Ти? Законен собственик? Аре, давай парата и изчезвай…

Как се краде фирма чрез производство по несъстоятелност
Как се краде фирма чрез производство по несъстоятелност, след като тя няма дългове към държавата, кредити към банки, неизпълнени търговски договори и разполага с 1 млн. лв. в сметките си? Отговорът е елементарен – много лесно! Стига да разполагаш с достатъчно доза нахалство, с безскрупулни адвокати и с подходящ набор от „услужливи” магистрати. Който не вярва, нека се разходи до Пазарджик и да поговори с председателя на тамошния окръжен съд Елеонора Серафимова на тема „Булгар Минерали-Стрелча”АД. Ако нищо не научи, да отскочи до Града на тепетата и да обмени 10-15 мисли по същата тема с някой от спецовете по несъстоятелност в Пловдивския апелативен съд. Примерно – Севдалин Божиков, Дафина Гложенска и Нестор Спасов, да речем. Ако отново удари на камък, следващата спирка е Стара Загора: светилището на Александър Комсийски. Той е наясно с казуса, защото по едно време е бил временен синдик на „Булгар Минерали-Стрелча” АД, а по-късно -адвокат на едната страна, че и… кредитор – чрез една фирма, която лично той „инсталира” в схемата. В краен случай, ако отговорите се окажат незадоволителни, човек може да попита и някой от „търговските” корифеи във Върховния касационен съд. Единственият проблем е, че въпросът трябва да бъде зададен… малко по-иначе. Примерно – „Кому е притрябвала практиката на ВКС по несъстоятелност, след като тя нищо не означава дори за нейните „автори?”

Съвместно разследване на „Общество и власт” и „Биволъ”

Жертвеният агнец се казва „Ватия Холдинг“ АД. То притежава осем концесии за добив на кварц и кварцови пясъци, огнеупорна пръст и глина, доломити, талкошисти, пегматит и т.н. В структурата му влизат общо четири юридически лица – „Ватия“ АД, „Геоминерал“ АД, „Ватия Трейдинг“ АД и „Булгармин Инженеринг“ АД, които винаги са били собственост на Люба Кожухарова и Георги Симеонов.

До 2003-2004 г. бизнесът на Кожухарова и Симеонов върви стабилно. Но… според българските разбирания на това понятие, обобщени в класическата поговорка „Всеки се простира според чергата си!“

Някъде по това време двамата решават, че българската черга вече им е окъсяла. Като второ поколение миньор, Георги Симеонов решава въпроса радикално: разработва технологична линия за обезжелезяване на пегматит/фелдшпат чрез суха магнитна сепарация.

Цялата битка е за тези камънаци. И за технологията на Георги Симеонов, която ги превръща в буци самородно злато..

По принцип този способ е известен доста отдавна, но в България (а и на Балканите) до онзи момент не е внедряван. Стъкларските и керамичните гиганти в България – „Шишеджам” (Търговище), „Идеал Стандарт-Видима” (Севлиево), „Рубин” (Плевен) и „Рока България (Каспичан) внасят суровината от Турция. Нищо, че им излиза доста солено. Просто южните ни съседи са единствените в региона, които я предлагат с минимални количества двужелезен триокис. А това е много важно, защото в противен случай готовата продукция си е чист брак. 

През 2006 г. Обаче Георги Симеонов приключва с експериментите и в Стрелча е монтирана първата линия за суха магнитна сепарация. Резултатите са потресаващи. В патриотичния смисъл на думата, разбира се. Докато комшиите продават фелшпата за 28 долара на тон, неговата производствена цена се връзва на… 15 лева. Качеството, което излиза от предприятието на Люба Кожухарова и Георги Симеонов също е размазващо, защото концентрацията на двужелезния триокис е заковано на 0, 04 на сто.

Въоръжени с една „баничарка” мостри (образно казано), двамата тръгват на промоционално турне из страната. Къде и пред кого са презентирали възможностите си, отдавна не е толкова важно. По-интересно е, че от резултатът от посещенията им в споменатите четири гиганта, два на два.

Те пробиват при собствениците и технолозите на „Рубин” (Плевен) и „Шишеджам” (Търговище), но не успяват в Севлиево и Каспичан. Не за друго, а защото до собствениците и технолозите на „Идеал Стандарт-Видима” и „Рока България” никой не ги допуска. С една и съща… „оферта”: „На нас ни доставят „Минерали Индустриали България” и докато не се разберете се с тях – тука работа немате!”

Речено-сторено! Като начало, Кожухарова и Симеонов установяват, че „Минерали Индустриали България” ООД е собственост на италианската компания „Минерални ресурси”, която пък е собственост на трима италиански граждани – Виторио Коста, Джорджо Боцола и Лудовико Рамон.

Втората крачка – топенето на ледовете и „отпочването” на професионални разговори, продължават… около година. Ту в България, ту в Италия.   

Накрая… Кожухарова и Симеонов са натикани в ъгъла, защото адвокат Евгени Пальов им донася благата вест: „Или правим съвместна фирма за експлоатиране на фабриката в Стрелча, или ще гледаме Севлиево и Каспичан през крив макарон!”

Говоренето от първо лице, множествено число никак не е случайно. От началото на новото хилядолетие Евгени Пальов е юридически консултант на Люба Кожухарова и Георги Симеонов, а през 2005 г. става кръстник на дъщеря им (двамата нямат сключен брак, но от средата на 90-те години на миналия век са си най-нормално семейство).

Поставени пред свършен факт, Кожухарова и Симеонов „обличат” Пальов в цялото си доверие и го пускат да брани интересите им в преговорите с италианците.

На 21 септември 2007 г. финансовият гръбнак на съвместното начинание е съчленен – върху прост кариран лист от тефтерче, на ръка (виж факсимилето).

Преводът е дело на агенция за легализиране на документи, така че може да му се вярва:

 – 600 000 европлащане от MIB (“Минерали Индустриали България” ООД – бел. ред.) при подписване на учредителния договор за New Co (т.е. новата компания, която по-късно е вписана като „Булгар Минерали-Стрелча” АД – бел. ред.) и при подписване на прехвърляне на assets и договор за ноу-хау.

600 000 европлатени от New Co (т.е. от бъдещото все още „Булгар Минерали-Стрелча” АД) на „Ватия” чрез специфични договори. Не се отделят постъпления, докато тази сума не бъде напълно платена на „Ватия”.

230 000 евросушилня, тип 1400/2000.

85 000 евросреден цилиндър RP 4640, свободно захранване.

80 000 евро2 сепаратора (не се чете) с 3 степени.

——————-

395 000 евроще бъдат предоставени на New Co от MIB безвъзмездно…

Без изобщо да знаят новобългарската поговорка Всичко хубаво се ражда върху салфетка в кръчма и умира с партиен устав”, Кожухарова и Симеонов скачат в авантюрата надолу с главите и… за една бройка да си ги изпотрошат в камънаците по дъното. Защото карираният лист с небрежно драснатите крупни инвестиции се оказва най-обикновена… мухоловка за наивници.

Точно шест месеца по-късно – на 20 март 2008 г., заветната мечта (на италианците, разбира се) е  изпълнена: между „Минерали Индустриали България” ООД и „Ватия Холдинг” АД е сключен специален „Договор за съвместно предприятие” (виж прикачения файл Dogovor).

В Договора за съвместна дейност (или за съвместно предприятие, както пише на титулната страница), сключен на 20 март 2008 г. между “Ватия Холдинг” АД и “Минерали Индустриали България ” ООД, изрично е записано: всички спорове между съдружниците ще се решават от Арбитражния съд в Лугано (Швейцария). Кой знае защо обаче през следващите две-три години нито адвокатите на италианците, нито адвокатът на българите – Евгени Пальов, се сещат за тази “бумага”. Или по-скоро – сещат се, но “някаква” адски услужлива амнезия непрекъснато им пречи да стартират поне арбитражната клауза в него…

Казано накратко, българите влизат в авантюрата с новата технология, с действаща поточна линия за суха магнитна сепарация, със силози, складове, 35 декара земя и т.н., че и с живи пари – от един момент нататък.

Италианците, освен с разходите по току що цитирания кариран лист, влизат в далаверата и с още две обещания по адрес на бъдещата компания: да я направят основен доставчик на „Идеал Стандарт-Видима” и на „Рока България”, след което да я направят непреодолим фактор в европейски мащаб.

Който иска да се запознае с пълното съдържание на договора – да прочете прикачения файл. За нас в случая най-важни са три текста.

Първият е чл. 7 от договора, който гласи:

Задължения на Страните

7.1. Задължения на МИБ

7.1.1. МИБ се задължава да прехвърли на Дружеството след датата на Приключване следните вещи:

– сушилна камера тип 1400/2000;

– цилиндър среден размер RP 4640, свободно захранване

– 2 броя магнитни сепаратори с високо поле, с три пътеки.

Страните взаимно се съгласяват и приемат, че разходите по транспорта на посочените вещи е изцяло за сметка на Дружеството.

7.1.2. МИБ се задължава да отпусне финансиране на Дружеството за заплащането на сума в размер на 600 000 (шестстотин хиляди) Евро, която сума е дължима на „Булгармин” за прехвърлянето на Предприятието.

Финансирането ще се извърши чрез договор за финансиране за срок от една година с възможност за подновяване и годишна лихва от 6% върху предоставената сума…”

Вторият текст е разпоредбата на чл. 15 – „Прекратяване”:

15.1. В случай на нарушаване от някоя от Страните на което и да е от задълженията по настоящия Договор, другата Страна може да прекрати настоящия Договор, като изпрати писмено предизвестие до виновната Страна относно неизпълнението. Настоящият Договор ще се счита прекратен по право и прекратяването ще има незабавно действие, ако в срок от 30 (тридесет) дни, считано от получаването на посоченото по-горе предизвестие, виновната Страна не поправи нарушението.

15.2. Всяка от Страните може да прекрати настоящия Договор с незабавно действие, ако се установи настъпването на някое от следните събития:

(i) избор на доверено лице, на което бъдат предоставени всички или част от активите от другата Страна и/или от Дружеството

(ii) декларира се състояние на несъстоятелност или фалит от другата Страна и/или от Дружеството;

(iii) бъдат прехвърлени активите на кредитори от другата Страна и/или от Дружеството;

(iv) бъдат конфискувани активите от другата Страна и/или от Дружеството;

(v) прекратяване, ликвидация на другата Страна и/или Дружеството;

(vi) Прехвърляне на по-голямата част от акциите от другата Страна на трети лица, различни от акционерите-собственици на акционерното участие към датата на подписване на настоящия Договор, освен в случаите на прехвърляне на акциите на Контролирано дружество.

В случаите, в които което и да е от събитията, изброени в букви от i) до vi) от настоящия Член, засяга някоя от Страните, същата се задължава незабавно да изпрати уведмление по смисъла на Член 20 по-долу до другата Страна.

И последният интересен (поне в случая) цитат в договора за съвместна дейност е чл. 19 – „Арбитражна клауза”:

19.1. Освен ако не бъде изрично уговорено или съгласуване между Страните, всички спорове, произтичащи от тълкуването или изпълнението на настоящия Договор ще се разрешават изключително от арбитраж съгласно Арбитражния правилник на съда в Лугано, издаден от Камарата по търговия, промишленост и занаятчийство на кантон Тичино..

19.2. Арбитражният съд ще се състои от състав от трима арбитри, двама от които ще се избират от всяка–; една от Страните, а третият, изпълняващ функциите на председател, ще се избира по общо съгласие на двамата избрани арбитри, а при непостигане на съгласие – от Арбитражната камара.

19.3. Седалището на арбитражния съд е в Лугано, а езикът на производството е италиански. Арбитражният съд е длъжен да издаде решение в срок до 90 (деветдесет) дни, считано от момента на поемане на задължението.

19.4. Арбитражният съд ще прилага българското право…

Два месеца по-късно – през май 2008 г., след провеждането на още няколко срещи и подписването на една камара съпътстващи бумаги, „Булгар Минерали-Стрелча” АД най-после вижда бял свят. Първоначално то е 100% българско, а в Съвета на директорите влизат трима души: собствениците – Люба Кожухарова и Георги Симеонов, и Валентина Пальова – съпруга на юридическия гуру на сделката адвокат Евгени Пальов.

Пред камерата на “Биволъ” адвокат Евгени Пальов отрече да е имал кой знае какъв пръст в създаването на “Булгар Минерали-Стрелча” АД, както и да е бил нещо повече от приятелски настроен специалист. Ако това е така, що ли е писал устава на дружеството, след което е намърдал жена си в Съвета на директорите?

През есента на 2008 г. стартира и уреждането на финансовото бъдеще на новата фирма. Всички договори са сключени между „Минерали Индустриали България” ООД и „Булгар Минерали-Стрелча” АД, еднотипни са и затова ще цитираме само най-важното (виж прикачените файлове Kredit-1 – Kredit-5):

  • 14 юли 2008 г.: 100 000 лв. проучвателни, проектни и строително-монтажни работи за изграждането на обект „Производствено хале в гр. Стрелча, област Пазарджик…”.
  • 29 септември 2008 г.: 412 000 евро, необходими за закупуване на машини с цел отваряне на втора поточна линия за суха магнитна сепарация.
  • 7 октомври 2008 г.: 600 000 евро, необходими на „Булгар Минерали-Стрелча” АД да изплати на „Булгармин Инженеринг” АД прехвърлените вече (чрез нотариален акт) 35 декара земя и 18 бр. производствени и помощни сгради. Парите трябва да се преведат на два пъти: първи транш – до 2 седмици след подписване на договора , но не по-късно от 31 октомври с.г.; втори транш – до 30 май 2009 година.
  • 10. 2008 г.: 40 000 лв., необходими за проучвателните, проектните и строително-монтажните работи за изграждането на обект Производствено хале в гр. Стрелча, област Пазарджик…
  • 23 януари 2009 г.: 1, 5 млн. лв., необходими за изграждането на обект Производствено хале в гр. Стрелча, област Пазарджик…

За да изглежда всичко като истинско, на 21 октомври 2009 г. между „Минерали Индустриали България” ООД и фирмата майка – „Ватия Холдинг” АД, са сключени две споразумения (виж прикачените файлове Sporazumenie-1 и Sporazumenie-2).

По това време италианците вече притежават 50% от капитала на „Булгар Минерали-Стрелча”, а представителите на „Минерали Индустриали България” – Виторио Коста и Анджело Боцола, са членове на директорския му борд.

Първото е озаглавено „Споразумение към Договор за съвместно предприятие от 20 март 2008 година” и в него се казва:

… §1. (1) Страните, чрез представляващите ги лица, заявяват, че приемат превеждането от „Минерали Индустриали България” ООД на сумата от EUR 300 000 в полза на „Булгар Минерали-Стрелча” АД за изпълнение от „Минерали Индустриали България” ООД на съответната част от определеното в чл.7.1.2 от Договора задължение.

(2) Страните и Дружеството, чрез представляващите ги лица, заявяват, че в отношенията между тях Дружеството не дължи връщане на „Минерали Индустриали България” ООД на сумата по Договора от 07. 10. 2008 г.

  • 2. (1) Страните, чрез представляващите ги лица, заявяват, че приемат сключването на Договора (от 29.09.2008 г.), по силата на който „Минерали Индустриали България” ООД се задължава последователно да встъпи, а след това и да замести „Булгар Минерали-Стрелча” АД в задълженията за плащане на цената на машините по фактурите към посочения в тях доставчик, за изпълнение от „Минерали Индустриали България” ООД на определеното в чл.7.1.1 от Договора задължение.

(2) Страните и Дружеството, чрез представляващите ги лица, заявяват, че след сключването на Договора (от 29.09.2008 г.) и на настоящото споразумение Дружеството не дължи плащане цената на машините на съответния доставчик и връщане на „Минерали Индустриали България” ООД на сумата по Договора от (29.09.2008 г.)…”

Екипът ни разполага и с още едно споразумение, подписано пак от българите и италианците и пак на 21 октомври 2009 година. То е далеч по-лаконично от първото, защото засяга само договора за кредит от 23 януари 2009 г. – онзи, за 1, 5 млн. лева.

Парите са пристигнали в България по банков път на 5 февруари 2009 г., точната сума на превода е 768 521, 37 евро, а нулирането на борча е уредено в §1, ал. 2: „Страните, чрез представляващите ги лица, заявяват, че в отношенията между тях „Булгар Минерали-Стрелча” АД не дължи връщане на „Минерали Индустриали България” ООД на сумата, получена по Договора от 23. 01. 2009 година”.

И под двете споразумения стоят едни и същи подписи: на Джорджо Боцола и Лудовико Рамон – за „Минерали Индустриали” ООД, и на Виторио Коста и Георги Симеонов –  за „Булгар Минерали-Стрелча” АД.

Тоест – от възможните петима съсобственици на „Булгар Минерали-Стрелча” АД, четирима с подписите си са декларирали, че новосъздаденото дружество няма дългове към „Минерали Индустриали България” ООД. По простата причина, че всички пари и машини, дадени от италианците, са… дялово участие. Или акционерен капитал. Или… който както иска да си ги нарича.

Според тези две споразумения, “Булгар Минерали-Стрелча” АД, българските акционери в него – Люба Кожухарова и Георги Симеонов, както и дружествата им под шапката на “Ватия Холдинг” АД, не дължат на италианците от “Минерали Индустриали България” ООД нито един лев! Както обаче неведнъж се е случвало под полите на българската Темида, писаните документи и закони са едно, а адвокатските практики и “дълбокото вътрешно убеждение” на магистратите – нещо съвършено различно. И опасно…

Около половин година след подписването на споразуменията за изчистване на кредитите и след като новата линия започва да бълва висококачествен фелдшпат, примката около вратовете на Люба Кожухарова и Георги Симеонов започва да се стяга. Бавно и елегантно, но за сметка на това – безмилостно и коварно.

Първият нож в гърба на двамата е забит от кръстника на дъщеря им – адвокат Евгени Пальов.

По негов съвет, на 28 декември 2009 г. Георги Симеонов завежда дело в Пазарджишкия окръжен съд срещу… себе си.

Причината е, че „Булгармин Инженеринг” АД е прехвърлило на „Булгар Минерали-Стрелча” АД старото предприятие – „Промишлен обект – „ Рудник Фелдшпати” (в т.ч. поземлен имот – производствен терен с площ 35 000 кв.м и 18 бр. сгради), но една година по-късно (според договора за покупко-продажбата), вместо договорените 870 000 лв. (420 000 лв. за земята и 450 000 лв. за постройките), по сметките на „Булгармин Инженеринг” са постъпили едва 429 420 лева. Тоест – след като договорът за прехвърлянето на предприятието не е изпълнен, той трябва да бъде развален…

За разлика от “вчерашния” юридически съветник Евгени Пальов (в червеното кръгче), който преди 12 г. влезе в семейството на Люба Кожухарова и Георги Симеонов като кръстник на дъщеря им, “днешният” адвокат Евгени Пальов не пожела дори имената им да си спомни…

Перверзията е очевидна.

Първо: Адвокат Пальов е участвал активно в писането на Договора за съвместно предприятие, на договорите за „кредит” и на споразуменията за тяхното анулиране. А съпругата му – Валентина Пальова, е член на Съвета на директорите на българо-италианското дружество.

Второ: „Булгар Минерали-Стрелча” има да дава на „Булгармин Инженеринг” още 450 000 лв., защото… „Минарали Индустриали България” ООД не са изпълнили задълженията си по т. нар. договор за кредит от 7 октомври 2008 г. – за 600-те хиляди евро.  В смисъл такъв, че те са превели първия транш и част от втория, но остатъка са го провлачили след изтичане на договорения едногодишен срок.

Трето: Ако адвокат Пальов си беше на мястото, той щеше да посъветва клиента си да задейства арбитражната клауза от Договора за съвместно предприятие, а не да го бутне надолу с главата в най-дълбокото. Но, понеже явно още тогава Кожухарова и Симеонов са му били не клиенти, а пациенти…

Четвърто: В делото – като трета страна помагач, участват и италианците. Хем по линия на „Минерали Индустриали България” ООД, хем по линия на фирмата майка от Ботуша – „Минерални ресурси” ООД.

Съвсем логично, Георги Симеонов губи делото както на първа инстанция – в Пазарджишкия окръжен съд, така и на втора – в Пловдивския апелативен съд. 

Кой е решил казуса по закон в Пазарджик не е известно. Със сигурност обаче това не е днешният административен ръководител на окръжния съд – Елеонора Серафимова.

Под тепетата – на 17 февруари 2011 г. – точката е сложена от „тричленка” в състав: Дафина Гложенска – председател, и членове – Севдалин Божиков и Нестор Спасов.

Диагнозата им уж е окончателна:

  1. Неплащането на цената не може да се вмени във вина на ответника („Булгар Минерали-Стрелча” АД), тъй като дружеството имало възможност да изпълни задължението по процесния договор преди, а и след завеждане на исковата молба. В тази връзка е прието, че неизпълнението е станало по вина на изпълнителния директор, който е такъв и на ищцовото дружество (Булгармин Инженеринг” АД)…
  2. Георги Симеонов, в качеството му на представляващ КРЕДИТОРА, не е изпълнил принципа, прогласен в чл. 87 ал. З изр. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗДЧ – за изпращане на покана и даване на подходящ срок за изпълнение. Това е приравнено на липса на съдействие от кредитора за изпълнение задължението на ответника, което представлявало злоупотреба с права от страна на ищеца.
  3. Макар и със закъснение, макар и на части, до завеждането на делото в съда, италианците успяват да изчистят задълженията си към „Булгар Минерали-Стрелча”. Така че въпросът е могло да бъде уреден и по друг, доста по-миролюбив начин – чрез най-обикновени разговори по телефона или на следобедно питие…

А защо уж?

Защото… докато Люба Кожухарова и Георги Симеонов се пекат на бавен огън и стават за резил, съдейки собственото си предприятие за несъществуващ вече дълг, италианските му сатрапи – с любезното съдействие на Адвокатска кантора “Боянов и ко”, с бруталния саботаж на адвокат Евгени Пальов и с безценното “дълбоко вътрешно убеждение”, демонстрирано от една камара орли на правосъдието от Пазарджишкия окръжен съд, Пловдивския апелативен съд и Върховния касационен съд тръгват на кръстоносен поход срещу тях. Обладани от една единствена интимна мисъл: да съсипят бизнеса им до такава степен, че те с най-голямо удоволствие да им подарят и предприятието в Стрелча, и… концесията за добив на фелдшпат в района.

И засега, колкото и жалко да звучи, са на път да успеят.

Въпреки нормалната логика, въпреки писаните закони, въпреки… дългогодишната практика на Върховния касационен съд. 

С две думи: без дългове към държавата и италианците, без неизпълнени търговски договори и и с 1 млн. лв. в банковите си сметки, “Булгар Минерали-Стрелча” АД е в несъстоятелност.  По искане на италианските му съсобственици. И по решение на Пазарджишкия окръжен съд, което е потвърдено от Пловдивския апелативен съд.

Колкото до ВКС, корифеите от правосъдния Олимп изобщо не са пожелали да се занимават с казуса, защото касационната жалба на Люба Кожухарова и Георги Симеонов не е допусната за гледане по същество. А това си е незаконно, дори според безкрайно уродливите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс!

Дали таблицата ни е красива или грозна – няма никакво значение. По-важното е, че обявяването на “Булгар Минерали-Стрелча” АД в несъстоятелност няма нищо общо както с разпоредбите на Търговския закон и на Гражданския процесуален кодекс, така и с ей тез решения на Върховния касационен съд. Не едно, две или пет, а точно… 12 на брой!

 

Следва продължение… 

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10.00€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5.00€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Please, read our Terms and conditions here.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Bivol is not recording the number of your bank card. The card payments go through Stripe. Card donations for Bivol are managed by the French NGO Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD

лв.
 
The current exchange rate is 1.00 EUR equals 0 BGN.
Възможности за плащане
Информация за Вас

Внимание: с този метод сумата ще е в лева, а не в евро. Можете да изпратите "Данъкъ Биволъ" електронно през Epay.bg или с банков превод. От територията на България можете също да изпратите пари в брой през EasyPay, или да направите превод през банкомат, поддържащ услугата B-Pay.    

Обща сума: 5,00 лв.

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

SMS код BIVOL

За да подкрепите с малка сума нашите разследвания и автори, можете да изпратите SMS на кратък номер. Ще получите с обратен SMS линк към нашия архив.

  • Изпрати 1,2 лв. на номер 1851 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 2,4 лв. на номер 1092 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 4,8 лв. на номер 1094 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ
  • Изпрати 12 лв. с два смс-а на номер 1096 с код BIVOL и получи достъп до Архивите на Биволъ

Сумите са с включен ДДС. Моля, имайте предвид, че това е най-неефективният начин да подпомогнете Биволъ, тъй като комисионната на мобилните оператори достига 60%. Ако имате възможност, използвайте някой от другите методи на плащане.

Криптовалути

За да ни изпратите биткойни сканирайте QR кода или използвайте един от двата адреса: Standard: 1EY3iwkPXiby6XFsyCcVPGZPYCGPbPeVcb
Segwit: bc1ql28g7qnvdmenrzhhc7rtk0zk67gg4wd9x9jmmc

 

 

Вижте също / Read Also

%d блогъра харесват това: