Като се събудих вчера и се метнах под душа, за да направя плах опит да отмия всички външни и вътрешни натрупвания, ето че ми се роди една идея. Припявах си разни песнички на Франк Синатра и Веско Полскитръмбешкия, което явно ме вдъхнови.
Викам си „‘Що другите да могат, пък аз не!?“. И ми дойде още повече увереност. Толкова се вдъхнових, че даже не се избърсах и оставих мокра следа до хотелската стая, ама какво ми пука, камериерката ще чисти! Взех нов лист и заскърцах по него с химикала. Ето какво написах.
„Да намеря връзки с която и да е политическа партия. Да стана неин човек по места. В краен случай само по място. Да е място с природа. Задължително красива природа! На море или на планина. Да премисля нещата правилно. Лифт ли ще строя и ще изнасям дървесината, която ТРЯБВА да се изсече ТРЯБВА, няма въпроси! Дюни ли ще циментирам… Много е важно да се помисли! ТРЯБВА! Нота бене!!!
Да намеря неколкостотин хиляди евро, за да раздавам на всякакъв вид продажници по администрацията и местните управи. Да им стегна няколко яки банкета, маси, курви, всичко, както си му е редът. Да им дам дискретно пликчета с хартийки, ама хартийки с по-голям номинал (НОТА БЕНЕ!!!) под масата, в тоалетната или на друго дискретно място. Да им излижа задниците (ако става, пак на дискретно място; при невъзможност пред всички) и да ги попитам по възможно най-сервилния начин дали може да режа, застроявам, разширявам, ограждам, вкарвам багери, циментовози, всякаква техника. Ако ми позволят даже в някой природен парк, резерват, „Натура“ или… Това си зависи от мен. Зависи колко хубаво оближа задника и колко лева набутам в джоба. Абе к‘во ще да е, важното е да е апетитна хапка, да го еВа!
Да повторя неколкостотин пъти, че съм заможен. Една лъжа, повторена неколкостотин пъти в България може да те изстреля на върха. Да измисля и други пози. Примерно, че не съм зависим от никого, че работя за възраждането на мястото (уф, дано да са местата!!! Нота бене!!!), където погазвам всички закони. Че осигурявам работни места. Че давам хляб на много семейства и други бля-бля!
Да се опитам да подкупя всички природозащитни организации (или поне част от тях). Да им напълня гушите със зелени гущери и да ги накарам да замълчат. Да се направят на приятно разсеяни, един вид.
И да започна да сека! Да заравнявам! Да строя! Да пия коктейли на фона на опустошената гора и циментираните дюни! Да направя бутафорни канализации, които да отвеждат лайната на чуждестранните туристи в реките и морето, докато те се превърнат в клоаки! Да го начукам на всички пясъчни лилии или там как беше, на всички еделвайси и други редки растения!
Да смачкам природата, напук на това, което е дала! Не само на мен, на всички ни… Ама като съм си платил на правилните хора, това природата какво е дала и на кого го е дала, интересува ли някого??? Не, мен не ме интересува! Аз съм Великият инвеститор! За мен всичко е безразлично и ненаказуемо!
Ех, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам „Дано! Ще изпратя децата си в чужбината. Ще забегна и аз в чужбината, няма кой да ме хване, оттук всеки може да избяга, та ако ще банка да ограби или местен феодал на Югозапада да е бил (били). Но едва ли ще се наложи да си бия камшика. Нота бене!!!
Значи, избистрих ги нещата. Децата в чужбина, а аз по празниците на Малдивите, Карибите или там, където дойде. За пари и курви не ме мислете. Ще има, ще има… Само да се докопам до неколкостотин хиляди, да изсека, да бетонирам или там нещо си да направя. Да, грозно ще е, ще унищожавам природата, ще превръщам хората в роби, ама какво от това? Природа има и на Малдивите, хора има и на Карибите.
Защо трябва да величаем само България? Не може ли и за мен едно парче от баницата? Аз не съм ли човек като всички, които се намърдват тук и там? Прецакан като ония, дето работят от девет до пет за триста лева ли съм?“.
Когато завърших величавия план за благоденствие, видях, че не съм отмил сапуна от себе си. Не бях отмил и мръсотията от себе си. Нито отвътре, нито отвън. Машинално посегнах към кутията с цигари. Празна. „ЛаПка“ е наблизо, ще си купя, но първо да се доизкъпя. Ама съм гладен. Толкова гладен, че не мога да мисля за друго.
Слязох долу, така по хавлия, с пешкира на кръста. По мен се стича сапун и мръсотия. А на кетъринга в хотела, дето бях събрал всичките си спестявания от миналата година, разни хора се бият. Българският ми е матерен, но знам и малко румънски. Та, схванах, че се бият за храна. За храна, храна, дето пишеше в офертата за почивката ми, че ще е безплатна.
Ол инклузив. Всичко включвало… Отяде ми се и пак се качих в стаята си. Излязох на терасата. Пак отворих кутията с цигарите. Пак празна. Поех си дълбоко въздух. Миришеше на пържено. От всички гнусотии, наречени така претенциозно ресторанти наоколо. Поех отново дъх, една сълза на безсилие се стече по бузата, и се загледах в бетонираните дюни. Тогава жена ми миме стресна по телефона и каза:
Миличък, ние с децата сме добре, а оная работа с концесията или каквото там беше няма да я бъде, звъннаха, да си знаеш. Обичаме те, изкарай си добре и те чакаме с нетърпение.
Затворих, без да отговоря нищо, защото внезапно бях осъзнал кое е наистина важно за мен. Махнах пешкира, внимателно поставих празната кутия от цигари в коша за боклук, там, точно до всичките мастити концесионери на съдбата ни, и отидох да отмия гнуста от себе си под душа. И пак си запях. Май сам си измисих текста, не го помня вече. Ама му поставих работното заглавие „Dream on!!!“…
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Рубли няма, действайте! - 5 юли 2022
- Безвремието на съвремието - 28 юни 2022
- Когато скъсаш синджира - 19 юни 2022
