусала две твои фирми с глоби от по 50 000 лв. – за търговия с вътрешна информация. Никакъв конфликт на интереси, никакви незаконни заигравания със „съответната“ страна, никакви пет лева…

Пето – производството по несъстоятелност е единственото в ГПК, по което можеш да вкараш своя собствена фирма бушон, баш ищецът да ѝ цедира част от несъществуващите си вземания, след което тя – твоята фирма – да се намърда в общото събрание на кредиторите. А ти да станеш и неин процесуален представител.

И накрая – производството по несъстоятелността е единственото, по което адвокатът на ищците може да дава заеми на своята фирма бушон – онази, с цесията – пък тя да му ги връща като адвокатски възнаграждения, извадени от масата на несъстоятелността на дружеството длъжник!

Такаа…

Въпросният временен синдик се казва Александър Комсийси. По професия е адвокат, вписан е в Старозагорската адвокатска колегия, но от доста време си вади хляба и като синдик.

Кредиторът, по чието искане той е инсталиран като временен синдик, а по-късно и като постоянен, се казва „Минерали Индустриали България“ ООД.

Фирмите, заради които през 2007 г. Комсийски е „ощавен“ със 100 бона от Комисията по финансов надзор (поне на първо четене), се казват „Хомил“ и „Силест“. И двете са ООД, и двете по онова време са собственост на Александър Комсийски и съпругата му – Светлана Комсийска.

Информацията е на в. „Дневник“, а датата на публикуването ѝ е 7 август 2007 г.:

„… На 8 февруари „Силест“, което се представлява от Татяна Митева, е купило общо 2 хил. акции с няколко сделки. Същият брой книжа е придобило на следващият ден и „Хомил“, чиито управител е Валентина Минчева.

По това време информацията за търга за имота не е била публична, а двете дружества са се възползвали от нея, според съобщението на КФН. При подобни нарушения на Закона за пазарните злоупотреби с финансови инструменти се предвижда глоба от 50 хил. до 100 хил. лв.

В началото на юни комисията е съставила актовете за нарушение, по които са внесени възражения. След тяхното разглеждане в понеделник надзорът е издал наказателните постановления. Те обаче все още не са влезли в сила, тъй като могат да бъдат обжалвани пред Районния съд в Стара Загора.

Справка в ДАКСИ показва, че „Силест“ ООД е собственост на Алкесандър Комсийски и Светлана Комсийска, малък дял има и Гергана Митева. „Хомил“ е притежание изцяло на Адексансър и Светлана Комсийски. Според ДАКСИ няма преки вързки между някой от собствениците и публичната компания „Декотекс“…“

Според ДАКСИ връзка между някой от собствениците на „Силест“ и „Хомил“ с „Декотекс“ може и да няма, но според Търговския регистър и „Държавен вестник“… няма дим без огън.

Топлата връзка се нарича Специализирано одиторско предприятие „Ажур ТДМ“ ООД. От 2003 г. то одитира „Минерали Индустриали България“ ООД, а от 2007 г. – „Декотекс“ АД.

През 2011 г. временният синдик на „Булгар Минерали-Стрелча“ Александър Комсийски вкарва в играта адвокат Пламен Атанасов – по повод един от многото измислени въводи във владение. А  през 2013 г. – вече като синдик на „Булгар Минерали-Стрелча“, избран от италианците, Пламен Атанасов прави опит да наеме „Ажур ТДМ“ като одитор на АД-то в несъстоятелност. Срещу скромните 54 440 лв. хонорар. Без събиране поне на три оферти, без нищо. Просто така… (За разлика от обичайната практика, в този случай съдът по несъстоятелността отказва да изпълни прищявката на синдика и Ажур ТДМ“ ООД остава на сухо).

И още една подробност: въпросната одиторска компания и днес продължава да обгрижва „Декотекс“ АД, а съпругата на Комсийски – Светлана Комсийска, поне от 2010-2011 г. е член на одитния комитет на „Декотекс“. Да не говорим, че и адвокат на дружеството е била през годините – по договор с изпълнителния му директор Васил Йовчев.

Фирмата бушон на Александър Комсийски, която се включва с летящ старт в разграбването на „Булгар Минерали-Стрелча“, се казва „Сайлест“ ЕООД. Тя е основана (според новата терминологя на Търговския регистър) на 13 юни 2014 година. Точно 10 дни, след като Адвокатска кантора „Боянов и ко“ се отказва от италианските пълномощия по всички дела, свързани с несъстоятелността на „Булгар Минерали-Стрелча“, а честта да защитава интересите на Виторио Коста, Джорджо Боцола и Лодовико Рамон се пада на… Александър Комсийски!

Уставният капитал на „Сайлест“ е 10 лв., а едноличен собственик на дружеството е Татяна Вълева Митева – дългогодишен бизнес-партньор на Комсийски и негов нещатен адвокатски сътрудник до 1 януари 2016 г. (според регистрите на Висшия адвокатски съвет и Старозагорската адвокатска колегия).

Освен това, според Търговския регистър и неговите „предшественици“ – БУЛСТАТ и ДЕЛФИ, Татяна Вълева Митева „споделя“ с Александър Комсийски още няколко фирми: „Комсийски и съдружие“, Силест“, „Солис рент“, „Универс инвест“ и „Берое инженеринг“.

До 2016 г. – пак според Търговския регистър, приходите на „Сайлест“ ЕООД от оперативна дейност са… 0, 00 лева! За сметка на това обаче парите се сипят връз Татяна Вълева Митева като новогодишните конфети върху купонджиите на „Таймс скуеър“.

Основните донори на „Сайлест“ ЕООД са два субекта:

– Адвокатско дружество „Комсийски и Великов“, което през 2015 г. излива в „Сайлест“ около 150 000 лв.;

– „Минерали Индустриали България“ ООД, което през 2016 г. залива „Сайлест“ ЕООД със скромните… 2 млн. лева!

От документите, с които разполагаме, през периода февруари 2015 – април 2017 г., в „Сайлест“ са влезли общо 2, 7 млн. лв., а са излезли около 2, 5 милиона.

Целта на италианските пари е лесно обяснима: от свое име и за тяхна сметка Татяна Вълева Митева купува 35-те декара и 18-те сгради на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД, познати като предприятие „Рудник – Фелдшпати“.

Първоначалната цена, обявена от синдик Стела Жекова е около 220 000 – 250 000 лева. Българите подават една оферта, а италианците – три: чрез „Минерали Индустриали България“, „Минерални ресурси“ и „Сайлест“.

По предварително репетирана схема (заради изтичане на конфиденциална информация от българския лагер), тъй като Кожухарова и Симеонов щели да подадат оферта последни и да наддават до дупка, защото за тях най-важна е земята!

На практика обаче българите подават оферта първи, изчакват „другия лагер“ да депозира намеренията си пред синдика и нарочно поканения нотариус, след което… оттеглят офертата си и оставят италианците да се пържат в собствен сос.

Защото за 2 млн. лв. „Сайлест“ купува земя, която в делнични дни се продава за 1000-1100 лв. декара. Плюс осем сгради, които от години стоят празни и не стават за нищо.

На дясната снимка се виждат двама души в гръб – чиновникът на „Минерали Индустриали България“ ООД Васил Христов (със синята риза) и адвокатът на италианците Александър Комсийски (с бялата риза). Моментът, в който са се изправили пред синдик Стела Жекова е сакрален: десетина минути преди тя да затвори наддаването за земята и сградите в Стрелча. Целта на „упражнението“ е прозаична: те да се мотат до последния момент и българите да не сколасат да подадат оферта. Клетите те…
А на дясната снимка може да прочетете кратката словесна схватка между поумнелия вече Васил Христов и репортерът на „Биволъ“ Димитър Стоянов. Ние няма да коментираме нищо, защото всичко се вижда и с невъоръжено око. Само ще допълним, че г-н Христов отново нещо се е объркал и е насочил сарказма си в погрешна посока. Защото, хич да не е, ама разследването затова е съвместно: от „Бивол“ видеата, от „Общество и власт“ текстовете! Ама нейсе, имала глава да тегли…

 

Следва продължение…