През септември 2005 г. академик Иван Юхновски и чл. кор. Йордан Йорданов посещават Археологическия музей и установяват, че безценната глава на Севт III я няма. Оказва се, че тя е изнесена от България за реставрация без знанието на председателя на БАН. Но как е станало възможно това и може ли да сме сигурни днес, че артефактът е автентичен?

Главата, открита от доц. Г. Китов през септември 2004 в подножието на могилата Голяма Косматка е изпратена в Италия за реставрация през август 2005. Завръща се в България на 18.01.2006 г. Но липсата на разрешение от БАН за тази операция не е единственото нарушение. Преди изпращането на такъв артефакт за реставрация има множество задължителни изисквания:

– назначава се експертен съвет – вътрешен за НАИМ или разширен;
– прави се фотодокументация на паметника;
– мери се точно теглото с електронна везна;
– извършват се изотопна индикация, лазерни и рентгенови проби;
– прави се вътрешна отливка;
– създава се триизмерен образ на главата с точни размери.

Всичко това се протоколира прецизно и протоколите не се дават на реставратора. След като се върне артефактът оригиналните протоколи се сравняват с протоколите, които реставраторът е направил. Ясно защо, за да се изключи всеки опит за подмяна и намеса извън зададените параметри.

Нито едно от гореизброените неща не е направено преди главата да замине за Италия. Ето защо днес не може да се твърди със сигурност, че артефактът напуснал България е същият, който е получен обратно.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Но с параметрите на самата реставрация нещата също не са изрядни. В Италия над главата работи Едилберто Формили. Той е избран тайно, без конкурс. Нещо повече, никой не е решавал по приетата процедура какво именно и как да се реставрира. Няма протокол от експертна комисия от художници, реставратори, изкуствоведи за необходимостта от реституция на един или друг детайл от главата. И най-вече за очите – душата на артефакта.

Новите очи на Царя

днес изглеждат нелепо ококорени, а не съсредоточено мистични. Впрочем, от снимките на главата преди реставрацията (виж тук) и след нея можете да си съставите собствено мнение доколко тя е успешна естетически.

За да не се разместят очите по пътя към Лувъра главата е пътувала с очила за плуване, твърдят източници на Биволъ, видели подготовката за фамозната изложба, която се открива днес с главата на Севт III, като флагман на експонатите от тракийско изкуство. Кой знае защо италианецът-реставратор се захванал точно с очите. Те били изработени от стъклена паста с алабастър и желязо, което дава кафявия отенък на погледа. Дъната на очите са боядисани в червено, което също било възстановено.

За сравнение, главата на Нефертити, открита преди 100 години си стои с едно око и на германците не им е хрумнало да я разхубавят като и го дорисуват.

Но дали е пипано само окото на Севт?

И това не може да се твърди със сигурност, тъй като научната документация липсва и не се знае какво е оригиналното състояние. Няма с какво да се сравни след като главата на Севт III се връща от неправомерното си пътешествие до Италия. Маската не е маркирана преди да се снеме калъп и от нея може да се правят множество копия. Снимки до детайли, граничещи с микроскопични, включително и най-вече на очите, вътрешна отливка и белязване е можело и е трябвало да се направят в България, в институт на БАН. Всичко това не са импровизации, а световни стандарти. И ясно разписани вътрешни регламенти, които не са спазени. Без спазването им се отваря възможност (да не дава Господ), за подмяната на оригинала. И не е нужно да подчертваваме колко желана е такава подмяна от определени колекционери, наши или чужди.

КОЙ?

На дежурния въпрос кой е решил къде и как да се реставрира може да се отговори със сигурност, че е решил директорът на НАИМ, а не който трябва. Не е свикана комисия от професионалисти, критици, художници, археолози. Самият Георги Китов не е търсен за мнение. Председателят на БАН също не е информиран дали е необходимо да се реставрира главата, точно коя част от нея, къде, кога и от кого.

По информация на Биволъ инициатор на реставрацията в Италия е ръководителят на отдел Експозиция в НАИМ Мария Рехо, близка на директора проф. Васил Николов. Тя е италианка, женена за българин. За четирите месеца, през които главата не е в България, Рехо е командирована три пъти до Италия. Два пъти я придружават ръководителят на реставрационното ателие в НАИМ Петя Пенкова и реставраторът Мария Петкова. Пенкова е известна също и като « главен реставратор » на артефактите на Васил Божков – Черепа.

Академик Юхновски потвърди пред Биволъ за многобройните нарушения. Според него самата Рехо е занесла главата в Италия „в найлонов плик“, без негово знание. Не му беше известно дали тя е надлежно паспортизирана, но пък увери, че била застрахована. Като председател на БАН Юхновски поискал обяснение от директора на музея проф. Васил Николов и наложил административна санкция. Кого именно е санкционирал и как, Юхновски не можа да си спомни.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly