Според одобрения план за ПИБ от правителството и БНБ 94 млн. лв. от държавната помощ могат да отидат в частни джобове преди банката да върне парите в бюджета. Защо планът е таен? Кой и защо има интерес от това изключение от европейските правила за държавна помощ четете в разследването на Биволъ.

ПИБ на « изкуствено дишане »

Първа инвестиционна банка /ПИБ/ получи през юни 1,2 млрд. лв. държавна помощ. Тя беше разрешена от Европейската комисия, която огласи писмото с условията: парите да се върнат до края на ноември и държавата да представи в рамките на два месеца « индивидуален план за ликвидиране или реструктуриране » на банката.

Как именно се съставя този план разясни служебния финансов министър Порожанов на 29 август, в последния ден от внасянето на плана: с тази дейност се заема финансовото министерство, а графикът е одитиран и напълно одобрен от БНБ. Тоест, отговорноста при евентуален провал е на правителството и БНБ.

В края на ноември ПИБ успя да върне само 300 млн. лв. Останалите 900 млн. лв. натежаха на данъкоплатците след като правителството ги включи в заем под скромната формулировка « ликвидна подкрепа за банковата система » Председателката на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова обаче конкретизира, че тези пари са именно ПИБ.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



За да разреши помощта Европейската комисия поиска от правителството ясен ангажимент за реструктуриране на банката и спазване на правилата при предоставяне на държавната помощ.  Ангажиментът за реструктуриране е изпратен на ЕК с писмо на финансовия министър Владислав Горанов от 20 ноември, а на 25 ноември беше оповестено официално одобрението на Комисията.

От съобщението на ЕК става ясно, че ПИБ трябва да върне 900 млн. лева държавна помощ до 28 май 2016 г. Освен това правителството е поело ангажимент да наложи « няколко ограничения в поведението на банката по време на периода на преструктуриране, например ПИБ няма да може да изплаща дивиденти, да използва агресивни търговски практики, да придобива предприятия и др. »

Извънредната клауза

В правителствените ангажименти обаче се открива твърде скандална клауза, научи Биволъ от свои източници в Министерството на финансите. На банката е разрешено да изплати главницата и лихвите по безсрочни облигации за 27 милиона евро през август 2015, а през март 2016 още 21 милиона евро. Мотивацията е, че ако това не бъде сторено щяло да има повишаване на лихвения процент.

Колко ще спечели ня#КОЙ от тази клауза?

Става въпрос за две емисии безсрочни облигации издадени от дъщерното дружество на ПИБ First Investment Finance – Холандия. Те са описани и в портфолиото на банката-майка.

http://www.fibank.bg/uploads/_AboutUs/Profile/docs/Fibank_Presentation_EN_2014.pdf (стр. 13 и 14)

От последния наличен годишен финансов отчет на холандското дружество се вижда каква е доходността от тях: 12,5% за 27 млн. евро от август 2005 и 11,625% за 21 млн. евро от март 2006.

http://www.afm.nl/registers/fv_documents/1560.pdf (стр. 8)

От правителствените ангажименти изпратени до ЕК се разбира, че след изтичане на 10 години по тези бондове ще има скок в лихвения процент (по неофициална информация до 14,5%). Ето защо заявеното « добро » намерение е банката да ги изплати преди изтичането на 10 годишния срок. Добро, но за кого? За щастливите притежатели на облигациите, които ще получат следното:

– 27 млн. евро главница плюс 33,75 млн. евро лихви за 10 години от първия заем през август 2015

– 21 млн. евро главница плюс 24,41 млн. евро лихви за 10 години от втория заем през март 2016.

Общо 106,16 млн. евро или 208,29 млн. лв. От тях 94,18 млн. лв. главница. Печалбата от лихвите 114.11 млн. лв. вероятно вече е прибрана.

Връщането на главниците представлява 10,5% от държавната помощ от 900 млн. лв. Де факто тези пари ще просто преминат от джоба на данъкоплатците в нечии частни джобове и това въпреки, че 

при оказване на държавна помощ има условия за забрана на обратно изкупуване на облигации.

Европейските директиви в подобни казуси са недвусмислени. Те са регламентирани, за да се ограничи възможността за намаляване на общия регулаторен капитал на банката под наблюдение.

Такива действия могат да бъдат допуснати само по изключение, след специално разглеждане от страна на Комисията на всеки отделен случай и преценка на риска. При всички случаи обаче ЕК изрично подчертава в своите директиви, че: “Банки подлежащи на разследване за държавна помощ, трябва да се консултират с Комисията преди предприемане на подобни транзакции.” /в случая изкупуване на безсрочни облигации/.

МФ: Планът е таен, ПИБ решава какво да се огласи

Биволъ зададе официално на Министерството на финансите въпроса: Има ли в набора от ангажименти изпратени на ЕК изрично отбелязано изключение и разрешение ПИБ да направи обратно изкупуване на безсрочни облигации през 2015 и 2016 г.?

„Преди оповестяване на публичната версия на решението, оповестяване на какъвто и да е елемент от ангажиментите, би могъл да наруши конфиденциалността на елементи, представляващи търговска тайна.” – буквално гласи отговорът на МФ.

Това ясно означава, че има тайна, която трябва да се скрие от публичното внимание. Всъщност, тайна би представлявало единствено наличието на извънредната клауза, защото тя е изключение. Нейната липса не може да е тайна, защото явните правила са известни. От съдържанието на отговора на МФ до Биволъ и неотричането на извънредната клауза, всъщност се потвърждава нейното наличие. 

Министерството на финансите потвърди и датата на изпращане на ангажиментите – 20 ноември. Самите ангажименти обаче бяха отказани от конкретизиране с аргумента, че  “по смисъла на ЗДОИ, кореспонденцията с ЕК по този повод не представлява самостоятелна информация, извън конкретното решение на ЕК, поради което не следва да се предоставя.”

Според отговора на МФ единствено ПИБ решава коя информация от пълното решение за държавната помощ да бъде публикувана и коя да бъде скрита, за да защити търговската си тайна, а Европейската комисия е длъжна да се съобрази.

« Страните по този казус са три и преди оповестяване на публичната версия на решението, оповестяване на какъвто и да е елемент от ангажиментите би могъл да наруши конфиденциалността на елементи, представляващи търговска тайна. Адресат на решението е банката, поради което тя следва да определи кое е търговска тайна и кое не. »

Кой е третата страна освен Комисията и ПИБ? Очевидно МФ не счита, че това е суверенът, който дава парите. Той, данъкоплатецът, няма право да знае какво ще прави банката с неговите пари. Впрочем и до ден днешен публичната версия на решението не е публикувана.

Министър Горанов: Няма да коментирам… разследвайте

Потърсен по телефона с въпрос каква е мотивацията на изключението за облигациите министър Горанов отказа коментар с думите: « Няма да коментирам, разследвайте ». Той беше категоричен, че не е засегнат обществения интерес. На напомнянето, че все пак неговия подпис стои под поетите правителствени ангажименти Горанов каза, че е подписвал много неща и ще подписва още.

Европейската комисия не отговори има ли такава клауза и знае ли кой държи облигациите

Биволъ зададе следните въпроси на Европейската комисия:

– Вярно ли е, че ЕК е разрешила на ПИБ да изкупува обратно облигации през 2015 и 2016 г.?

– Ако това е вярно, извършила ли е ЕК необходимите проверки, за да се защитят интересите на данъкоплатците.

– Известно ли е на ЕК кои са лицата, притежаващи въпросните облигации и дали имат свързаност с банката?

Отговорът на Рикардо Кардозо, говорител по конкуренцията се получи още в същия ден и гласи буквално следното:

Комисията одобри през ноември 2014 план за преструктуриране на ПИБ според правилата за държавна помощ на ЕС

http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-2124_en.htm

В частност, Комисията намери, че планът за преструктуриране на ПИБ ще даде гаранции, че банката ще продължи да бъде надеждна в дългосрочен план без да изкривява непозволено конкуренцията в Единния пазар.

Комисията е извършила необходимите анализи, за да заключи, че всички мерки одобрени с това решение са в съответствие със Съобщението относно Банките от 2013 г. и адекватно защитават интересите на българската държава.

Като фонова забележка в отговора се казва, че Комисията не коментира течове на информация и медийни публикации.

Цитираното съобщение от 2013 всъщност втвърдява правилата за държавна помощ при кризисни ситуации и изисква банките със затруднения да поискат помощ първо от акционерите и облигационерите, преди да прибегнат към публични средства.

Не става ясно обаче на базата на какви данни и факти са извършени анализите, довели до заключенията за съответствие. Данни и факти събрани от Комисията или предоставени от българското правителство? И какво се случва, ако предоставените данни се окажат неверни.

Нещо обаче се е случило в ЕК след като Биволъ зададе тези въпроси и публикува поредица от документи, показващи огромни експозиции на ПИБ към свързани лица. Изводите от тях се разминават с дефиницията за „жизнеспособна банка“, която има право да получава държавна помощ. Случайност или не, шефът на отдела, който се занимава с държавната помощ в Главна дирекция „Конкурентоспособност“ Софи Бертан-Хадживелчева вече не работи там (виж тук състава на отдела сега и тук преди месец). Случайност или не, именно тя дойде в София в края на миналата година, за да защити отпускането на държавна помощ за ПИБ.

Облигационерите ми са много по-добри от облигационерите ти

Ако ПИБ не беше получила държавна помощ и беше фалирала, облигационерите щяха да пият една студена вода за поетия риск и толкова. Точно така се случи с облигационерите на КТБ, която не им изплати падежираните на 8 август доларови облигации.

Кое налага сега българското правителство да поема такъв ангажимент точно за тези облигации, които са безсрочни?

Повишаването на лихвите по тях след 10 годишния период си е проблем на банката, а не на данъкоплатците. Не е ли редно първо да се върне държавната помощ и да не се правят никакви изключения за никого?

Въпросът КОЙ държи тези 94 млн. лв. безсрочни облигации днес, изпъква с пълна сила. Отговорът е от надделяващ обществен интерес, защото парите се плащат от всички нас. Възможно е държателите на тези бондове да са съвсем легитимни и почтени лица или институции. При непрозрачността на действията обаче са възможни и други хипотези:

– да са свързани със собствениците на банката лица;

– да са лица с политически обвързаности;

– да са лица, които пият кафе с финансовия министър Горанов.

След разкритията на Биволъ (виж линк) за несъразмерно огромни, спрямо общия капитал на ПИБ, количества експозиции към субекти с неясна собственост и съмнителни връзки, сме склонни да допуснем

Всичко гореизброено накуп

Едно е ясно: Ня#КОЙ бърза да си вземе вложеното в «гнилата ябълка» докато все още е в панера на масата, а не в коша. А правителството и БНБ им правят експлицитно услуга, несъмнено в ущърб на обществения интерес.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly