Доклад на European Journalism Centre

Когато пандемията е параван за корупция: Как Биволъ отразява COVID-19 в България

Сайт, отличен с награди за разследваща журналистика, публикува разобличаващи материали, които намират отзвук в различни краища на света
Биволъ

Сайтът за разследваща журналистика Биволъ е единствената медия в България (и една от няколкото на Балканите), подробно анализирана в мащабното изследване и доклад (The Resilience Report) на Европейския Център за Журналистика – European Journalism Centre (EJC) за отразяването на темите около Covid-19. 

Докладът на центъра е публикуван тази седмица – можете да го прочете на съответната страница за проекта в сайта на (вижте хиперлинка) ECJ. 

Биволъ – сред водещите в Европа 

Статията излезе заедно с Доклада на ЕЦЖ, в кото се дават примери и с други известни независими медии от Европа (вижте статиите за тях). Става дума за френските Mediacités и The Local Europe, румънския вестник Buletin De București (“Бюлетин на Букурещ” – от рум. ез.), “Громадське Радио” (Украйна), испанските Maldita. es и elDiario.es . Също така в изследването участват OKO.press (Полша), Istinomer и Cenzolovka (Сърбия) , Átlátszó (Унгария), Faktograf (Хърватия), Radio ARA (Люксембург),  NARA (Литва) и др. Другите отличени от EJC медии са: gal-dem (Великобритания), Are We Europe (Белгия), Solomon (Гърция), Reportér magazín (Чехия) и Teyit (Турция).

“Сред представените успешни примери е работата на българския сайт за разследваща журналистика Биволъ („Когато пандемията е прикритие на корупцията“)”

Така коментира участието на медията ни проекта Асоциацията на европейските журналисти – България.   

 

EJC TheResilienceReport 2020 Upd4

The Resilience Report 2020 (EJC) 

Иначе данните на “Биволъ” и интервюто с директора на медията ни – журналиста Асен Йорданов, са от 2020 г., когато София гъмжеше от протести срещу режима на бившия министър-председател Бойко Борисов и действащия главен прокурор Иван Гешев (вижте статията долу).

Този материал на Тара Кели е част от Resilience Reports, поредица на European Journalism Centre за начина по който медиите в Европа променят ежедневната си дейност и бизнес стратегиите си в отговор на ковид кризата

Накратко

Залагайки специално върху трансграничните разследвания, българският разследващ сайт успява да разобличи нередни действия от страта на управляващите и да затвърди репутацията си за създаване на журналистика с реални последствия.

Кои са Биволъ?

  • Биволъ е онлайн издание за разследваща журналистика, основано през 2010 г. от разследващите журналисти Асен Йорданов и Атанас Чобанов с цел да разобличава корупцията и връзките с организираната престъпност в България. Името е избрано заради силното чувство за справедливост, добрата памет и интелигентност, с които се свързва животното. Екипът се състои от трима дистанционно работещи редактори в България и Франция и четирима редовно ангажирани журналисти и преводачи на свободна практика.

View at Medium.com

Биволъ публикува около три разследвания в седмицата и близо 120 статии на година. Те са достъпни на три езика – български, английски и френски. Освен това изданието е член на OCCRP и ICIJ, както и партньор на WikiLeaks.

  • Около 80% от приходите на Биволъ са от читателски дарения. През 2019 г. те са били в размер на общо €50,000. Читателите могат да изберат редовни месечни плащания от 2, 3 или 5 евро, но между 300 и 500 души са предпочели да плащат повече. Всички постъпления се използват за заплащане на преводачи, за разходи по разследванията (например пътувания и т.н.) и за адекватна инфраструктура от сървъри, която да е неподатлива на дистрибутирани атаки за отказ на услуга (DDoS). Въпреки страха на повечето рекламодатели да се асоциират с антиправителствените разследвания на Биволъ, сайтът получава 20% от приходите си от един клиент – Ботаника Лозен, новостроящ се жилищен комплекс в покрайнините на София. Освен това Биволъ предоставя на българската компания Daxy.com безплатна реклама на сайта си, срещу която получава в замяна безплатни IT услуги.

България има сериозни проблеми с корупцията и през 2020 г. беше обявена за най-корумпираната страна в Европа в годишния доклад на антикорупционната организация Transparency International. Свободата на медиите също е под заплаха, а „Репортери без граници“ я определят като черната овца на Европейския съюз. Разследващите материали на Бивол неведнъж са разкривали близките връзки между правителството, съдебната система и организираната престъпност, което е довеждало до кампании за очерняне на Йорданов, Чобанов и Биволъ като цяло във водещи медийни издания. На 2 септември 2020 по време на антиправителствен протест полицията задържа за кратко един от репортерите на изданието.

Държавата не казва колко са “медицинските фурми” от Абу-Даби, но вече ги раздава на нуждаещите се

  • Социалните мрежи генерират 40% от трафика на сайта и са основният канал, чрез който Биволъ комуникира с читателите си. От тези посещения 97% идват през Фейсбук (останалите 3% са от Twitter, YouTube and Reddit), където страницата на изданието със значителния си брой последователи се оказва незаменим начин за разпространение на съдържание към аудиторията. Типичният читател на Биволъ е на възраст 25–55 години с висше образование, като изданието има многолюдна публика и сред диаспората в Западна Европа и САЩ.
  • През 2020 г. Биволъ печели наградата Sigma за журналистика базирана на данните за участието си в разследването за Перачницата “Тройка“. Това мащабно разследване разкрива 70 кухи фирми, използвани за трансфер на над 26 милиарда евро частни средства от Русия в западни държави.

Как реагира Биволъ на ковид кризата?

  • В самото начало на пандемията Биволъ насочва всички свои ресурси към темата. От март до май изданието публикува 31 статии свързани с COVID-19, като 10 от тях са преведени от български на английски. През юни Биволъ отново се връща към обичайния си ритъм на отразяване на корупцията сред държавните институции и антриправителствените протести. Оттогава сайтът е публикувал общо 25 материала по темата.

Едно от разследванията през април разобличава като невярна разгласена от властите информация относно наличните медицински средства за борба с болестта. Публикацията набира голяма популярност. Разследването #Фурмигейт разкрива, че 15-тонна пратка от Обединените арабски емирства, за която се твърди че съдържа медицински консумативи, всъщност се състои предимно от фурми – плод разпространен в Близкия изток. Материалът е публикуван в Биволъ, както и на сайта на OCCRP, като историята е отразена от множество български и чуждестранни издания, сред които Mediapool и OffNews. Близо шест месеца по-късно все още няма обяснение от българските власти по сделката с Обединените арабски емирства.

В последващо разследване Биволъ установи, че дезинфектантите получени с пратката от ОАЕ са токсични. Макар че тази публикация получи по-малък медиен отзвук, в дните след излизането й беше направено потребителско проучване на дезинфектанти за ръце, което показа, че само три от марките на българския пазар предлагат продукти в пълно съответствие с препоръките на СЗО.

Отровни ли са дезинфектантите дошли с фурмите от ОАЕ?

  • Разкритияга на Биволъ от последните шест месеца включват още:
  1. Как чрез допълнения към Закона за здравето българските власти са дали възможност на болниците да купуват маски и други медицински средства без публични търгове.
  2. Как български министерства са получили достъп до данни на мобилните оператори с цел да следят хора поставени под задължителна карантина, след като не са успели да направят промени в Закона за електронните съобщения.
  3. Как ненадеждни бързи тестове за антитела от Китай се ребрандират и продават в САЩ и Европа – част от съвместно разследване в рамките на OCCRP.

Пандемията и отразяването на грешките в начина, по който тя се управлява, носят на сайта Биволъ увеличен читателски интерес. В интервала от март до август 2020 средният месечен брой на уникалните посещения е 490 000. През юни и юли техният брой скача съответно на 870 000 и 720 000.

  • Приходите на Биволъ от читателски дарения не са се увеличили чувствително от началото на пандемията. През март постъпленията от еднократни дарения леко намаляват, но през април и май отново се увеличават след публикуването на разследването #Фурмигейт. Биволъ не успя да ни предостави разбивка на даренията от читатели за тези месеци, нито цялостни данни за приходите си през 2020 г.

Пада се по една “лечебна” фурма от ОАЕ на седмина българи

Как COVID-19 ще се отрази върху бъдещето на Биволъ?

  • COVID-19 отново напомня колко е важно Биволъ да инвестира в надеждни сървъри и повишена дигитална сигурност, за да се предотвратят атаки от ботове и DDoS целящи сриване на сайта. Биволъ е обект на една DDoS атака през април 2020, но успява да се справи с нея. След това сайтът инвестира в преминаване към прокси с високо ниво на NGINX кеширане и сега сайтът се справя много добре. Инвестицията е изисквала много допълнителна работа от екипа, както и закупуването на нова прокси машина. Екипът не пожела да коментира какви средства са похарчени, но сподели, че по-голямата част от приходите се изразходват за поддръжката на IT инфраструктурата.
  • Антиправителствените протести в България засилват още повече решимостта на Биволъ да работи по случаи на корупция свързани с пандемията и връзките на политици на избираеми постове с организираната престъпност. Към септември 2020 протестите на гражданите продължаваха вече 71 дни без прекъсване с искания за оставката на премиера Бойко Борисов. Редакторите на Биволъ смятат, че тези протести са възможност за насочвание на вниманието към провалите на правителството и за предизвикване на реформи в България.
  • Междувременно, докато случаите на COVID-19 в България надхвърлят 19 000, Биволъ продължава да търси нови възможности за отразяване на пандемията и за разследване на правителствените политики свързани с нейното управление.

Какво са научили?

Създателят на Биволъ Асен Йорданов

Научихме, че хората са гладни за актуална, проверена информация, особено във връзка с корупцията около управлението на здравната криза от страна на българското правителство. Шокирани сме от опитите на управляващите да се възползват от ситуацията, за да ограничат допълнително свободата на словото в страната. Това е нещо, за което сме докладвали пред Международния институт за пресата (International Press Institute) — използването на ковид кризата за въвеждане на нови закони и санкции за онлайн медиите.

Асен Йорданов, основател и директор на Биволъ

 

 

 

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD

При проблеми пишете на support [at] bivol [dot] bg

Вижте също / Read Also