Ако мога да си позволя да перифразирам един редови гражданин, дето придоби популярност, щото го даваха няколко секунди по телевизора, по принцип искам да пиша за това, че дивото куче Динко пребил приятелката си от ревност, ама нямам желание. Беше въпрос на време толкова удобният и на медиите, и на властта неформален блюстител на реда по границата ни да свърши някоя еднозначна грандиозна простотия, та изобщо не се учудвам от факта, че по сектантски верните му многобройни фенове се покриха напоследък и хич не лаят в защита на ямболския Адолф.

Какво пък, ще се прегрупират, ще изчакат чудото да мине за три дни и те пак ще ревнат до Бога. Убеден съм, че все ще се измисли някаква основателна причина, поради която супер героят е имал всички основания да размести лицевите кости на възлюбената си. И жените, и бежанците трябва да си знаят мястото. Иначе дивото куче Динко и съмишлениците му веднага ще вземат мерки. Дайте им слаби и беззащитни жертви и те ще ги сръфат на момента, няма проблем. Пък и, Страстна седмица е все пак, човек може да си позволи да е по-емоционален и да си отпусне ръката малко…

По принцип искам да пиша за обогатената с уран вода в Хасково, ама и за това нямам желание. Какво да говорим празни приказки и да се заблуждаваме, че институциите е трябвало да реагират моментално, след като са разбрали за завишените показатели? Защо трябва да вярваме на небивалиците, дето бълват учени и специалисти, след като можем просто да приемем като чиста монета официалната версия? Да пиеш вода с няколко пъти по-високо съдържание на уран от допустимото не е опасно за здравето и толкоз!

Защо да си тормозим мозъците с размисли върху необходимостта институциите да си вършат работата и да не оставят хората да се тровят? Нужно ли е да се замисляме в колко други населени места на територията се случва същото? Било с водата, въздуха, почвите… И институциите си мълчат до последно, само и само да не си свършат работата. На кому би помогнало да си представи какъв грандиозен скандал би предизвикала подобна ситуация, при която жителите на Мурсия, Нант, Брага, Палермо, Дортмунд или Виборг са оставени в продължение на месеци да пият вода с уран?

Ще ми се и за програмата с двадесет и едната точки да напиша нещо, ама и за това нямам  желание. Изобщо не ми се занимава да казвам колко е изпразнена от съдържание, как няма нищо общо с действителността и доколко дръзко се гмурва в дебрите на популизма, деликатно, о, съвсем не деликатно, а по най-дебелашкия възможен начин заобикаляйки съдебната реформа, КТБ, ПИБ, лустрации, електронни правителства, образования, здравеопазвания, корупции и всичко, което има реална стойност. Защо ми е да споменавам, че тя е поредният развей прах, дето да ни държи в безтегловност. Е, няма да е четири години, както твърдят коалиционните партньори, но със сигурност ще ни клатят достатъчно, та да заболи, ама какво да го обсъждаме? Свикнали сме.

И за широко затворените очи на служебни премиери и жиниралита искам да пиша, ама нямам желание. Април ще си изтече, дотогава те ще вдигат патардии с разни противоконституционни законопроекти, а после всички ние ще получим честитки от „Газпром“. Кабинет Бойко-три-за-щастие пък ще каже, че Герджиков и Радев са виновни, те са пропуснали сроковете да се възпротивят. „Ние ги хващаме, те ги пускат“, помним всички.

За състоянието на тунелите по българската пътна мрежа също ми се отваря тема, ама нямам желание. Каквото и да кажа, как да оборя пожарникаря-слънце? Нека си падат осветителни тела, да убиват хора и да мачкат автобуси, това не е от значение. На представянето на управленската програма на бъдещото правителство Бойко не пропусна да ни информира, че сме свикнали да се возим по хубави магистрали, как да му противоречим? Ще вземе да ни се обиди, пак ще подаде оставка и ние още веднъж ще трябва да си го избираме с любезното съдействие на Цв. Цв. По-добре да си мълчим.

Важното е друго. За него искам да пиша, а и имам желание. Масата е отрупана. Така отбелязваме вярата си в доброто, показваме смирението си и се борим за мястото си в рая, което, разбира се, сме убедени, че заслужаваме. Агнета от Австралия не купуваме. Не ядем и козунаци с „Е“-та. Камо ли пък да се чукаме с яйца от несвободни кокошки. Започнах с перифраза на клише, изградих целия текст около него, нека и да завърша по подобен начин. „Народ, който пирува по време на чума, не може да бъде унищожен!“

Во истину возкресе!