[box type=“note“]Биволъ публикува репортажа на Таня Милевска за Македония, защото той е много показателен за процесите в близката нам държава. Статията е особено актуална и за България и разкрива шокиращо аналогичните пороци на обществата в двете държави. Текстът звучи толкова познато, че може спокойно да бъде адаптиран за родната политико-ченгеджийска менажерия на „#КОЙ пусна Червеите в Галерията“.[/box]

 

На 25 февруари, журналисти и професионални журналистически организации получиха само един ден предупреждение, че по време на седмичната си пресконференция Зоран Заев, лидер на македонската опозиционна партия на Социалдемократите, ще направи разкрития, които той определи като истинска „бомба“ – разговори на журналисти, които според неговите твърдения са били подслушвани от правителството.

Твърденията на социалдемократите (СДСМ), че 100 журналисти са били наблюдавани от правителство изглежда потвърждават отколешни подозрения на много от независимите медии в страната. Откакто премиерът Никола Груевски дойде на власт през 2006 г. условията за пресата се влошиха – голяма телевизионна станция беше принудена да слезе от ефир, беше арестуван разследващ репортер и независими издания бяха подложени на финансов натиск чрез разпределяне на държавната реклама.

Досега само записи, за които се твърди, че са на министри и видни привърженици на Груевски са станали публично достояние. Но Заев заяви, че както критични журналисти, така и техни колеги в проправителствени медии са били подслушвани, и че разговорите на повече от 100 журналисти могат да бъдат чути на запис. По време на пресконференцията си, опозиционният лидер покани всеки засегнат журналист да посети партийната му централа и да вземе записите.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Колеги ми казаха, че се чувстват „осквернени“ и „отвратени“ поради това, че им се налага да четат стенограми на разговори, някои от които датират от 2011 г., но нито един не изглеждаше изненадан. В продължение на години те са се предупреждавали един друг за това колко е опасно да се говори по телефона в Македония, и някои дори казаха, че шеговито са поздравявали шефа на разузнаването в края на разговорите си.

СДСМ заяви по време на няколко пресконференции, че подслушването е разпоредено от Груевски и неговия братовчед, началника на разузнавателните служби Сашо Миялков. Груевски е отрекъл всякакво участие в подслушването и, според репортажи в пресата, твърди, че СДСМ са се сдобили със записите чрез „чужди разузнавателни служби“. Той обвини лидера на опозицията в опит за организиране на преврат. Паспортът на Заев е бил конфискуван и той е обвинен в „шпионаж“, отново според медийни репортажи. Опозиционният лидер отхвърли тези твърдения по време на пресконференция, и заяви, че материалите са получени от лица, който работят в тайните служби.

След като подробностите около подслушването станаха публично достояние, пресата реагира по два начина. Проправителствените журналисти обвиниха лидера на опозицията, че работи за чужди служби и се опитва да свали правителството. Докато критичните журналисти казаха, че са получили потвърждение на отколешни подозрения.

Както сподели Тамара Чосидис, председател на Синдиката на македонските журналисти: „Нивото на арогантността на правителството от една страна, и апатията и пасивността на обществеността и на журналистическата общност от друга, са такива, че последиците от подслушванията не произвеждат […] ново качество, което да промени нещата.“

Тя ми каза: „Разбира се, бяха написани статии, съсловната организация организира пресконференция, поискани бяха оставки, но за всички тях, за авторите на тези текстове, говорителите по време на пресконференцията, записваните журналисти и обществеността като цяло, това е сякаш някакъв странен ритуал, в чиято ефективност те всъщност не вярват.“

Асоциацията на македонските журналисти проведе пресконференция за да призове за оставката на премиера и правителството заради подслушванията, но това изявление получи малка публичност.

Такова е състоянието на македонската журналистика.

След като Груевски застана начело на македонското правителство, условията за пресата се влошиха. През 2013 г. написах блог за упадъка на медиите в Македония. През 2011 г. беше наредено затварянето на най-голямата частна телевизия A1 TV. През 2013 г. разследващият журналист Томислав Кезаровски беше арестуван по обвинение, че е разкрил самоличността на защитен свидетел, за когото по-късно се оказа, че не е под защита. Според проучвания на Комитета за защита на журналистите, той е бил осъден на четири и половина години затвор, но е бил освободен през януари. Също така през 2013 г., Никола Младенов, собственик на вестник Фокус, загина при автомобилна катастрофа при обстоятелства, за които журналисти тогава казаха, че не са били разследвани според правилата. След смъртта му вестникът му беше закрит.

От 2006 г. насам журналистите живеят в паралелни светове – единият на проправителствената журналистика и другият – на критичната.

Но докато първите имат достъп до традиционните печатни и електронни медии, единственото средство за информация за вторите са множество често лошо разработени и лошо управлявани интернет сайтове. Повечето разчитат на чуждестранни грантове, докато правителството финансира своите „любимци“ чрез средства от държавната реклама, ми казаха журналисти, пожелали да останат анонимни. Собственици на независими медии споделиха, че е практически невъзможно да се получи частна реклама, тъй като тя може постави съответните фирми в противоречие с правителството.

Не е за чудене, че журналистите в Македония са апатични и обезкуражени. Работата на журналиста няма смисъл, ако тя не може да достигне до разнообразна аудитория, да предизвика публичен дебат, да създаде информирани граждани или да образова широката общественост. Това са някои от основните стълбове на нашата работа, и те вече не съществуват в Македония.

Много от колегите ми в Македония са разследващи журналисти, които с ограничени ресурси успяват да разкрият потенциална корупция като разследването, което показа, че Миялков не е декларирал бизнес сделки в Чешката република. Статията се появи на интернет страницата на Проекта за разследваща журналистика за организирана престъпност и корупция (OCCRP) и на Нова ТВ, независим сайт, който публикува материали на журналисти, които са работили в A1 TV преди тя да бъде закрита.

В действаща демокрация, разкрития за подобно подслушване биха се появили на първа страница и поне щяха да бъдат разгледани от прокуратурата. В Македония те минаха незабелязано, с изключение на няколкото хиляди от нас, които следим независимите новинарски сайтове.

Състоянието на журналистиката се влошава от 2006 г. насам. Критични репортери, включително и аз, и много от колегите ми, са често белязани от министър-председателя и проправителствените новинарски медии като „предатели на нацията“. Професията не е същата след затварянето на A1 TV и след маргинализацията на независими журналисти.

Колкото и „бомбите“ на опозицията да са добре дошли, защото те хвърлят така необходимата светлина върху македонското правителство, те не са никак достатъчни за да възродят професионалните и етични стандарти.

Състоянието на македонската журналистика не е нищо друго освен отражение на влошаващото се състояние на демокрацията в тази малка балканска република. Под маската на кича и фалшивия барок на проекта на правителството, Скопие 2014 г., (името дадено на критикуваното преобразяване на столицата) се крият уплашени и все по-неинформирани хора.

Далеч не е сигурно, че бомбите на опозицията ще имат положителен резултат. В други страни като Колумбия, където през 2009 г. беше разкрито мащабно подслушване на журналисти, разузнавателната служба беше разпусната в резултат на обществен протест.

Апатията по повод на разкритията в Македония показва, че нейната журналистика и демокрацията затъват неумолимо и ще бъдат спасени само ако външният свят започне да им обръща внимание.

Това е вече доста закъсняло.

[Репортаж от Брюксел] 

Таня Милевска е белгийско-македонски журналист на свободна практика, работила е за A1 TV.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly